П атмос е сравнително малък гръцки вулканичен остров в Егейско море. Той обаче се посещава от поклонници от цял свят. Причината е, че тук се намира пещерата на Св. Йоан Богослов - един от 12-те Христови апостоли и един от четиримата евангелисти, чиято памет Църквата чества на 8 май.
Негови са и най-популярните пророчества за края на света в книга „Апокалипсис“( „Откровение“), към който според тълкуватели се приближаваме с все по-големи крачки.
Светини
До острова може да се стигне, както по море (с ферибот от околните острови или от Атина), така и по суша – на около 1 час и 30 минути пеша от най-близкото населено място на Св. Никола от Кампос.
Патмос заедно с островите Астипалея, Лерос, Липси и Агатониси принадлежат към провинция Калимнос, а главното му селище Хора на Патмос е построено на хълм, където се намира манастирът „Свети Йоан Богослов“, който доминира над околността под формата на голям замък. Най-голямото селище на острова е пристанището Скала.
Островът става известен още от I век от присъствието там като изгнаник в продължение на две години на Йоан Богослов, който, намирайки се в пещерата Агия Анна (Света. Анна), е написал Евангелието (вероятно) и „Откровението“. Или както той самият свидетелства: „Живях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и за свидетелството на Иисус Христос.“
Йоан е написал четвъртото евангелие, което е характеризирано като "Духовно евангелие" и поради тази причина е наричан още "Богослов". Учителства в Мала Азия и Гърция.
Той е заточен заедно с други християни на острова при император Домициан. Написал е и прочутия „Апокалипсис“ на този остров. Въпреки че апокрифното произведение „Пастирът на Ерма“ разграничава евангелиста от автора на Апокалипсиса. „Бях сам духом в неделя и чух зад себе си глас като тръба, който казваше: това, което виждаш, запиши в книга и изяж седемте църкви“ (Йоан, 1: 9).
Скала
В пристанището Скала (Епинион) са запазени двете малки църкви, едната, посветена на Свети Йоан, а другата - на ученика му Прохор.
Пещерата на Апокалипсиса, която е обитавал светията, се намира на пътя между селищата Хора и Скала. Смята се, че тази пещера е мястото, където апостол Йоан е имал виденията, които е записал в книгата на Апокалипсиса. Вътре личат дупките за ръце, с които евангелистът си е помагал, за да се изправя, бидейки на преклонна вече възраст.
Може да се види и естественото скално писалище, на което младият монах е записвал чинно виденията на своя наставник. Върху пещерата е построен параклис. Точно на входа му има фреска, изобразяваща как св. Йоан Богослов диктува, а Прохор записва „Откровението“ - последната книга от Библията.
Христодулос
Създаването на манастира в чест на апостола евангелист датира от XI век. Монахът Осиос Христодулос от Витиния получава разрешение от византийския император Алексий I Комнин (1081-1118) да създаде манастира на Йоан Богослов на хълм в Патмос по-високо от пещерата на Апокалипсиса, точно върху древния олтар на богинята Артемида. В манастирския музей се съхраняват уникални реликви и произведения, включително картини на Ел Греко. Но най-голямата реликва, съхранявана в обителта, е черепът на Тома Неверни, един от учениците на Божия син Иисус Христос.
Самият манастир е построен под формата на средновековен замък с укрепления и подпорни стени с католикон в центъра, малък, но блестящ в изкуството, както и други околни сгради и килии, както и резервоари. Освен монаси около манастира започват да се заселват и миряни със семействата си. Те строят къщи, но имат укрепения като замък манастир за убежище в случай на опасност от пиратско нападение. Така манастирът е свързан с историята и развитието на острова.
През 1999 г. е обявен от ЮНЕСКО за обект на световното наследство заедно с пещерата.
След смъртта на Йоан Богослов в Ефес, около 100 г., Патмос изпада в неизвестност за осем века. През 904 г., след превземането на Солун от арабите, част от жителите му са откарани на острова. Византийският историк Йоанис Камениатис, който е написал хрониката на тази трагедия, отбелязва следното: "Като пристигнахме по този начин, ние акостирахме на острова, наречен Патмон, където чакахме един ден пленници на жаждата".
Южни Споради
Въобще историята на това свято място е изключително интересна, пълна с драматични обрати. Древните гърци причислявали това късче суша към Южните Споради, а според съвременното географско деление на страната то е част от Додеканезите. Намира се южно от Самос и е на около 25 мили от малоазиатското крайбрежие на Турция. Характерен е с каменистия си и безплоден пейзаж, но е предпочитано място от доста заможни хора.
Теренът е скалист, вулканичен и стръмен, като най-високият връх е Пророк Илиас (270 м.), разположен в центъра на острова, южно от Хора. Все още има два хълма, единият в северната част, "Склави", и един в южната, "Праз".
Като цяло бреговата ивица е разнообразна с множество носове. Общината Патмос включва и най-източните острови Арки и Марати.
Вулканичната зона Зулуфи се намира от северозападната страна на Патмос. Вулканичната пепел се редува с лава, изтекла преди хилядолетия и замръзнала в морето, създавайки много впечатляващ пейзаж.
Шифърът на името
Патмос обикновено е наричан от древните автори Патинос, също се среща епиграфски като Патнос. Някои етимологично извличат името му (включително Крипен) от patni = Fatni, докато други от планината Латмос в Мала Азия, където в древни времена Артемида и ловният герой Ендимион са били особено почитани, откъдето най-вероятно първите жители на острова също са пренесли култ към богинята.
По-късно Патмос се споменава в произведенията „Етапи на Великото море“ (280-284) и „Пътуване по света“ на Евстатий (530 г.), както и от латинския писател Плиний (Естествена история 4, 12, 23). Древните жители на Патмос и Лерос са имали обща богиня покровителка Артемида, но те са били напълно непознати до римско време, когато островът се е превърнал в място за заточение на политически затворници. Това е запазено и в първите християнски времена, когато ученикът на Иисус – Йоан Богослов – е заточен на Патмос.
Плячкосване
Около X век Патмос изглежда е пострадал много от пирати, както всички острови в Егейско море, и се помни като безименен и почти изоставен остров.
През XI век Патмос заживява нов живот. Тогава манастирът „Св. Йоан Богослов“ е обитаван от монаха Христодулос, обявен по-късно за светец. Той е погребан там. В края на XII и през XIII век манастирът претърпява ужасни плячкосвания от венециански и западни пирати, включително от родения в Гърция Маргаритис Бредесинос, който се опитва да пренесе тялото на светеца в Бриндизи. След падането на Константинопол (1453 г.) много бежанци от Града на градовете намират убежище на острова и построяват селището Хора Патмос, където по-късно идват и други бежанци от Крит.
Пристигането на образовани хора на острова и присъствието на изключителни личности сред монасите им спечелва благоволението на император Алексий Комнин и той им дава правото да поддържат търговски флот, освободен от данъци. Контактите на монасите със Запада откриват нови хоризонти и донасят художествени течения с произведения на най-известните представители на острова. Така в Патмос се намират голям брой отлични икони от XIV век, както и първият дърворезбован иконостас с ренесансови теми и влияние.
Търговия
Жителите се занимават основно с корабоплаване и търговия, като първоначално разполагат с малки кораби. Те винаги са се грижили да поддържат добри отношения както с османците, така и с латинците, като са купували техния мир, сигурност и свобода с данъци и подаръци, които често са плащали на турците и венецианците.
През XVII век се превръща във военноморски и търговски център. По време на 25-годишната венецианско-турска война, или така наречената Критска (1644-1669), функционира като венецианска военноморска база. В края на войната Крит пада под властта на османските турци, както и самият Патмос. Въпреки това жителите продължават да придобиват повече кораби, а манастирът чрез школата в Патмия по-голям престиж.
През 1770 г. Патмос е превзет от руския флот и при преброяване, направено по това време, е установено, че има 510 къщи и 2086 жители.
Островът е последователно владение на Венеция, Османската империя и Италия. През 1947 г., съгласно Парижкия мирен договор, като част от Додеканезите, е предаден на Гърция.
Растат нокти от ръката на апостола
Французинът Пиер Белон през XVI век споменава, че монасите от манастира му показали ръката на мъртвец, чиито нокти растат и тя принадлежи на Свети Йоан, докато за турците е на самия пророк Мохамед. Същата информация се повтаря от англичанина Арън Хил през 1709 г. Група от трима французи, отново пътници, споменават гостоприемството на монасите: „Получих подаръци и провизии за два дни, докато се проведе малка служба за добър път“. Скитащи търсачи на ръкописи в периода от края на XVIII век посещават манастирската библиотека, за да намерят ръкописи. Други, протестанти по религия, поставят под съмнение авторството на Йоан на „Апокалипсиса“, като посещават пещерата вътре в манастира.
Седалище е на Патриаршеска екзархия
Островът е и седалище на Патриаршеската екзархия на Патмос. Екзархията включва и околните острови, като със закон 1155/81 на гръцката държава е обявен за Свещен остров и е под пряката църковна юрисдикция на Вселенската патриаршия.
Вселенският патриарх носи в екзархията на Патмос титлата Суверен на светата обител и екзархия Негово Светейшество Вселенски патриарх Вартоломей“. Екзархията на Патмос също така включва 8 енорийски църкви, монашеското поклонение „Вирджиния Спасителката“, както и 3 женски манастира (Зоодоху Пигис, Митрос Игапименос и Агия Агии).
Патмос е домакин на Фестивала на религиозната музика. Последното му издание беше от 1 до 5 септември 2022 г.
Иван Петрински
