И зраелски и германски изследователи са открили как някои от най-бързите звезди във Вселената достигат невероятните си скорости, предаде Синхуа, позовавайки се на изявление на Израелския технологичен институт (Технион).
Според ново изследване, публикувано в списание "Нейчър астронъми", тези свръхскоростни звезди, които са малки, плътни звездни остатъци, движещи се с над 2000 километра в секунда, се изстрелват чрез експлозивни събития, наречени двойни детонации.
Симулация
За целта изследователите са използвали усъвършенствани 3D компютърни симулации.
Явлението се случва, когато две необичайни звезди орбитират една около друга, като експлозията на по-тежката звезда изхвърля оцелялата част от по-леката в Космоса с огромна скорост, обясняват учените акробатичния номер.
Изследването обяснява произхода на горещи, бледи бели джуджета, наблюдавани в външните области на галактиката, и хвърля светлина върху рядък тип свръхнова, известен като блед тип Ia. Той е важен за измерване на разширяването на Вселената и за разбирането на това как се създават елементите в галактиките.
По-рано за пръв път учени наблюдаваха вътрешността на умираща звезда, след като тя е експлодирала, което дава рядка възможност да се разбере звездната еволюция, съобщи Асошиейтед прес.
Звездите могат да живеят милиони до трилиони години, докато се изчерпа енергията им. Най-масивните умират с експлозия, известна като свръхнова (супернова).
С помощта на телескопи, които виждат дълбоко в космическото пространство, учените са наблюдавали много такива взривове. Космическите избухвания като правило разместват слоевете на умиращата звезда и така изследователите трудно могат да разгледат вътрешната ѝ структура.
Това е различно при новото откритие – свръхнова, наречена 2021yfj, която е разположена в нашата галактика Млечен път.
Силиций
Външните слоеве от водород и хелий на избухналата звезда са се отделили много отдавна, което не е изненада. Но вътрешните плътни слоеве от силиций и сяра също са се разрушили по време на експлозията.
„Никога не сме наблюдавали звезда, която е така оголена“, казва Стив Шулце от Северозападния университет в САЩ, който е част от екипа, публикувал проучването в списание „Нейчър“, цитиран от БТА.
Откритието потвърждава идеите на учените за това как изглеждат големите звезди, когато са близо до своя край - те имат слоеве с по-леки елементи от външната страна и по-тежки, приближавайки се към ядрото.
Засега не е ясно как звездата се е смалила до такива размери – дали слоевете ѝ са се отделили в последните етапи от живота ѝ или са били изтръгнати от звезда близнак. Бъдещи проучвания ще търсят отговорите, въпреки че учените признават, че такова събитие трудно ще бъде наблюдавано отново.
