В началото на декември 1891 година Джеймс Нейсмит, преподавател по физическо възпитание в днешния Спрингфийлдски колеж, Масачузетс, се опитва да привлече вниманието на учениците си в дъждовен ден с необичайна игра.
Целта на играта, която му хрумва, е да развие у децата не само сила и сръчност, но и координация на движенията. Разделяйки учениците на два отбора, той завърза кошове за плодове по балконите. Вместо баскетболни топки той използва обикновени футболни топки. По това време играта почти не прилича на съвременния баскетбол. Играчите просто си прехвърлят топката един на друг, оставайки неподвижни. След успешно хвърляне, един от играчите на отбора трябва да се изкачи по стълба на стената, за да извади топката от коша, който чак впоследствие е пробит за улеснение.
Правила
Слуховете за необикновената игра започват бързо да се разпространяват из града и страната. Година по-късно Нейсмит решава да разработи първите 13 точки от правилата. През същата година първите правила за женски баскетбол са разработени от учител по фитнес в Женския колеж в Нортхемптън. И още през 1894 г. в Съединените щати са приети официалните правила на играта. Първата професионална лига в баскетбола е създадена през 1898 г. с идеята да защитава играчите от експлоатация и да пропагандира не толкова груба игра. След пет години обаче тя е закрита. Междувременно половин Америка е потопена в „Баскетболна лудост.“ Бързата игра набира популярност по целия свят. Първо завладява Изтока, прониквайки в Япония, Филипините и други страни, след това в Европа и Южна Америка.
Демонстрация
През 1924 и 1928 г. баскетболът е въведен за първи път в програмата на Летните олимпийски игри, макар и досега като демонстрационен спорт.
През 1936 г. е официално включен в програмата на летните олимпийски игри в Берлин. Победата във финалния мач празнуват "прародителите на баскетбола" - спортисти от САЩ. Женският баскетбол ще бъде включен в Олимпийските игри едва през 1976 г.
През 1919 г. се провежда първият турнир за мъже, а през 1923 г. - международният турнир за жени.
През 20-те години на миналия век в много страни започват да се създават национални асоциации.
През 1932 г. е създадена ФИБА, Международната федерация по баскетбол, която включва 8 държави.
През 1946 г. е създадена Баскетболната асоциация на Америка. През 1949 г. тя се слива с Националната баскетболна лига. През 1950 г. Аржентина е домакин на първото световно първенство сред мъжките отбори, а три години по-късно в Чили сред женските отбори.
Отборът на САЩ е най-титулуваният в съвременния баскетбол. Американците са печелили Олимпийските игри 15 пъти, а Световните първенства - 5 пъти.
В продължение на 6 години Джеймс тренира отбора на Канзаския университет, оглавен след това от известния Фог Алън. Ученикът на Нейсмит Амос Алонсо Стаг пренася баскетбола в Чикагския университет, а Адолф Руп, също обучаван от Нейсмит в Канзас, постига големи успехи като треньор в Университета на Кентъки. На 9 февруари 1895 година се играе първият мач между университетски отбори с по 5 играчи между Университета „Хемлайн“ и Архитектурното училище при Университета на Минесота.
Дриблирането се появява по-късно
Първоначално баскетболът се играе с футболна топка. Първите топки, специално предназначени за баскетбол, са кафяви, а обичайната днес оранжева топка е въведена едва в края на 50-те години от Тони Хинкъл, който иска да направи топката по-добре видима както за играчите, така и за публиката. Дриблирането не е част от първоначалната игра с изключение на подаването с отскок на топката – основният начин за придвижване на топката е подаването. По-късно дриблирането е разрешено, но през ранния период е затруднено от несиметричните топки. То се налага като съществена част от играта през 50-те години, когато започват да се произвеждат топки с по-правилна форма.
Публиката помага
Кошовете за праскови се използват до 1906 година, когато са заменени с метални обръчи с табло зад тях, а малко по-късно става възможно топката да преминава през коша. През този период отборът получава точка за всеки кош и отборът, получил повече точки печели. Първоначално кошовете са заковани за галерия около игрището, но това се оказва непрактично, защото зрители от галерията се намесват в играта. По тази причина е въведено таблото зад коша, което в допълнение дава възможност за изстрели с удар в него.
Статистика
Първият официален мач е изигран на 20 януари 1892 г. с 9 играчи. Той завършва с резултата 1:0 с кош, отбелязан от 7,6 m на игрище, два пъти по-малко от съвременните. Петчленните отбори стават стандартни през 1897 – 1898 година.
Два вида нарушения
Лично нарушение се отсъжда при грубо съприкосновение със състезател от противниковия отбор. Такова нарушение може да бъде извършено и в защита, и в атака и се отсъжда предимно за опасни действия с ръце. В определени случаи реферът може да прецени да обяви лично нарушение за неспортсменско поведение (при обиди към други състезатели, публика, рефер, треньори; спорене с рефера и др.) За лично нарушение при стрелба на противников играч пред и след линията за 3 точки, въпросният играч изпълнява съответно 2 или 3 наказателни удара. При пето лично нарушение за мача състезателят няма право да продължи участието си в срещата.
Отборните нарушения са сумата от нарушенията на състезателите, както и няколко специфични нарушения, предимно от неспортсменски характер. Отборът може да получи нарушение при непозволени действия на треньора или на състезателите на резервната скамейка. Петото и всяко следващо отборно нарушение в една част (в случай на продължение фаловете се запазват от последната част) се наказва с два наказателни удара за противниковия отбор. Изключение правят фаловете в атака, които се отчитат като отборни нарушения, но не се изпълняват, а топката се вкарва в игра от противниковия отбор.
Според предпочитанията
Стрийтболът е подобен на баскетбола, но правилата са по-свободни и много от тях се договарят от участниците в зависимост от предпочитанията им. Най-често се играе на половин игрище (един кош) и всеки отбелязан кош, независимо откъде е вкаран, се брои за една точка. Ако има маркирана линия за 3 точки, кошът зад нея носи 2 точки. Отборите в състезателния стрийтбол се състоят най-често от по двама или трима състезатели като се играе или до определен брой точки (най-често 11 или 21), или за определено време (напр. 7 мин), след края на което се определя победител на база на точковата разлика. При равен резултат се играят продължения - до няколко минути или до „златен кош“.
Автор: Цвета Дилова
