Н а 2 юни отбелязахме 148 години от гибелта на Христо Ботев, поета революционер, останал завинаги на 28-годишна възраст и дал живота си за нашата свобода днес.
Ботев и Левски са българските национални герои, около чиято смърт има много въпросителни. Къде и от кого е убит поетът – дали от вражеския куршум на черкезина Джамбулет или от такъв, изстрелян от ръката на негов четник? Къде почиват неговите тленни останки? И какво се случва с неговите лични вещи? Ще се опитаме да отговорим на поне един от многото въпроси – каква е съдбата на оръжията на войводата след неговата смърт. И по-точно на неговата сабя. Всъщност за оригиналната сабя на войводата претендират три хладни оръжия.
Претенции
Първата сабя е открита в началото на ХХ в. в Черепишкия манастир. Според запазената история тя е донесена в манастира от четника Перо Македончето, който я дава на игумена Герасим да я пази.
Черепишката сабя
През 1940 г. сабята е показана на брата на войводата Кирил Ботев, който обаче не може да каже със сигурност дали това е сабята на батко му. На паметта на Кирил не може да се вярва особено, тъй като той твърди, че брат му се качва на „Радецки”, без да носи хладно оръжие. Той бил запасал сабята си чак след като четата слиза на брега. Според Кирил сабята на брат му била румънска, офицерска и му е дадена в Гюргево от българин на име Иван Стоянов. Това обаче се оспорва от други четници, които твърдят, че войводата носел сабя още на парахода.
Комунисти цензурирали Ботевата щерка!
„Мундирът и панталонът му бяха приготвени от тъмносиньо сукно с хусарски вкус. Еполети имаше генералски, през рамо ивица позлатена паласка. Сабята му беше окачена на сърмен колан, шарф от зелен атлаз през рамо, спуснат над сабята, а на кръста отдясно револвер с лустрен калъф. Калпакът му приличаше на ония от румънската кавалерия, с бяло перо, обвито с трицветен шнур. Златен ланц и над челото положен златен лъв. Над главата на лъва имаше написано „Свобода или смърт”, спомня си Никола Кючуков.
Сабята от Черепишкия манастир наистина е румънска, офицерска. Манастирският слуга Нено Нецов разказва как сабята му била дадена от Перо Македонеца, за да я пази. „Като не можах да нося сабята повече, отидох в черепишкия зимник и там я оставих зад вратата на гредата. И после отидох в манастира и казах на дядо Герасим, че съм я оставил там. Дядо Герасим отишъл и вземал сабята от зимника и я прикрил. Като извадил каишите, отнесъл я в манастира. После аз го попитах: „Дедо Герасиме, къде остави сабята?”, на което той ми отговори, че я е вземал от зимника и я е скрил край Искър, откъдето я отнесла реката. Но след немножко време аз хванах сърмените каиши, приспособявани към сабята, у него, от което аз заключих, че сабята трае някъде скрита от дедо Герасима”, разказва Нецов.
След като отец Герасим умира, сабята е открита под дюшемето, остава още дълго време в манастира и се знае като Ботювата сабя. Днес тя се съхранява в Регионалния исторически музей във Враца.
Кавалерийска
Наред с тази сабя още две „претендират” да са принадлежали на Христо Ботев. Едната е кавалерийска, френски модел, и е предадена на Военния музей през 1938 г. от баба Петра Петрова от с. Зверино, Врачанско.
ПО ПОРЪЧКА НА КОЛЕКЦИОНЕР? Нагли апаши посегнаха на Христо Ботев
На 27 декември 1949 г. Министерството на отбраната изпраща официално писмо до сина на баба Петра с искане за допълнителни сведения за сабята. Синът Бенко записва разказа на майка си и го изпраща на военните в София. Ето какво си спомня баба Петра за събитията отпреди 73 години: „През 1876 г. бях невеста с малко дете. През месец май се разнесе слух, че иде голяма турска потеря откъм с. Люти брод. На другия ден сутринта турците се показаха над Зверино. Всички млади момичета и невести бяха избягали в гората. Аз по съвета на девер ми Илия Митов отидох на кошарата в местността Бяла вода, която се намира на 7 км от селото, където беше мъжът ми пастир. Когато стигнах под кошарата, където имаше корито с вода, видях да седи един млад мъж с хубави зелени дрехи и превързана ръка. Той ме успокои, че няма да ми направи лошо. Като се стъмни, пристигнаха много хора със същите дрехи. Бяха към 50 души. Като се нахраниха, един от четниците ми подаде една сабя и ми каза да я пазя, че тя е на войводата Христо Ботев. Тогава тя беше нова и имаше много ремъци и китки, които впоследствие изгниха. Дотогава аз за Ботев не бях чувала, но после мъжете разправяха, че бил българин, който се борил да освободи България и много мразел турците.”
Личният часовник на войводата, подарен му от неговия баща даскал Ботьо Петков
Петра Митова взема сабята и я скрива в корените на един орех. А след Освобождението я отнася вкъщи и я качва на тавана на къщата, където тя престоява 60 години.
Шашка
Бившият четник Никола Обретенов пък говори не за сабя, а за руска шашка. И за да бъде мистерията пълна, пред Данаил Кацев – Бурски през 1925 г. 76-годишният Обретенов разказва, че Ботев имал не една, а две саби. Като на първата от тях било изписано името на войводата и датата на тръгване на четата 17 май 1876 г. Сабята била тип черкезка и нея войводата извадил пред капитана на „Радецки”, докато го убеждавал да спре на българския бряг. Тази сабя той носи до Милин камък, където някъде я изгубва. И тогава четниците му дават втората сабя, която днес се пазела в Черепишкия манастир. В последните години от живота на Никола Обретенов обаче паметта очевидно започва да му изневерява. Затова и неговите твърдения трябва да бъдат поставени под съмнение.
Най-ярките звезди на родния шоубизнес - потомци на революционери! (СНИМКИ)
Третата запазена до наши дни сабя, за която се твърди, че е на Христо Ботев, е руска, тип казашка шашка, с инициали „Хр. Б.” Тя е дарена през 1943 г. на Военния музей от кап. Иван Стоянов, служител в Министерството на войната. Той разказва, че реликвата му е наследство от неговия баща, който я взел от турчин, участвал в преследването на Ботевата чета.
Инкрустираните инициали на поета революционер върху острието на сабята от НВИМ
Всъщност истината е малко по-друга. През 1900 г. по повод въвеждането на десятък от правителството на Васил Радославов в Делиормана, Шабла и Дуранкулак турското население започва да се бунтува и затова се налага изпращането на българска войска да го усмири и да му изземе оръжието. Един от българските офицери, кап. Йордан Стоянов, случайно попада на сабя с гравирани на нея инициали „Хр. Б.” и дата 17 май 1876 г. Офицерът разбира на каква невероятна реликва е попаднал и направо задържа сабята. А 43 години по-късно синът му изпълнява бащината воля и предава сабята в музея.
„Аз не съм дарител. Аз само предавам една историческа вещ, която принадлежи на целия български народ, в музея, там, където й е мястото”, заявява дарителят. Автентичността на тази сабя според мнозина е извън всякакво съмнение, тъй като информацията за нея е засечена и съвпада с показанията на трима души, които са я виждали. А именно: ген. Кирил Ботев, Никола Обретенов и съвременникът на войводата бай Петко от Букурещ. И затова именно тя е изложена в Националния военноисторически музей в София като официалната сабя на войводата Христо Ботев
Иван Георгиев
