Архимандрит Никанор е бивш финансов анализатор на „Уолстрийт“, а понастоящем е игумен на Църногорския (Гигинския) манастир. Преди дни той сигнализира, че е получил смъртни заплахи заради свои постове във Фейсбук, осъждащи войната в Украйна. Други заплахи обаче бяха изпълнени – срещу популярния психолог Иван Владимиров -Нав, а екзекуцията му от психопат съсед стана пред очите на цялото ни обществото. Разговаряме с духовника за извора на тези злокобни събития и още за магнитуда на земетресенията по скалата на Божия гняв, както и за алчността на търговци и производители в най-бедната страна от Европейския съюз
- Отче Никанор, усещането ни за хаос и несигурност се натрупва още от пришествието на вируса Ковид-19, а сега и от войната и земетресенията. Всичко това като че ли се отрази сериозно и на отношенията в обществото ни. Преди дни бе застрелян психологът Иван Владимиров - Нав, а вас ви заплашиха с убийство фенове на войната в Украйна. Не озверяваме ли душегубно?
- За жалост всичко иде от липсата на достатъчно вяра в Бога и от липсата на християнски ценности. Наистина не можем да искаме всеки от нашите съвременници да бъде религиозен – това е въпрос на свободен избор - но като че ли именно липсата на вяра доведе след себе си до остър дефицит на морал, на невъзможност да различаваме Доброто от Злото. Днес човекът действа единствено и само въз основа на своя интерес и егоизъм. А това е най-лошото състояние, което може обществото ни да достигне реакциите ни да изхождат единствено от засегнатото самолюбие. То води след себе си разделението, озлоблението, омразата. Знаем, че всяко външно бедствие, което се е случвало в миналото ни, е обединявало, но сега ни разединява все повече и повече. Нека го кажем – в България има вакуум на добро и на светлина. Действаме като животни първосигнално и дори по-лошо. Поставили сме се в центъра на своите интереси и полза. Въобще много е тежка ситуацията за това и чуждият живот в един момент се оказва толкова евтин, че можем да го похарчим с лека ръка за един междусъседски спор. И ако преди 1989 г. имаше някакъв страх от репресивния апарат, то сега виждаме цялата грозота на нравствената картина, оголена пред нас, без нищо да я прикрива.
А що касае смъртните заплахи срещу мен във Фейсбук изненадата ми не е, че се случиха, а че дойдоха в православна среда от хора, които претендират за голямо познание и изследване на Евангелието. А там никога Христос и светиите не са защитавали истината с друго освен със слово и с примера на собствения си свят живот. Никакви убийства, никакви заплахи или премахвания на опонента, никакви войни.
- Дали на фронта или в жилищната кооперация, има ли въобще оправдание убийството в общество, считащо себе си за част от християнската цивилизация?
- Убийството е сред най-тежките смъртни грехове. Още от Стария завет имаме тази заповед „Не убивай!“. В Новия завет тя даже е още по-строга, където се допълва „не пожелавай злото на ближния“, „не се гневи на ближния“. А ако се случи това, учи апостол Павел, то, когато залязва слънцето, не бива да ни заварва гневни. Човек трябва да се отнася с кротост, с толерантност и с разбиране към слабостите на ближния и да не проявява към него никога агресия.
В християнството единственият случай, когато се търпи човек да посегне на чуждия живот, е ако се случи да бъде призован в редовете на войска, но при една отбранителна война. Тогава може да се прибегне към убийство, за да се предотвратят по-големи злини. Или иначе казано: да убиеш убиеца. Ала и на хората били на фронта после Църквата налага епитимия – лишава ги от общение с верните, от свето причастие за известен период, докато се покаят за това компромисно зло, което са извършили по задължение. Но това е изключение, иначе християнската вяра е нетърпима към всякакъв род насилие.
- Случаят с убития психолог и писател извади на показ мръсната тайна на обществото ни, а именно, че душата на много хора (не само агресивните) реално е болна, но сега няма институции, които да ги следят, да ги лекуват при необходимост и както преди години се случваше при заплаха да бъдат извеждани моментално, за да не се стига до такива трагедии?
- Това е страшен бич не само за обществото ни, но и за болните, защото липсата на грижа за тях говори много и за самите нас. За разлика от психически нездравите, ако ние сега кихнем, тичаме към поликлиниката, докато лудите не осъзнават своето състояние и масово не го признават. Те се считат за здрави и дори се обиждат, ако им кажеш обратното. Така се получава, че този човек пребивава в едно нездраво състояние, което реално първо разрушава неговия живот и успоредно с това вреди и на околните. Но за да стигне човекът да извърши престъпление, това вече е крайна фаза, която показва, че хората наоколо са го виждали, но след като не им е влизал в територията, повечето са махали с ръка: „нека си деградира“. Трябва спешно да се отделят средства и специалист да се лекува този контингент, който за жалост не е никак малък. А ако убиецът се окаже здрав, да се търси причината защо не е изведен от кооперацията по-рано въпреки заплахите и агресивното му поведение.
- Християнският мироглед е антропоцентричен, т.е. случващото се в нашата Вселена винаги касае венеца на Твореното - Човека. Ако това е така, какво послание ни носи земетресението в съседна Турция и Сирия, природни сили или просто Бог ни показа, че той е шефът и сме в ръцете му във всеки един момент?
- Първо, нека да уточним, че християнският поглед е теоантропоцентричен в противен случай (по примера на хуманизма), погледът ни стига до момента на нашата смърт-как да се реализираме, да получим блага чрез талантите си и т.н. Докато богочовешкоцентричността разглежда човека като надарен с вечен живот, където основната му цел е да се сподоби с благодатта на Св. Дух и Рая. Според християнския мироглед животът е само начален стадии, една предучилищна подготовка за изпита, който ще настъпи със смъртта, за да живеем отвъд нея вечно. Така че от гледна точка на хуманизма, станалото в Турция и Сирия е една непоправима трагедия, а от гледна точка на вярата, е дошло неизбежното по един ужасен, нежелан и скръбен начин, но в крайна сметка всички ние рано или късно ще минем през вратата на смъртта. Наистина земетресенията са величайша трагедия, но зад нея не трябва и непременно да търсим пръст Божий. Науката геофизика отдавна е открила какво поражда трусовете (движението на плочите на земната кора) и ние като древни езичници не бива да търсим някакви свръхприродни сили.
- Напоследък обаче икономическите сили се сродяват по обективност с природните стихии, но ако това е така, защо непрестанно се вдигат цените на храни и какво ли не, въпреки че газът и горивата отдавна поевтиняват. Като бивш анализатор на фондовите борси, на вас не ви е чуждо поведението на пазара, но отвъд сложните термини това не е ли добрата стара алчност на търговци и производители, може би в комбинацията със страх?
- Работата не опира само до алчност, която съществува във всяко време. Както твърди и класикът Фридман, в случая инфлацията е едно напълно монетарно, парично явление. Каквато и да е причината за първоначалното поскъпване на стоките и услугите, то няма как да продължи, ако го няма онова, което англичаните наричат „мъни съплай“, т.е. нужното парично предлагане. Даже ще ви кажа, че това, което в момента преживяваме, е сравнително леко и меко с онова, което можеше да ни сполети. Защото проблемът не дойде от войната в Украйна, както си мислят мнозина, а от огромните средства, които се изляха за компенсации по време на пандемията. Напълно необезпечени с нищо пари се вкараха в цяла Европа и съвсем логично се стигна до това. Защото в пазарна среда, ако тези неща трябваше да бъдат решени, то следваше всичките компенсации, индексации и подкрепи да се поемат от някакъв вид застрахователни дружества. В случая тежестта се пое от централните банки, които напечатаха едни пари без покритие. Е, какво да очакваме после.
- А не е ли спекула, когато производител на лютеница например, партида отпреди две години, решава, че продуктът му от 3 лева вече трябва да струва 6 лева. А заплатите и пенсиите на хората не са се вдигнали двойно?
- Аз съм съгласен с вашето възмущение, но „спекулата“ не принадлежи към понятийния апарат на западната политикономия, която аз съм учил, а към социалистическата. Самата дума идва от английския глагол със значение „размишлявам“. Т.е. човекът следи цените и мисли кои активи имат тенденцията да поскъпват, че да ги закупи и от кои да се отърве, защото ще поевтиняват. Трябва да се знае още, че при пазарното стопанство, в което ние се намираме, цената не се определя от някакви обективни критерии, като например колко е стойността на труда, на материала, а от съотношението между търсенето и предлагането. Така че ако лютеницата е произведена за 2 лева, а сега има пазар за 12 лева с най-голямо удоволствие производителят ще я пусне на толкова (или на 11 лв.), че да си вземе печалбата.
- А ако погледнем през ъгъла на християнската педагогика, кои Божий повели погазват производители и търговци, вдигащи по този необективен начин цените?
- Не бих се изкушил да смесвам две различни като водата и маслото неща. Защото нравствената постъпка има отношение към ценностите на отделния човек, а ценообразуването е част от науката икономика. Ние не можем да изискваме и да очакваме религиозно поведение от пазара. Това, че някой е вдигнал цената на дадена стока, то значи насреща му има кой да я купи. Освен това двата лева преди две години не са двата лева сега. Това е проблемът на инфлацията – тя вкарва много пари, но никой стокопроизводител не е щастлив накрая да получи едни хартийки без реална стойност. Защото тогава той ще фалира и няма да може да поднови икономическия цикъл – да закупи пак суровината, да заплати на работниците и да му остане печалба. От друга страна, аз не отричам и другия анализ на събитията, но просто не го познавам. Той е дело на социалистическата политикономия и на плановото стопанство, където работникът да речем трябва да работи за 50 стотинки на ден в ТКЗС-то.
- Новото-старо служебно правителство на Гълъб Донев се зае със спекулата в ценообразуването, в случай че бъде установена такава. Ще даде ли резултат това според вас?
- Ами най-много да станат за посмешище. Служебното правителство има хубави и качествени хора, но то е дошло да управлява кратковременно, защото не може по нормален начин да се състави компетентен кабинет. То е функция и на един президент с военно образование със съветници, от които не зная да има някой добре известен икономист.
- А не е ли нормално кабинетът да отговори на нагласите в обществото - българинът е на ръба, вече е крайно обеднял, а доходите не се вдигат?
- Съгласен съм, че виждаме една политическа дейност, с която се отговаря на едни обществени нагласи. Но трябва да знаем, че ракетата ни е крива, а не космосът, в който се движим. Проблемът се оказа в незрялостта на обществото, на липсата на елементарно разбиране у хората от къде идва хлябът, от къде идва икономическият растеж, как се създава брутният вътрешен продукт. Обществата, които го разбират, са богатите. Иначе лесно стават 3 долара пенсия и 5 долара заплата, трудно е да станат $3000 и $5000. Образование и просвета се нарича лекът за заблудите.
Следва продължение...
Любомир Старидолски
