Н ационалният химн е един от трите символа на една държава наред със знамето и герба. Според определението това е „патриотично музикално произведение, прието официално от правителството на една държава за официална национална песен“. От Освобождението до днес българската държава има пет химна, някои от тях известни на всички, други – не.
Прототип
Първият национален химн на новоосвободената българска държава е приет през 1886 г. и това е песента „Шуми Марица“. Тази песен има доста интересна, а и любопитна история, корените на която се крият в Централна Европа. През 40-те години на XIX век в Германия е създадена песента „Когато войниците маршируват“. Въпреки заглавието си и мелодията, която наподобява военен марш, тази песен има развлекателен характер. Скоро тя напуска пределите на германската империя и придобива известност в цяла Европа и на Балканите.
В България тази песен е донесена от оркестъра на унгарския емигрант Шафраник, който след Освобождението се установява да живее в Шумен. Песента е дочута от котленския учител Атанас Гранитски, който приспособява към мелодията текста на стихотворението „Слънче зорница“, писано от самия него 20 години по-рано. Това обаче все още далеч не е прототипът на първия български химн. През 1876 г. търновецът Никола Живков участва като доброволец в Сръбско-османската война. Там в паузите между сраженията, вдъхновен, той пише стихотворението „Шуми Марица“.
Никола Живков, автор на текста на химна Шуми Марица.
Десет години след Освобождението текстът на Живков е напаснат към мелодията на немския водевилен филм и в резултат от това на бял свят се появява песента „Шуми Марица“, приета за химн на българската държава.
Картичка с нотописа на Шуми Марица.
Тя остава такава в продължение на 60 години, като обаче през годините върху нея са направени някои промени. Както днес, така и в онези години да бъдеш автор на текста на държавния химн се е смятало за изключително престижно. Песента по текст на Никола Живков е известна още и като „Черняев марш“. Ето и нейния текст:
„Черняев марш“
1. Шуми Марица, окървавена,
Плаче вдовица, люто ранена. –
Припев:
Марш, марш с генерала наш,
Раз, два, три. Марш, войници!
2. Напред да ходим, войници мили,
Тимок да бродим. С всички сили.
Припев:
3. Юнакът донски нам е водител,
С пряпорец левски вожд победител. –
Припев:
4. Вижте, деспоти, генерала наш,
Чуйте, запейте Черняева марш –
Припев:
5. Войници храбри след него летят,
Порят въздуха и громко викат –
Припев:
6. С кървав остър меч, генерал напред
Възглася на сеч! Гръм, огън навред –
Припев:
7. Тръба низ гора зазвъни напред!
Хей, ура, ура! Ура, напред!
Генералът наш, за когото се пее в песента, е ген. Михаил Черняев, който участва в Сръбско-османската война от 1876 г. и ръководи руско-българската доброволческа бригада. Под негово ръководство в тази война се бие и самият Никола Жеков и това го вдъхновява да напише текста на песента. След Освобождението в редактирането на песента се включват и други, далеч по-известни и мастити поети, и текстът на Живков е жестоко променен. Така в крайна сметка през 1912 г. в окончателния му вариант за текст на държавния химн е избран този на народния поет Иван Вазов.
„Шуми Марица“
Текст: Ив. Вазов
Музика: народна
Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица,,
люто ранена. (x2)
Припев:
Марш, марш
с генерала наш,
в бой да летим
и враг да победим! (x2)
Български чеда
цял свят ни гледа.
Хай, към победа
славна да вървим! (x2)
Припев:
Левът балкански
в бой великански
с орди душмански
води ни крилат. (x2)
Припев:
Млади и знойни
във вихрите бойни
ний сме достойни
лаври да берем. (x2)
Припев:
Ний сме народа
за чест, за свобода,
за мила родина
който знай да мре. (x2)
Дворцов
Наред с официалния държавен химн в годините от Освобождението до комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. България има и още един химн „Боже, Царя ни пази!“ Той е дворцов химн и се изпълнява само в присъствието на владетеля или на член от царското семейство. Текстът на песента е написан от ген.-майор Георги Агура, а музиката е дело на композитора Емануил Манолов.
Майор Георги Агура, автор на текста на химна Боже, царя ни пази!
Любопитното е, че текстописецът не е поет, а прокурор и пише текста през 1900 г. по нареждане на княз Фердинанд. Монархът се опитва да наложи новата песен като държавен химн, но българският народ не иска да замени своята „Шуми Марица“. Затова и „Боже, Царя ни пази“ остава и се използва само като дворцов химн. За пръв път той е изпят на 29 септември 1908 г. от хора на офицерите от софийския гарнизон по повод обявяването Независимостта на България. Там съобразно настъпилите промени в текста думата „Княз“ е заменена с „Цар“. Подобно на „Шуми Марица“ след 9 септември 1944 г. и тази песен също е премахната като химн и изпълнението й е строго забранено. А ето и текстът на „царския“ химн:
Всемогѫщи прави Боже,
молимъ Царя ни пази!
Дай му сили, за да може
зли поврати да срази!
За погромъ на враговетѣ
и за славни бѫднини,
Боже, Царю на Царетѣ,
дай на Царя свѣтли дни!
А на българското племе
ума, Боже, просвѣти,
съ любовь да се обеме
и задружно процъвти.
Чрѣзъ съгласие да може
силна воля да развий,
чрѣзъ напрѣдъкъ дай му, Боже,
славно име да добий!
След преврата на 9 септември 1944 г. наред с многото други промени новите властници променят и държавния химн. Първият „социалистически“ химн, който през 1947 г. заменя „Шуми Марица“ е песента „Републико наша, здравей!“. Автор на текста е Крум Пенев, а на музиката композиторът Георги Димитров, който обаче не бива да се бърка със соцвожда. Тази песен е използвана като държавен химн от 14 февруари 1947-а до края на 1950 г. Ето и нейния текст:
Ярема на робство сурово
И мрака на сива съдба
Ний сринахме с огън и слово
В жестока неравна борба.
За нас свободата е свята
И ние ще браним с любов
Кръвта на борците, пролята
По всяка падина и ров.
За наши и чужди тирани,
Родино, в теб няма простор!
Ний помним безбройните рани,
Фашисткия кървав терор.
Припев:
Републико наша народна,
Републико наша здравей!
Земята ни днес е свободна,
Свободно днес всеки живей!
През 1950 г. за химн на НРБ е избрана песента „Българийо мила“. Както музиката, така и текстът й са създадени от цели авторски колективи, включващи някои от най-проверените комунистически поети и композитори. Текстът е дело на поетите Никола Фурнаджиев, Елисавета Багряна и Младен Исаев, а музиката на Светослав Обретенов, Георги Златев – Черкин и Георги Димитров. Песента е приета за химн на НРБ на 1 януари 1951 г. и е такава до 8 септември 1964 г. Ето и нейния текст:
Българийо мила, земя на герои,
безспирен и мощен е твоят възход!
Да крепне навеки съюзът ни боен
с могъщия братски съветски народ!
Припев:
Слава републико наша свободна!
Страж на мира непреклонно бъди!
Враг ли нападне земята ни родна,
В бой до победа ни смело води!
Великото слънце на Ленин и Сталин
с лъчите си нашия път освети.
Димитров за подвиг сърцата запали,
в борбата и в мирния труд ни сплоти.
Припев:
Строим ний заводи, разкриваме мини,
нивята широки задружно орем.
За нашата скъпа, прекрасна родина
готови сме труд и живот да дадем!
„Мила Родино“
През 1964 г. българският държавен химн е променен за пореден път. В навечерието на 20-ата годишнина от „деветосептемврийската революция“ за държавен символ е приета нова песен – „Мила Родино“. Автор на музиката и текста е Цветан Радославов.
Цветан Радославов, автор на музиката и текста на Мила Родино.
Любопитното е, че тази песен е създадена още през 1885 г. По това време авторът е доброволец в Сръбско-българската война и на път за фронта композира песента. Ето как звучи тя в нейния оригинален текст:
Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витош позлатява,
към Цариград се белей.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край!
Хайде, братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
за свобода, правдини.
При приемането на песента като химн на НРБ вторият куплет е премахват, а на неговото място са поставени други два, показващи връзката на България с братския СССР.
Паднаха борци безчет,
за народа наш любим.
Майко, дай ни мъжка сила,
пътя им да продължим!
Дружно, братя българи,
с нас Москва е в мир и бой!
Партия велика води,
нашият победен строй.
Приемането на „Мила Родино“ за държавен химн не става гладко и безпроблемно. Когато през 1964 г. е свикана комисия за приемането й, компзиторът Петко Стайнов е против, тъй като според него музиката на новия химн е еврейска. Въпреки протеста му обаче песента е приета и утвърдена за химн на НРБ.
След падането на комунизма, разбира се, се налага и промяна в част от текста на химна. Това се случва, като прибавените идеологически куплети са премахнати, а на тяхно място не са прибавени нови. Впрочем след 10 ноември 1989 г. в българското Народно събрание има предложения и за други песни, които да станат химн на страната ни. Те обаче изобщо не са поставени за разглеждане и гласуване.
Иван Георгиев
