К раеведът писател Мухарем Алиосман откри неизследван досега древен храм на възраст над 7000 г. Той се намира високо над кърджалийското село Багра и се явява един от първите в Европа, а може би и в света, прототип на църкви и джамии, синагоги и пагоди. Скалната находка е от типа на пещерите Утроби, като в нея сензационно личат изсечени два каменни олтара (ложета).
Мухарем Алиосман
Зет
Мухарем разказа пред „Телеграф“, че има зет в село Багра. Той все му разказал как като деца са се натъкнали на една скала, влезли в нея и вътре видели нещо като каменни маси. Оттогава обаче минали много години и човекът вече не си спомнял добре пътя.
„На мен ми стана интересно и през 2024 г. решихме да поемем на своеобразна експедиция. Но поради тръгналите тогава свлачища и падналите дървета пътят бе изчезнал и не можахме да го намерим“, обясни изследователят. Информаторът работел като гастарбайтер в чужбина. Тази година се върнал в отпуск и така направили нов опит да открият храма.
Този път към тях се присъединил още един местен човек, който по-добре познавал района. Лутали се тримата, а наляво, а надясно и накрая открили мястото, споменавано в тукашни легенди като Инкая („дупка в скалата“ - от турски ез. - б.а.).
Изкачване
„Самото изкачване също бе доста трудно – все едно като на три етапа. Донякъде вървяхме, държейки се само по едни цепнатини в скалите“, описа екстремния път Мухарем. При една тясна стръмнина, обрасла с къпини, неговите спътници се отказали да продължат. Той споделя, че се заинатил и решил да се качи догоре, макар и с немалка доза риск. Когато се добрал до мегалита, видял, че наистина има отвор, който иначе не си личал, гледан отдолу. Краеведът влязъл в него и ахнал от изумление – пред него се разкрил древен храм.
Пещерният храм над село Багра
Ложета
„Вътре от двете страни има каменни ложета с формата на пейки. Един процеп върви между тях и стига до дъното“, докладва местният гид. Той направил снимки и измервания на вътрешното пространство. Така установил, че едни от първите олтари в човешката история са с дължина точно 6 метра. А цялото пещерно светилище, ориентирано север-юг, е дълбоко 10 метра.
Местният Индиана Джоунс предположи, че то е използвано за свещенодействия още през каменно-медната епоха, т.е. 5000-3000 г. пр. Новата ера. По думите му цивилизациите преди нас са имали неподозирани технически и астрономически познания. Защото ясно си личало, че входът е обработен от човешка ръка така, че точно да пуска слънчев лъч до дъното на Утробата.
Така според древните вярвания Богът Слънце опложда матрицата на Майката Земя с новите енергийни кодове за съответната година, носейки здраве, плодородие и въобще берекет.
Безсмъртие
„Идеята за безсмъртието на душата, залегнала в съвременните религии, идва именно от Родопите и тракийския Орфизъм. Твърде вероятно е този тип пещери храмове да са били използвани именно за центрове на това духовно познание“, коментира Алиосман, който е познат и като ходжа, служещ доскоро в джамията на родното му село Звиница.
Гледано отдолу, по нищо не личи, че в скалите има светилище
Фенове на мегалитите отдавна изказват теории, че първите храмове в земите на днешна България са доста по-стари от 7000 г. Те са били тук доста преди траките, които ги наследяват, както това правят и следващите религиозни люде - отшелниците. За сравнение пирамидите са на възраст едва 4500 г.
Още за сензацията и поклонническия туризъм в района четете в сряда (8 октомври) в „Телеграф: Чудеса и Вяра“
Любомир Старидолски
