С поред СЗО изменението на климата е най-голямата заплаха за човешкото здраве, тъй като засяга основните фактори, които го определят - чист въздух, безопасна питейна вода, достатъчно храна и сигурен подслон.
По данни на Европейската агенция за околна среда средната температура на повърхността на Земята се е увеличила с 0,74 °C през ХХ век, морското ниво се покачва с 1,8 mm годишно от 1961 г. насам, а арктическият морски лед се свива с 2,7% на десетилетие. Все по-често се наблюдават екстремни явления като горещи вълни и суша, вятърни бури, обилни валежи и наводнения.
Според публикация в Nat. Clim. Chang. от 2022 г. 58% от инфекциозните болести при хората са получили тласък в даден момент от климатични опасности. Това се отнася особено за онези от тях, чиито причинители (вируси, бактерии, паразити) се предават от т.нар. вектори (безгръбначни) животни, например комари и кърлежи.
Има все повече кърлежи и комари.
По-топлият климат създава благоприятни условия за оцеляването и размножаването на векторите, позволява им да окупират по-широки области и да се изкачат на по-висока надморска височина. Комарите разпространяват причинителите на маларията и редица вирусни инфекции, сред които денга, зика, западнонилска треска, жълта треска и др. В световен мащаб възможността за предаване на болестта денга е нараснала с 8.9-15% от 1950 г. до днес, отчасти поради увеличения географски обхват на комарите, които пренасят вируса причинител. Увеличава се и обхватът на кърлежите (например Ixodes ricinus), които разпространяват лаймска болест и енцефалит. Така заедно с техните вектори някои болести, приемани за типични за тропическите или субтропичните региони, започнаха да се придвижват и към зоните с умерен климат.
Инфекции
Инфекциите със Salmonella са водеща причина за остър гастроентерит в световен мащаб. Данни от няколко европейски страни показаха, че случаите на салмонелоза се увеличават с 5 до 10% за всеки 1°C повишаване на седмичната температура при температури над 5°C. Според прогнозите до 2030 г. се очакват 10% повече диарийни заболявания, засягащи предимно малките деца.
Хората, живеещи в места с по-студен климат, са по-чувствителни към топлина и горещи вълни. Пациентите с хронични заболявания като хипертония, сърдечни заболявания, диабет и затлъстяване са по-уязвими към прекомерни температури и са изложени на риск от усложнения.
Селско стопанство
Изменението на климата е разпознато като важен двигател на възникващи проблеми, застрашаващи безопасността на храните и фуражите, здравето на растенията и животните. То може да намали селскостопанската продукция и да влоши качеството й чрез намалена наличност на вода, „свиване“ на обработваемата земя, натрупване на токсични вещества в хранителната верига и други фактори.
Земеделският сектор използва 70% от водните ресурси и е най-големият потребител на прясна вода. През последното столетие напояваните площи са се увеличили пет пъти. Около 1,7 милиарда жители на планетата живеят в области, които изпитват недостиг на вода, а до 2025 г. броят им вероятно ще нарасне до 5 милиарда. Най-засегнатите страни се намират в Близкия изток и Северна Африка.
Моделите показват, че Северното полукълбо ще претърпи затопляне в по-голяма степен от Южното полукълбо, тъй като представлява предимно суша.
С непрекъснатото топене на ледовете животни като полярни мечки и тюлени може да изчезнат, което да предизвика дисбаланс в хранителната верига и да застраши продоволствената сигурност в Арктическия регион.
Очаква се между 2030 и 2050 г. Големият бариерен риф в Австралия да претърпява ежегодно избелване поради повишаване на температурите, киселинността на океана и по-високото морско ниво. Затоплянето и подкиселяването на океана може да повлияят върху възпроизводството на някои морски видове, каквито са мидите например, както и върху жизнеспособността и болестотворния потенциал на човешките патогени, присъстващи в морската вода и морските дарове. По-високата температура на морската вода доведе до увеличаване на инфекциозните и свързаните с токсини заболявания като холера и отравяне с миди.
Изменение
Между 2030 г. и 2050 г. се очаква изменението на климата да причинява 250 000 допълнителни смъртни случая годишно в световен мащаб поради недохранване, малария, диария и топлинен стрес. По данни на статия в Nature Medicine от 2023 г. през 2003 г. броят на хората, загубили живота си по причини, свързани с екстремните горещини, надхвърля 70 000 в Европа, през 2022 г. те са над 60 000.
С топенето на ледовете животни като полярни мечки и тюлени може да изчезнат.
Изменението на климата безспорно е едно от големите екологични и медицински предизвикателства на нашето време. И когато се опитваме да очертаем картината на бъдещето, не бива да забравяме, че тя зависи и от решенията, които взимаме, и волята да ги изпълним. От значение са икономически, социални и политически фактори, нужна е подкрепа за науката и модерните технологии. Вместо да възприемаме себе си като пасивни жертви, трябва да насочим усилията си към прилагане на подходящи стратегии за адаптиране, за да контролираме и облекчим отрицателните въздействия. Заслужава си да го направим.
*Анализът е написан специално за „Телеграф“.
Проф. д-р Радостина Александрова, БАН
