Л еден въздух залива лицето ви, сняг скърца под краката ви, а панорамата спира дъха ви: намирате се на 3454 м надморска височина, а не сте дори и леко задъхан. Възможно е, защото сте на върха Юнгфрауйох, а сте пристигнали тук с влак. Е, не, просто с влак, а в удобството и точността на швейцарските железници, за които няма прекалено стръмно, прекалено студено и прекалено високо.
Височина
За някой, за когото мусаленските 2925 м са върхът на живота, и то постигнати с 5-6 часа усилен планински преход, изстрелването на почти безкислородна височина за по-малко от половин час е шокиращо изживяване. Особено зимата пристигането на върха не просто прилича на пътуване до Леденото царство - то е буквално връщане назад във времето до последния ледников период. На върха е изградена огромна платформа за наблюдение, която наричат Сфинкса заради иновативната стъклено-метална архитектура. Свръхскоростен асансьор ви взема и изкачва още по-нависоко - до 108 метра над околността - в обсерваторията на международната астрономическа и метеорологична станция на Юнгфрауйох.
Регион
И така. Тук е моментът да разберете къде всъщност сте чрез следващия 360-градусов разказ. Поглеждайки на север, погледът ви се простира далеч над швейцарските равнини в посока Берн и Базел, а в подножието зървате късчета от езерата Бриенц и Тун - като късчета тюркоази, захвърлени сред начупеното северно крайче на Алпите. Вдясно погледът ви се плъзга по хребета от върха Мьонх до Айгер. Вторият е световноизвестен със северната си стена (б.р. - оттам идва и наименованието на една от топмарките за спортни стоки в света - The North Face), висока главозамайващите 1800 метра и смятана за едно от най-големите предизвикателства за алпинистите в целия свят. Ако продължите с поглед по хребета, ще стигнете и до Юнгфрау - върхът, дал името на този регион на Швейцария. Заедно Юнгфрау, Айфер и Мьонх формират грамадна планинска стена, която разделя Южните Алпи от равнините на Швейцария.
Лед
Ако се обърнете на югоизток, ще забележите странно формирование - широка бяла ивица, криволичеща между алпийските върхове - това е най-големият ледник в Европа - Алечкият. Формиран преди стотици милиони години, ледникът с вековен и плавен трясък се придвижва към долината на река Рона. Площта му е над 100 кв. км, а дължината на тази ледена река е над 22 км. Но най-впечатляваща е дебелината на леда - според учени в най-плътните си части Алечкият ледник потъва до близо 800 метра сред алпийските прорези. От 2001 г. ледникът е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, а специалистите непрекъснато алармират, че заради глобалното затопляне ледникът ще загуби над 80% от настоящия си обем до 2100 г.
Туризъм
Регионът на Юнгфрау е един от най-посещаваните в Швейцария, но същевременно заради пословичната прагматичност и мъдрост на местните се е запазил почти непокътнат както като природа, така и като градоустройство. Иначе казано, строг контрол върху застрояването води дотам, че населените места в региона не са се увеличили като размер и население особено много в последния половин век, а на никого не му хрумва да строи грандиозни хотелски комплекси. В близост са градчетата Гринделвалд, Лаутербрунен и Венген, като във всички тях е запазен характерният алпийски стил на строителство, за който следят зорки архитектурни бордове. Последният е познат като една от перлите на луксозния алпийски туризъм с главозамайващи цени на нощувките и необходимост да резервираш с месеци напред, тъй като местата се изчерпват бързо както за летен, така и за зимен сезон. Венген е известен със ски трасето Лауберхорн - една от най-дългите и трудни писти в света и задължителна ежегодна спирка в кервана на Световната купа по ски. Венген освен това е и курорт без автомобили. До него се стига само с лифт или влак от Лаутербрунен, а придвижването в самото населено място се извършва с няколко електрически автомобила, които се ползват основно за багажа на туристите.
Транспорт
Придвижването в Юнгфрау и зиме, и лете е основно с влак, като железницата, построена в началото на ХХ век, реално отваря достъпа до това райско място дори и за тези, които нямат физическите възможности да се изкачат до тези височини. Регионът има над 200 км ски писти, край които релсите на влака и десетките лифтове се преплитат в системата, която дава възможност на скиорите да се забавляват на световно ниво. До степен човек да не иска да кара ски никъде другаде, след като веднъж се е насладил на Юнгфрау. Върхът на ски зоната е малката планинска гара в прохода Клайне Шайдег, откъдето се открива прекрасна гледка към северната стена на Айгер и долината на Гринделвалд. От Клайне Шайдег тръгва и онзи влак от началото на текста, който ви води до обсерваторията на „Върха на Европа“.
Фондю е ключът към местната кулинария
Класическото фондю е уникално швейцарско ястие, което отваря вратите към местната кулинария и казва много за самия швейцарски светоглед и манталитет. Съдът с ухайно разтопено сирене, в което всички около масата топят резени хляб, е центърът на швейцарското единство, грижа и цивилизовано развитие за живот в общност. Ето и една проста и традиционна рецепта за класическо фондю. Съставките са 1 скилидка чесън, 1 чаша сухо бяло вино, 1 супена лъжица лимонов сок, 2 1/2 чаши настъргано сирене грюер (Gruyère), 2 1/2 чаши настъргано сирене ементал, 2 супени лъжици брашно, щипка индийско орехче, щипка черен пипер, нарязан плътен хляб. Инструкциите са следните: натрийте вътрешността на съда за фондю с разполовената скилидка чесън. Загрейте виното и бавно стопете сиренето в него, като предварително го омесите с брашното. Добавете лимоновия сок и подправките. Накрая сложете съда в центъра на масата върху електрически нагревател или дюза на сух или течен спирт. Регулирайте топлината, за да поддържате фондюто топло, но без да кипи. Вземете си вилица или шишче и започвайте смело да топите в сместа.
Деян Дянков
