„В Стара Загора вече се чувствам у дома си – след многото спектакли, които изиграхме с „Есмералда - Парижката Света Богородица”.
Това сподели специално за „Телеграф“ поп дивата Михаела Филева в навечерието на поредицата представления на най-новия мюзикъл на Старозагорската опера „Ромео и Жулиета“, която очаквано ще бъде красивата 14-годишна отчаяно влюбена девойка от Верона.
Възпламеняващо
„За мен е огромно вълнение и истинско щастие отново да бъда тук и отново да съм с този страхотен и възпламеняващ екип – оркестър, балет, солисти, както и с новите попълнения страхотно талантливи млади изпълнители. Взаимно се инспирираме и опитваме да направим нещо ново и много различно за оперната сцена на този очарователен град“, довери още гласовитата брюнетка. Впечатляващото дарование от популярния формат „Гласът на България” Димитрина Германова също ще влезе в ролята на Жулиета на 21 юли. Премиерните спектакли са на 19, 20, 21 и 22 юли от 21,00 часа на сцената на Античния форум „Августа Траяна”. Марин Русинов и Виктор Ибришимов ще са в ролята на Ромео, а в техните танцови превъплъщения ще се изявят две балетни двойки: примабалерината Анелия Димитрова и Марсело Молина, Микела Капраруло и Максим Сиденко.
Различно
„Нямам други планове, засега съм напълно концентрирана върху „Ромео и Жулиета“ – ролята е много отговорна и ако има нещо скоро, ще сте първите, които ще разберете“, бе категорична ангелогласната Михаела. По думите й сравнението между нейната Есмералда от „Есмералда - Парижката Света Богородица” и сегашната Жулиета е повече от излишно, защото става дума за два коренно различни образа. „Ако Есмералда беше изключително витална и много твърд характер, Жулиета също е силна, но по свой си значително по-детски начин. Абсолютно момиче е! Във вокално отношение за мен ролята беше огромно предизвикателство, тъй като моят тембър е доста по-тежък, с повече обертонове и по-тембрист, отколкото изисква тембърът на една крехка млада дама, която усеща първите трепети на любовта. Много работих в тази посока – да олекотя тембъра си. Звуча абсолютно неразпознаваемо в този мюзикъл“, открехна завесата на личните си инвенции и стремежи Михаела Филева. Тя е възхитена от хореографията на Марио Пиаца: „Страхотна пластика, с която да извади от всяка една от Жулиетите по различен начин красивата история на влюбването.
Атмосфера
„Любимата история за триумфа на любовта над омразата не само вълнува, трогва, кара ни да мечтаем, да мислим, но и да поемаме отговорност за делата и морала си. Да се променяме и израстваме в своята човечност чрез любовта си – за това призовава спектакълът на нашия мюзикъл“, анализира режисьорката Виолета Горчева. „Опитах се преди всичко да предам атмосферата на Верона чрез хореографии, които включват аспекта на жестовия танц, черпейки от типичната италианска култура на жеста“, разказа хореографът Марио Пиаца. По думите му танцовият жест е важна характеристика на неговата работа, защото отвежда в емоционалния и литературен климат на драмата, с респект към Аристотеловите принципи на трагедията, винаги конотирайки танцовата експресия с богат и несъвършен характер, която прави танцовия изказ „трогателен и близък до сърцето на зрителя“.
Декори от желязо, костюми с джуфки
„Действието в „Ромео и Жулиета“ се развива във футуристична среда, в която сценографията е напълно класическа със съвсем леки елементи на осъвременяване. Следва се изцяло костюмът на късната готика и ранния ренесанс, защото тази епоха е междинна, между тях“, разказа Денис Иванов, който е сценограф, костюмограф и изпълнител на ролята на Съдбата в „Ромео и Жулиета“. Костюмите са над 200. Всеки има няколко слоя, много аксесоари… Епохата е такава. Тя се нарича Mi parti – дреха на парчета. Всички са нарязани, с вързулки, панделки. За разлика от класическите костюми в декора е избягал от буквализъм и битовизъм. Той е огромен железен розариум, предполагаем за дома на Капулети. „Има един-единствен реален елемент, който обаче е мъртъв – дървото под прозореца на Жулиета, опиращо в него. „Два клона образуват силуетите на две влюбени деца, които се опитват да се целунат. Това са кристални деца, деца индиго, слезли на земята, за да изкупят греха и пороците на всички около тях“, разкрива Денис Иванов. Неговият герой – Съдбата, пътува във времето на принципа на алхимиците. Той се трансформира, предприема различен облик. Първо го виждаме като провидение, като бог, след това – като принца на Верона, после като странстващия поет, който Жулиета призовава на балкона, после като смъртта и накрая като провидението.
Елена Дюлгерова
