З имните дни са обогатили фолклора на много морски народи със страшни легенди и приказки.
Когато земеделският и ловният сезон е приключвал, хората са се развличали край огнището с всевъзможни истории за страшни същества, потапящи кораби, сирени, завличащи моряци към дъното, кораби призраци като Летящия холандец.
Има обаче истории, които са се превърнали в легенда, но те почиват на реални факти. Този декември се навършват точно 150 години от откриването на призрачния кораб „Мари Селесте“.
Последен рейс
На 10 ноември 1872 г. от Ню Йорк отплава 272-тонната бригантина „Мари Селесте“ с екипаж от 8 души и двама пътници. Капитанът Бенджамин Бригс нарушава моряшкото суеверие, че жена на борда носи нещастие.
Той е с модерно мислене и не робува на суеверия. Ето защо взема своята съпруга Сара, че даже и 2-годишната си дъщеря Софи. 7-годишният му син Артър остава на сушата под грижите на баба си. Плаването изглежда рутинно - товар от 1700 бъчви конячен дестилат, който трябва да се достави в Генуа.
Товарът на стойност $35 000 е солидно застрахован в Европа. Малко преди да вдигне котва от пристана на „Статън Айлънд“, Ню Йорк, Бригс пише доста оптимистично писмо на майка си.
„Мисля, че имаме много добър помощник - капитан и стюард, и се надявам пътуването да бъде приятно. Артър липсва на всички ни и аз вярвам, че трябваше да го вземем, стига да имаше къде да го настаня. София често говори за него и иска да го гледа в албумчето със снимки, което между другото е нейната любима „книжка“.
Тя познава твоята снимка и в двете албумчета и я посочва и казва „Баба! Баба!“. Много е умна, излекува се от настинката и има отличен апетит за яхния с хляб и масло. Много се радваме на акордеончето и си пеем някои песнички”, благодари капитанът на майка си. Но корабът изчезва безследно.
След месец, на 13 декември 1872 г., в управлението на пристанището на Гибралтар се явяват Морхаус, капитан на кораба „Деи Грация“, и неговият помощник Оливър Деноу. Те разказват как в Атлантическия океан са открили „Мари Селесте“.
Мъртвешка тишина
На палубата те са посрещнати от мъртвешка тишина. На кормилото нямало никой, а корабният компас бил разбит. Част от платната липсвали. Вероятно вече са били скъсани и отнесени от вятъра. Трюмовете били открити, люковете им на носа - обърнати.
Товарът обаче стоял непокътнат с изключение на 9 бъчви, които били празни. На релинга (парапета) на десния борда имало следи от удари със сабя. Спасителната лодка липсвала. Не открили хронометъра, секстанта и навигационните книги.
Затова пък на мястото си стоял корабният дневник с последно вписване от 24 ноември. А на щурманската дъска било указано местоположението на призрачния платноход - шест мили на юг-югозапад от Азорските острови. Реално обаче „Деи Грация“ открива бригантината на 500 мили североизточно от островите.
Очевидците разказват, че в каютата всичко сочело за предстоящата вечеря. В капитанската каюта лежали играчките на Софи и наполовина завършен шев на някаква дреха. На масата стояла непокътната кутията на капитанската съпруга, пълна с бижута, а също така и пълната с долари и лири стерлинги корабна каса. Но от хората нямало и следа.
В Гибралтар била съставена анкетна комисия. При обследването на кораба, докаран от екипажа на „Деи Грация“, се включили водолази. Успоредно с това със случая се заели и детективи от Скотланд Ярд.
Комисията стигнала само до два безспорни извода - че корабът не е жертва на пирати и че не е попадал в буря. Разследването било прекратено до получаване на нова информация. Каквато никога не се получава.
Версии
Оттук насетне започват да се раждат безброй версии от чудовища и пирати, а в наши дни уфолози предполагат похищение от извънземни, живеещи в градове под Атлантика.
В онези дни разследващите предположили, че моряците са се напили, убили са капитана и семейството му и са избягали със спасителната лодка. Но недокоснатите пари и скъпоценности отхвърлят тази хипотеза.
Появяват се и версии нарочно екипажът да е вдигнат на бунт заради застраховката, но нещо да се е объркало. Скоро такива подозрения се появяват и около капитан Морхауз, открил кораба, който е обвинен в инсценировка. Други търсят вина в масово отравяне от храна, довело до халюцинация. Така в паниката всички напуснали кораба.
Хипотеза
Загадката е достойна за романови детективи като Шерлок Холмс и Еркюл Поаро. Според изследователи най-правдоподобната хипотеза е свързана с празните бъчви.
Всички други 1692 били направени от бял дъб, а тези 9 от червен, който е по-порест. Високоградусният конячен дестилат, просмуквайки се през порите, образува лесно възпламеними изпарения.
Слаба искра, например от търкането на обръчите, може да причини взрив. Това обяснява отворените капаци и откъснатите панти на носовия люк. Опасявайки се от втора, по-силна експлозия, екипажът спуснал спасителната лодка.
Според една възстановка всички влезли в нея, щурманът успял да грабне навигационните си инструменти и се отдалечили достатъчно, за да изчакат развоя на събитията. Ала вятърът се засилил, корабът рязко увеличил скоростта си и хората останали в открити води, загивайки мъчително от жажда или в някоя буря.
Все пак остават и доста въпроси - за следите от саби по парапета и кой е оставил последната бележка в корабния дневник, тъй като почеркът не съвпада с този на капитана, а моряците били неграмотни.
Нарязаха прокълнатата бригантина на дърва за огрев
След разследването, „Мари Селесте“ е върната на нейните собственици. Капитанът на „Деи Грация“ Морхаус, макар и след дълги съдебни дела и оспорвания, получава премия за откриването на търговския платноход в размер 20% от стойността на кораба.
Зловещата слава не напуска кораба. Той непрекъснато си сменя собствениците, но на всички носи само загуби. Накрая бригантината е купена на безценица от мошеници, които решават да я потопят и да получат застраховка.
Но аферата се проваля, а наетият за целта капитан, ужасен от престъплението, в което е въвлечен, се застрелва. След това смятаният за прокълнат съд е насечен на дърва за горене.
Любомир Старидолски
