- Г-н Янев, наскоро алармирахте, че предприятията за преработка на слънчоглед могат да останат без суровина и поискахте среща със земеделския министър. Какво се случи на срещата в Министерството на земеделието с Българската асоциация на зърнопроизводителите?
- Ние не за първи път имаме подобна среща. Такава среща беше направена и преди да се приеме решението за забрана на украински внос на слънчоглед в България. Но за съжаление тогава се взе решение, без да се вземе нашето мнение, без да се анализират последиците от това – всички негативни неща, които могат да се случат в сектори, които използват тази суровина. Днес (в четвъртък – бел. ред.) по същия начин, почти в същия състав, с друг министър обаче, същите проблеми разисквахме. Ние настоявахме да отпадне тази забрана, тя към момента важи до 15 септември. Те искат да бъде продължена до края на годината.
- Зърнопроизводителите ли искат това?
- Да, това е и становището на Министерството на земеделието. Ние направихме един анализ на действието на тази забрана, че тя е непазарен подход, целяла е да въздейства на цените на слънчогледа, което не се случи. Напротив, след въвеждането на забраната цените паднаха с още 150 лева за слънчогледа. Понеже цените на външните пазари паднаха, тук в България влиянието на външните цени е директно. Някъде над 85% от количествата слънчоглед са предназначени за експорт – дали като семе и през преработка. И когато желаеш да продадеш стоката, неминуемо ти трябва да се съобразяваш с тези цени. Няма друг пазар, където да продадеш по-скъпо стоката. В същото време Украйна, заедно с Русия, които са най-големите производители на слънчоглед, определят пазара в Черноморския регион.
- България също е голям производител.
- Тя е голям производител за Европа, тя заема второ място след Румъния по производство на слънчоглед. Но в сравнение с Русия и Украйна нещата са много различни. 2020/2021 година например Украйна произведе 17 милиона тона слънчоглед. Русия тогава беше с 15 милиона, сега нещата се обърнаха заради всички събития, които се случиха там. Украйна тази година ще има около 14 милиона тона, в Русия се очакват около 17 милиона. Производството на тези две страни представлява 56% от общото световно производство на слънчоглед.
- Какво е производството у нас?
- България произвежда около 2 милиона тона слънчоглед. Да, тя е голям производител и износител, защото на България са необходими около 250 хиляди тона годишна консумация. Остатъкът е предназначен за експорт. И точно това бяха нашите доводи, че ние забраняваме вноса на една суровина в България заради ниските цени, а в същото време трябва да продадем нашия слънчоглед на същия този пазар, където определящи са цените на Украйна и Русия. Няма икономическа обосновка на това. Забраната не оказва влияние на цените на слънчогледа. Паднаха цените на външните пазари въпреки забраната за украински слънчоглед. И в България цените паднаха. Ако на външните пазари цената беше в посока нагоре, това щеше да се отрази и на вътрешния пазар, независимо дали има забрана или не.
- Успяхте ли да стигнете до общи позиции на срещата?
- Няма какво да се споразумяваме, просто си изясняваме обстановката и анализираме. За мен трябва по-често да има такива срещи, за да може всеки да си каже неговите съображения. Основният разговор беше върху забраната, те настояват тя да остане. Това е позиция и на Министерството на земеделието. Ние от друга страна обясняваме колко непазарен и неефективен е такъв метод за въздействие на пазара. Имаме остатъци от миналогодишната реколта нереализиран слънчоглед от около 600 000 тона, очакванията са новото производство да бъде още 2 милиона тона. Производителите казват, че себестойността заради ниските добиви е доста висока, което надвишава съществено цените, на които биха могли да продадат. Няма друга възможност къде да се реализира тази стока, освен на външния пазар. Ако има движение на външните пазари нагоре, това ще се отрази и на вътрешния пазар.
- Във вашето писмо до медиите казвате, че българските производители на слънчоглед не искат да продават на пазарни цени. Какво очакват производителите – да се увеличи цената ли?
- Те задържат продажбите, изчакват евентуално повишение на цената, за да реализират продукцията на по-добра цена. Това си е тяхно право, никой не може да ги задължи. В крайна сметка стоката си е тяхна собственост, могат да я продадат тогава, когато решат. Но за нас не е подходяща тази обстановка, защото не можем да договорим и закупим такива обеми, които да преработим и предложим за продажба слънчогледовото олио и шрот, тъй като при нас капацитетите са доста големи. Не можеш да работиш на ниска мощност, защото това се отразява на себестойността. Така че трябва да съберем по-голямо количество. Всяко пускане и спиране на инсталациите носи съществени разходи, което също се отразява на себестойността. И когато не си конкурентен на външния пазар, няма как да реализираш тази стока. Конкуренцията на българския пазар също е много силна, включително от вносни масла. Това е идеята. Дано да са добре нещата с добивите, да са с по-ниска себестойност, да има по-високи цени, за да могат да реализират продукцията и да не губят от нея.
- Откъде се снабдявате със суровина сега?
- Основно от вътрешния пазар и ако има възможности за някакъв внос от други страни, където количествата обаче не са толкова големи. Те възможностите не са много, защото всички големи производители си въвеждат такива търговски бариери за експорт, за да може тази суровина да остане в страната, да мине през преработка, да има добавена стойност и да се изнасят готови продукти, а не суровина.
- Преди забраната откъде беше суровината – от Украйна ли основно?
- Да, преди забраната някъде от май 2022 г. започна вносът на слънчоглед от Украйна и точно от реколта 2021 г. се внасяха най-големи количества - някъде от порядъка на 750-800 хиляди тона, които се преработиха и се изнесоха после като олио и шрот. От реколта 2022 г. успяхме да внесем около 450 хиляди тона. Имаше някакви покупки от Румъния и Молдова, това са възможностите.
- Има ли наистина опасност предприятията да спрат преработката?
- И сега има някакви покупки, но те не са в големи обеми. Има такава опасност, в случай че цените на външните пазари продължат да падат, ако тогава наистина земеделските производители трябва да продават с големи загуби. Никой не иска да продава стока на загуба. Може да се наложи спиране и пускане на инсталациите впоследствие след осигуряване на суровина. За нас е важно да можем да планираме, да има ритмично производство, за да можем да работим с по-малки разходи.
- Какви са запасите в самите преработвателни предприятия?
- Не бих могъл да кажа. Може би в тези 600 000 тона се брои и наличната суровина при преработвателите.
- Има ли опасност за поскъпване на олиото на вътрешния пазар?
- Не, определено няма опасност. Да, може при някакъв сценарий, ако ние работим на много ниски капацитети, с големи разходи да има някакво отражение, но то няма да е толкова съществено. Над 80% от себестойността представлява суровината. Няма никаква възможност да се опитваш да продаваш на по-висока цена, защото ще влязат количества от други производители извън България, които биха предложили по-ниски цени. Искам да успокоя всички, че това, което се случва в момента, няма да повлияе на цените на слънчогледовото олио на дребно, ако нещо не се случи извънредно. Зависими сме от външните пазари. Много бързо пазарът реагира на вдигане и падане на цените на външните пазари.
- Къде основно се изнася българското слънчогледово олио?
- За съжаление губим позиции. Един от големите пазари е европейският. Забраната важи само за петте държави, в момента се внасят огромни количества олио от Украйна на европейския пазар. В същото време преминава и суровина, която отива в предприятията на другите страни Включително преминава през България за Гърция, но тя не може да остане тук. Ето това е, което ни притеснява. И натискаме да се промени тази обстановка, но е много трудно и не знам как ще приключи.
- Ако българското правителство отстоява позицията на производителите, какви варианти имате да си осигурите суровина?
- Основно разчитаме на вътрешното производство. Нямаме много възможности, единствено ако нещо може да се закупи от Румъния, Молдова или Сърбия. От другаде нямаме възможности. Произведеното количество в света миналата реколта беше около 52 милиона тона, само 3,5 милиона се търгува като слънчоглед, което представлява около 6%. Всички страни в стремежа си да преработят суровината и да изнесат готови продукти прилагат защитни мерки, за да не излиза суровината, което е логично и е нормално. Защо да изнасяш суровини при наличието на производствени мощности, с които да преработиш и да изнесеш преработен продукт.
- Можем ли да загубим пазари?
- Губим в момента пазари. Освен европейския пазар имаме и пазара в Северна Африка, от миналата година навлязохме и на другите най-големи - Индия и Китай. Там количествата, които се закупуват, са наистина огромни, от порядъка 2 милиона тона. Ние се включваме с някакви количества, не големи.
София Симеонова
