Х оливуд масово залива зрителите с фентъзи хоръри, в които на екрана вилнеят полухора-полувлечуги. Вероятно затова новината за крокодила Кроко, отглеждан в леген в столичния квартал „Ботунец”, вледени много от местните – дали е сам, дали няма и други?
С крокодила Кроко обаче не сме толкова далечни, колкото си мислите. Учени от Северозападния университет на САЩ са стигнали до извода, че първите ни предци по пътя на еволюцията, които са започнала да извършват мисловна дейност, са именно крокодилообразни рептилии с големи очи.
Много медии тутакси обявиха, че човекът е произлязъл не от маймуната, а от крокодила, въпреки че не става дума точно за такава директна връзка.
Според американските изследователи развитието на елементарно мислене и излизането на гръбначните животни от водата на сушата способствало за подобряване на зрението. Отначало водните хищници са можели да засекат жертвата на брега и после да се докопат до нея. Работата е там, че безгръбначните са изпълзели на сушата 50 милиона години преди гръбначните и това може би е станало мощен мотивиращ фактор за тях да повторят същия еволюционен път.
В процеса на еволюцията от риби към земноводни зрението на видовете се е подобрило.
Фосили
При изучаване на фосилите – вкаменелите останки – става ясно, че очите на гръбначните животни са се увеличили почти три пъти още преди да напуснат водната среда. Освен това изменило се е и мястото на очите – те започнали да се разполагат по-високо. А това довело до по-добро зрение, което се оказва много по-полезно на сушата, отколкото под водата.
Даже просто да покаже глава над водата, обитателят на дълбините вижда 70 пъти повече. А трикратното увеличение на окото позволявало още по-добре да се контролира визуално въздушното пространство, докато във водата по-големият размер на очите само незначително увеличава визуалния диапазон. Нещо повече, както показват проучванията, очите на тези от древните същества, които след известен период живот на сушата отново са се върнали във водната стихия, атрофират и стават по-малки. “Ние открихме увеличаване на зрителните способности на гръбначните животни непосредствено преди излизането им на суша. Нашата хипотеза се основава на това, че може би те са виждали храна на земята и това е довело до еволюционното развитие на плавниците в крайници", разказва един от палеонтолозите - Малкълм МакАйвър.
Проф. Малкълм МакАйвър в лабораторията си.
Ябълка
Учените са изяснили, че преди излизането им на сушата средният размер на очната ябълка на изследваните същества е бил 13 мм, а по време на прехода той се увеличава до 36 мм, за което са били нужни 12 милиона години. Затова създалото се за този период добро зрение би могло да доведе до увеличаването на обема на мозъка при ранните сухоземни гръбначни същества и на техните способности да планират своите действия, вместо първосигнално да реагират, както това правят рибите, чието зрение под водата е ограничено. Впоследствие тази способност би могла да еволюира вече в човешко мислене.
Засега научната общност продължава да смята, че все пак днешният човек е произлязъл от определен вид древни маймуни. Руският професор Александър Марков, завеждащ катедра в Биологическия факултет на Московския държавен университет (МГУ) и автор на книгата "Еволюцията на човека”, оборва твърденията на американските си колеги. Той вини за „сензацията” интернет медиите, които са преиначили информацията и са я превърнали в „пример за отвратителна и бездарна научна популяризация”. Според него хората нямат нищо общо с това изследване, както впрочем и рептилиите. "Древните риби, от които произлизат първите четириноги, са имали добре развито зрение и това не е новост. Този преход от водата на сушата е станал преди около 380 милиона години. И никакви крокодили там не са се излежавали. Защото не рептилиите, а рибите се превръщат в земноводни.
Плячка
Несъстоятелна е и тезата, че зрението им се развива, защото имало плячка, която да хванат. Но насекомите са във въздуха, как ще ги хванат? Рибите наистина са започнали да излизат на сушата, хранейки се с наземните членестоноги. И това, че именно така е станал преходът на гръбначните животни от водата на сушата, отдавна се смята за нещо очевидно“, твърди руският учен.
Що се отнася до произхода на човека, проф. Марков смята, че темата е изчерпана. Разбира се, отделни детайли на еволюцията от маймуната към човека все още подлежат на изследване. Но общата картина е ясна още от времето на Дарвин, твърди той.
Еволюцията според Дарвин
В книгата си „Произход на видовете”, излязла на бял свят през 1859 г., Чарлз Дарвин обяснява, че с течение на времето чрез естествен подбор на видовете те еволюират, променят се и се усъвършенстват.
Усъвършенстват се дотам, че според Дарвин маймуните еволюират в хора. Трудът му е компилация от доказателства, които Дарвин събира при едно дълго околосветско пътуване с военния кораб „Бигъл” през 1830 г., наблюдавайки реликтни животински видове, запазили се в изолирани острови, най вече в Тихия океан. Той прави подробно описание на направените изследвания и експерименти след завръщането си в Англия.
Константин Събчев
