Ш ести септември 1885 г. е една от най-знаменателните и най-велики дати в българската история, на която се извършва Съединението на Княжество България и Източна Румелия. След Руско-османската война от 1877-78 г. двете изконно български области са разделени изкуствено и насила от европейската дипломация, без изобщо да се интересуват от това, че по този начин разделят семейства и унищожават и съсипват хиляди човешки съдби. Тази велика несправедливост е поправена седем години по-късно, противно на клаузите на антибългарския Берлински договор и напук на очакванията на европейските Велики сили.
За съжаление, второ Съединение, това на Македония с България, така и не се случва и така днес, век и половина по-късно, националният идеал на българския народ все още не е осъществен. И едва ли някога ще бъде.
Паралели
За Съединението е писано много и като че ли всичко се знае. Историците са го изследвали детайлно и под лупа в продължение на почти век и половина. Но въпреки това и днес още може да се открият интересни и малко известни за нашата общественост подробности за организирането, провеждането и отстояването на това историческо събитие. Мнозина наши учени определят Съединението като един логически завършек на освободителното движение на българския народ, чиято кулминация намира проява в Априлското въстание от 1876 г.
Паралели между двете исторически събития могат да бъдат направени много. Днес в рубриката ние ще акцентираме върху един от тях - участието на две „княгини“ в тези знаменателни събития, променили основно българската история. Едва ли има българин, който да не знае историята на учителката Райкя Попгеоргиева, останала в българската история с името Райна Княгиня и с нечуваната за онова време за една жена дързост да развее знамето на въстанието и да се превърне в един от неговите символи.
Само 10 години по-късно, макар и в друга обстановка, подвигът на Райна е повторен и от още една млада българка и също учителка. Чието име, уви, днес е известно почти изцяло само на учените историци и е тотално неизвестно за широката българска общественост.
Нейните имена са Недялка Шилева и с днешната публикация ще направим един опит да извадим тези имена от забравата и да ги върнем отново в Пантеона на безсмъртието.
Животопис
Недялка Шилева е родена на 27 август 1867 г. в Голямо Конаре, днес град Съединение. По времето, когато Райна Княгиня развява знамето на Априлското въстание, Недялка е едва на девет години и едва ли си е и помисляла, че някога ще бъде оприличена на нея и че ще остане в историята като Голямоконарската Райна Княгиня. След като завършва първо основно образование в родното си село, а след това гимназия в Пловдив, Недялка започва работа като учителка. По това време тя се запознава с една доста интересна личност, взела активно участие в извършването на Съединението - Продан Тишков - Чардафон, човека, на когото до голяма степен се дължи и преждевременното извършване на Съединението.
Под негово влияние 18-годишната Недялка приема да ушие знамето на Голямоконарската чета. Това е една от въоръжените чети от пловдивските села, които в уречения час трябва да навлязат в града и да свалят губернатора и да неутрализират османските военни части в Пловдив. Историята на Чардафон и Недялка много напомня тази на Бенковски и Райна. За знамето на четата е поръчан зелен копринен плат, върху който пловдивският художник Георги Данчов - Зографина рисува ревящ лъв с корона, изправен върху задните си крака.
Задачата на учителката Недялка е да изпише върху знамето патриотични лозунги. И тя се справя с тази задача. В продължение на десетина дни тя изписва старателно върху плата с блажна боя пламенните слова: „Аз не вярвам, че калугер ще спаси раята. Свободата не ще екзарх, иска Караджата.“ Върху знамето е изписано още „Съединението прави силата“ и „Долу Източна Румелия“.
Примерът
Учителката Недялка Шилева не просто изписва огнените призиви върху въстаническия байрак. Тя взема участие и в самото провъзгласяване на Съединението. На 5 септември четата от Голямо Конаре, ръководена от Продан Тишков, се съединява с тази от Чирпан и заедно настъпват към Пловдив. На 6 септември обединената чета влиза в Пловдив. В нея е и учителката Недялка. Малко преди да стигнат до първите къщи на Пловдив, в тъмното се чуват подозрителни шумове и тътен. Повечето от четниците, обикновени български селяни, изплашени, се хвърлят в нивите и канавките. Смелостта им бързо се изпарява и мнозина от тях дори започват да се оглеждат как да избягат и да се върнат вкъщи, без да бъдат видени от останалите. Тогава 18-годишната Недялка се изправя срещу страхливците с думите: „Не ви ли е срам, бе, коскоджамити стари мъже с мустаци! Погледнете ме мене, която съм една слаба и беззащитна жена, най-младата измежду вас. Аз ли трябва да ви давам кураж и сила в този решаващ момент. Засрамете се!“ Думите на младата учителка оказват влияние върху останалите и минути по-късно четата влиза в Града под тепетата. След свалянето на губернатора Гаврил Кръстевич Недялка Шилева не по нейна вина е замесена в една далеч не приятна и достойна постъпка, приумица на своенравния и луда глава Продан Тишков.
За да унижи бившия вече губернатор, Чардафон го качва на един файтон и го разкарва в него из цял Пловдив, преди да го изпрати към село Голямо Конаре. А през цялото време на файтона зад бившия губернатор, облечена във въстаническа униформа и с гола сабя в ръка, се намира учителката Недялка. Самият Гаврил Кръстевич не скрива разочарованието си от тази подигравка към особата му: „Делото беше народно и затова аз всичко забравям и всичко прощавам за това, което се извърши спрямо моята личност. Но едно нещо не мога да забравя и да простя на нашите българи. А то е, където ме качиха на един файтон, с една облечена в хъшовско облекло мома, с гола сабля на ръка и ме разведоха така из града за присмех и подигравка.“ Няма запазен коментар на това как се е чувствала самата Недялка в този момент. Едва ли обаче ще й е било толкова неприятно да бъде героинята на деня.
Наследство
Скоро след провъзгласяването на Съединението Продан Тишков и Недялка Шилева вече са семейство. Съвместният им живот обаче продължава едва десетина години, като през 1895 г. те се развеждат. Двамата обаче оставят потомство: дъщеря Свобода и син Любен.
През годините сред Съединението Недялка Шилева продължава да работи като учителка.
Голямоконарската Райна Княгиня умира чак през 1959 г. на 91-годишна възраст. Така тя успява да живее през цели три епохи: на османското владичество, на Царство България и на комунистическата Народна Република България. Вече на преклонна възраст Недялка Шилева става дарителка на БАН, Народната библиотека и на Военноисторическия музей. Освен това дарява и втория етаж на родната си къща в Голямо Конаре, където е извезано въстаническото знаме. Днес на родната й къща и на дома, в който е живяла в София, има поставени паметни плочи. А в центъра на град Съединение има издигнат неин паметник.
Иван Георгиев
