Л овът на животни с ценни кожи се практикува от дълбока древност, а добиването на необичайно оцветени животински кожи е било винаги престижно и високо доходно занятие.
Да си спомним например за хермелина – това животинче от семейството на поровете, чиято бяла през зимата кожа с черно връхче на опашката е задължителна принадлежност на официалното облекло на кралете в средновековна Европа.
Един прекрасен разказ на Йордан Йовков е за надеждата, олицетворявана от бялата лястовица. Подобни бели животни с розово-червени очи са интересно явление. В нашия език думата албинос е дошла от испанския, а там пък е произлязла от латинското албус, което означава бял. За албиносите е характерно отсъствието на пигмент в кожата. Това е своего рода болест. Най-често се наблюдава при топлокръвните животни (зайците, мишките, котките, птиците). Рибите и земноводните значително по-рядко имат тази особеност. Обикновено албинизмът е пълен и частичен. При първия космите или перата са напълно бели, а при втория се откриват само отделни неоцветени места. Албиносите са твърде податливи на всякакви заболявания. Тези индивиди са беззащитни към действието на светлината.
Разпространение
Разпространени са навсякъде по света. Например в Памир е забелязан бял мармот, а в Русия – бял самур. Белите тигри се наблюдават и в Индия, в Амурския край. Доста по-рядко явление са лисица и жираф албиноси. През пролетта на 1975 г. край бреговете на Канада е хванат бял кит, дълъг четири метра и тежък няколко тона. Край Луисвил (САЩ) е уловена костенурка албинос. В джунглите на Северна Малайзия е открит двурог бял носорог (това е едно от най-редките животни на Югоизточна Азия).
Африканският бял пор е отдавнашен албинос. Някога е бил черен, но преди повече от 2000 години го одомашнили. За него споменават още Аристотел и Плиний. На известната картина на Леонардо да Винчи „Дамата с хермелина” е изобразен именно африкански пор или, както още го наричат, фуро. В Западна Европа някои ловци използват тези опитомени порове за лов на зайци подземници.
Редки
Биолозите твърдят, че таралежи албиноси се срещат изключително рядко. Но преди известно време в гората край германския град Гьотинген случайно е намерен такъв екземпляр. Естествено, таралежът веднага е настанен в местната зоологическа градина.
Научни данни за албинизъм сред рибите почти няма. Но руски риболовци са хванали сом албинос. Дължината му била 34 сантиметра, теглото му – 680 грама, възрастта му – две години.
Лесно ли е да си врабче албинос? Бялата окраска през зимата те покровителства. Но лете всеки хищник те съзира отдалече. А сред сибирските ловци се шири старо поверие: „Който види бяла катерица, намира своето щастие”. В щастието, което носи бялата лястовица, у нас се вярва отдавна.
Тъмен
Друго отклонение при оцветяването на животните е така нареченият меланизъм. Името му идва от гръцката дума мелас, означаваща черен. Животни меланисти, т.е. с черна козина, обикновено се срещат сред лисиците и вълците. Такива лисици у нас ловците наричат „кюмурджийки“ и високо ценят зимните им кожи. Отдавна има сведения за такива животни – например знаменитият историк от ХVІ век Павел Йовий твърди, че в Подмосковието има “необикновено едри мечки и страшно големи черни вълци”.
Сивата крадла на пиленца и яйца
Сивата врана е всеядна и много често ограбва гнездата на други птици, яде яйцата им и новоизлюпените малки. Храни се също с отпадъци, мърша, насекоми и други безгръбначни животни, червеи, гризачи, дребни рибки, миди, плодове, семена и др.
Гнездото й е разположено в короните на дърветата, често по сгради и електрически стълбове в населени места. Понякога едно гнездо се използва в продължение на няколко години, като ежегодно се ремонтира. Гнездовият период е от началото на март до края на май. Женската снася 3-6 яйца, които мъти 17 дни. Малките могат да летят на 35-дневна възраст.
Ловностопанското значение на сивата врана се определя от щетите, които нанася на някои от ловните видове птици. Както и свраката, тя унищожава голяма част от яйцата и малките пилета на фазаните, яребиците, пъдпъдъците и други гнездещи по земята видове. Разрешена е за лов целогодишно.
Черният пор в настъпление
Напоследък много хора, свързани със селските райони, се оплакват от нашествието на порове. Това най-често е така нареченият черен пор. Неговите събратя - пъстрият и степният, са рядкост у нас и не са напаст, дори хранейки се с гризачи, регулират околната среда. Той е с продълговато тяло, дълга опашка, къси крака; между очите и ушите си има жълтеникаво-бяло петно. Обикаля покрайнините на горите, околностите на селищата, реките. Дупките му са под камъни, дървета, постройки, обитава и старите леговища на лисици и лалугери. Черният пор е привечерен ловец: яде мишки, жаби, къртици, риби, малки птици и яйцата им. Трупа и резерви за зимата. Когато се отбранява, изхвърля воняща течност. Много ценна е кожата му. Напоследък той е станал хищнически активен поради нарушената природна среда и липсата на храна. Поради това животните навлизат в селищата и унищожават домашните птици.
Така че ако имате проблем с черния пор, обърнете се към ловците от местната дружинка.
Йото Пацов
