Н ежният глас на ансамбъл „Пирин“ народната певица Руска Стоименова се готви да отпразнува Коледа за 85-и път.
Почитатели на родената на 27 октомври 1938 г. певица често я спират по улиците на Благоевград с думите: „Вие сте Лили Иванова на българския фолклор”. За „Телеграф“ именитата певица, композитор и текстописец сподели, че горещо желае двете заедно да изпеят на сцената „Канят ме мамо, на тежка сватба...“ Руска неведнъж е споделяла, че се прекланя пред изкуството на примата на българската естрада.
Междувременно тя се готви да издаде своята втора автобиографична книга. Първата - „Благословена с песен“, излиза през 2004 г. под редакторството на Евтим Евтимов и е преиздавана. В спомените си именитата българска певица увлекателно ни пренася из концертните зали в почти целия свят, където ансамбъл „Пирин“ разнася и сега славата на България: „Само на Антарктида не сме стъпвали. Другите шест континента сме ги огласяли с българския фолклор. Но не е късно, времето е пред нас“, казва неуморната певица. Родена в близкото до Благоевград село Мàрулево, 13-годишна тя остава без майка и баща, но роднини я обгрижват с много любов: „Аз съм от основателите на ансамбъл „Пирин” - там съм от 15-годишна. Имаше конкурс, явих се и попаднах сред първите приети. Бях най-младата в ансамбъла. После завърших Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив“.
Вграждане
Поколения българи свързват името на Руска Стоименова с песента „Имала майка” на композитора Димитър Янев: „Тази песен сякаш вгради името ми в себе си. Наистина, аз съм първата изпълнителка, която я направи популярна и обичана”, признава певицата.
Сред личностите, вградили себе си в историята на ансамбъл „Пирин“, несъмнено е проф. Кирил Стефанов, който близо пет десетилетия е негов главен художествен ръководител. Той е автор на най-известните обработки в репертоара на ансамбъла. „Казват, че незаменими хора няма. Но има неповторими - разказва Руска Стоименова. Един от тези неповторими таланти е проф. Стефанов. Широко скроена личност, педагог, музикант, ръководител, той имаше мащабно мислене и по някакъв необясним начин предвиждаше събитията за години напред“!
Признание
През месец юли 2012 г. заедно с грамота и плакет на Руска Стоименова е присъдено званието „Почетен гражданин на Благоевград“. Тя е текстописец и композитор на над 25 песни на фолклорна основа, адресирани и чисти. Песните й печелят награди и се изучават в средните музикални училища! Младата певица Петя Ганева събра всички отличия на „Пирин фолк“ в Сандански с авторската песен на Руска Стоименова "Китка ми шарена."
Коледен автограф за читателите на Телеграф
Семейство
Говорейки за съпруга си Янко Янков, гласът й потреперва. „Той беше актьор в Драматичен театър "Никола Вапцаров" - Благоевград. Запознахме се по време на премиерата на пиесата "Килия номер 26“ от Ст. Костов. Влюбихме се, направихме сватба между театър и ансамбъл. Със зурни и тъпани в шпалир преминахме през днешния площад "Македония“. Аз, бедното дете, без родители, попаднах на тогава нареченото "кулашко семейство" от с. Склаве, Сандански. Бях приета и обгрижена повече от тяхна дъщеря. Аз ги приех като свои родители. След 6 години работа в БНТ-София съпругът ми се прибра в Благоевград. За втори път се венчахме, този път за ансамбъл "Пирин". Стана артистичен секретар на ансамбъла. Уреждаше и движеше организацията на турнетата на състава. Често пред създали се трудности за колектива той заявяваше: "Ще се изправя с краката нагоре, но ще го постигна"! И успяваше!“ За жалост Янко без време си отиде от този свят!
Двамата имат две дъщери: „Сега с дъщерите живеем на две места. В Америка от 22 години е малката дъщеря - Светлана. Със семейството си живеят близо до Сакраменто, Калифорния. Голямата Румяна е при мен в Благоевград, учител е в Седмо училище”.
Бъдни вечер на село
Руска с подробности си спомня детските си години в село Марулево и как са посрещали Бъдни вечер и Коледа: Навън около къщата всичко е в бяло. Кучето ни Шаро се е сгушило в своята дървена къщурка. В къщата ни се приготвя цялата трапеза за Бъдни вечер. Още преди съмнало от високото на оджака (комина - б.р.) се спуска котле на желязна верига с боба за вечерта. След увирането му се сварява ошав (компот от сушени плодове - б.р.) и коледното жито. Встрани чака реда си керамичната подница. В нея се изпича коледната пита с късмети, тиквеникът или баницата с праз. На връшника (похлупака на подницата) се изпичат и ръчно източените кори за тиквеника. Най-отдолу на тиквеника се подлага голяма разточена кора. Тази кора покрива частично тиквата, която се поставя в центъра на тепсията, надиплена на красиви плисета.
Коледната пита
За мен, детето, правенето на коледната пита бе най-забавният и причудлив момент от приготовленията! Върху добре омесената пита, поставена в тепсията за изпичане, се правят от отделено тесто украси - прасенца с майката, топченца като агънца, малки гугутчици... Цялата пита се обгражда по края с красиво набран фитил от тесто. Пак от отделено тесто се правят по-големи гугутки с форма като днешните малки козуначета.
Трапеза пред иконостаса
В одаята на стената пред иконата на св. Богородица с кандилце се постила домашно тъкан месал, а под него житни класове. Преди вечерята тате минава всички ъгли и окадва навсякъде с тамян за здраве. Преди вечерята всички заставаме пред иконата и пред наредената трапеза. Едно от децата казва молитвата, а след вечерята трапезата остава така през цялата нощ. На сутринта връзваме житните класове на плодовите дръвчета в двора. Всеки от семейството влиза отвън със сухо букетче от шума, погалва кюнеца на печката с думите: „Дошел Божич, донесъл яренца, агънца, прасчинки, жребчинки и най-много здраве“!
„На самата Коледа сутринта, когато изваждат прасето да го колят, аз бягах по-далече, запушвах си ушите да не слушам как квичи. Беше ми жал”, споделя певицата.
Дай ми, Боже!
На въпрос с какви мисли посреща наближаващото Рождество, Руска отговори с текст от своята популярна авторска песен „Дай ми, Боже!”:
Ако можех, Боже, пак да се родя!
Ще омеса Пита, Пита не една!
Колкото Планета, Планетата Земя!
Ще нахраня, Боже, всичките деца!
Где що има, Боже, гладни по света!
Ако можех, Боже, пак да се родя!
Ще омеса Пита с твоята магия!
Кат Тракийско хоро, вита, виена!
Кат Родопска гайда, шарено писана!
С Пирински здравец, китно кичена!
С песен Българска омаяна!
Румен Жерев
