Г илрой е един от малките градове в американския щат Калифорния, който не притежава някакви природни или културно-исторически забележителности. Въпреки това обаче той посреща над 100 хил. туристи годишно със славата си на столица на чесъна.
Всяка година в него се провежда двудневен фестивал, по време на който се изяждат над 2 тона чесън. А за най-изтънчените гастрономи организаторите предлагат някои глезотийки като торта със сметана, шоколад и чесън, сладолед с чесън, канела и горски плодове и лимонада, в която също плуват по няколко скилидки от природния антибиотик.
Огън
Ако за някои туристи чесновите сладкиши и деликатеси не са достатъчно привлекателни, то те могат да посетят един друг фестивал, също в САЩ. От десетилетия в малкото градче Хач в щата Ню Мексико се провежда един празник, който предизвиква огнени усещания и е истинско изпитание за човешките сетива и за стомаха. Това е Фестивалът на най-лютите чушки. На него любителите на лютото могат да намерят различни по големина и острота на вкуса чушлета от всички части на света. От сравнително безобидните до смятаните за най-люти екземпляри от сорта Naga Jolokia, отглеждан в Индия. Самите индийци признават, че една чушка от този сорт стига за половин месец на цяло семейство. Само за сравнение: по скалата на Сковин, служеща за измерване на лютивината, обикновените български люти чушки имат съдържание на капсаицин между 100 и 500 единици, докато при чушлетата от сорта Naga Jolokia то е над 1 милион единици. Обявяваните като най-люти чушки от сорта „Халапеньо“ са като безобидно детенце пред страховитите индийски червени убийци. Всеки, който желае да посети Фестивала на лютото в Хач, не е лошо да знае, че по време на празника понякога се стига и до смъртни случаи от прекаляване с чушки. Затова и на фестивала винаги присъстват и няколко линейки, оборудвани с всичко необходимо за оказване на първа помощ или за откарването на прекалилите с чушките в болницата.
Отново в Съединените щати, но в градчето Клинтън, в щата Монтана, се провежда един друг необикновен фестивал, който също не е за хора с особено чувствителни стомаси. Неговото „нежно“ и „музикално“ название е Празник на тестисите от едър рогат добитък.
По време на този празник туристите могат да опитат десетки рецепти с основен продукт тестиси от бикове: печени, пържени, на супа, на яхния, мариновани и дори сладкиши, на върха на които като черешката на тортата апетитно гордо стоят забучени два тестиса.
Гвоздеят на програмата е състезание, при което преяла крава се пуска в заграден ринг, а зрителите залагат къде точно в ринга добичето ще остави своята „торта“. Ех, тези янки! Винаги са се славели със странностите си и с необичайните си начини за забавление. Не само американците обаче могат да измислят и организират шантави кулинарни фестивали.
Аспержи
Европейците също не остават по-далеч от тях. В Швецингер, Германия, ежегодно през май се провежда Празник на аспержите, на който се избира Кралица на белите аспержи. Всяка есен в италианското градче Пиемонт се провежда Празник на трюфела, а във френския град Божоле – честване на новата реколта от виното със същото наименование. Там празникът е цели пет дни, през които от сутрин до вечер се пие много, ама наистина много вино. В португалската столица Лисабон пък през юли се чества поредната годишнина от честването на свети Антоний, покровителя на града. В негова чест по улиците на столицата се пие младо вино и се ядат сардини, подправени с босилек.
Не всички кулинарни фестивали обаче са свързани с ядене и пиене. Има и такива, които могат спокойно да се определят като разхищение на продукти, ужас за всяка домакиня.
Старт
В британския град Олни всяка година във вторника след Великден, точно в 11 ч. на обяд, се дава стартът на палачинков маратон. Препасали кухненски престилки и въоръжени с тиган в ръка, участниците трябва да пробягат разстоянието от 400 метра. Условието на маратона е, докато бягат спринтьорите, да обръщат в движение палачинките в тиганите си.
Маратонът в Олни вероятно е един от най-старите в света, тъй като се провежда при това без прекъсване от 1445 г. А от 50-те години на ХХ век този маратон се разпространява и в някои градове в САЩ и Канада. Отново с Великден е свързан и празникът La Merengada, характерен за Виланова, Испания. Честванията започват сутринта на Велики четвъртък, когато всички сладкарници в града отварят врати и започват да раздават безплатно торти, пасти и др. вкусотии, с които в определен час започват да се замерват по улиците. Целта е да не остане нито един местен жител или турист с чисто лице, коса и дрехи. Само за един ден през миналата година за празника са изразходени над 90 хиляди сладки „боеприпаси“. А след боя с торти денят завършва с ритуално погребение на сардини. И ако боят с пасти не е опасен, то това далеч не може да се каже за празника, който повече от 800 години се провежда в италианското градче Иврея. Той води началото си от XII век, когато младите девойки имали навика да хвърлят от балконите си портокали по момчетата, които тайно си харесват и са определили са свои бъдещи съпрузи. Днес празникът е видоизменен и се състои от масов бой с портокали по улиците и площадите на Иврея. А портокалите може да се каже, че определено не са торти и пасти, и при удар причиняват синини и болки.
И от Европа да се върнем отново за кратко в Америка. В Марлигтън, САЩ, се провежда един доста странен празник, който се нарича Фестивал на животните, убити на пътя от автомобилите. Майстори готвачи приготвят ястия от прегазените животинки, сред които има и някои доста кулинарни предизвикателства като: енот, оцеола, антилопи и други.
Фенове на Агата Кристи ядат отровна храна
Един от най-невероятните световни кулинарни фестивали се проведе през 2015 г. в английския град Торки. За онези, които не знаят, това е родният град на кралицата на кримироманите Агата Кристи. А фестивалът е част от проявите, посветени на 125 години от рождението й. В основата на фестивала е френската писателка и почитателка на Агата Кристи - Ан Мартинети, която почерпи гостите с отровни ястия, приготвени по рецептите от романите на писателката. Самата кулинарка Мартинети признава, че не се шегува и че онези, които решат да опитат ястията й, трябва много да внимават и да знаят телефона на спешна помощ. Защото можело да им се наложи и да го използват след консумацията на приготвения от нея „криминален“ обяд.
Иван Георгиев
