Е два ли има любител на леката атлетика, който да не е чувал името на чешкия бегач на дълги разстояния Емил Затопек. Със своите над 25 олимпийски, световни и европейски победи и титли той е истинска и вечна легенда в историята на „Царицата на спортовете“.
С победите той се превръща в емблема на чехословашката лека атлетика и на спорта в страната въобще. Това обаче не означава, че Затопек е любимецът на управляващите комунисти, а точно обратното. С чепатия си характер и прямотата си той няколко пъти едва успява да се размине с изпращане зад решетките. Заради участието си в Пражката пролет през 1968 г. спортистът е изключен от Чехословашката комунистическа партия. Това наказание обаче не оказва очаквания положителен ефект и вместо да се „поправи“, атлетът става още по-чепат и по-голям критикар на управляващите „другари“.
Разочарование
На 10 юли 1952 г. на летището в Хелзинки каца самолет с чехословашкия национален отбор по лека атлетика, на който предстои да участва в XV олимпийски игри. На аеропорта са се събрали десетки хора от Финландия и цял свят, които скандират името на Емил Затопек. Който обаче така и не слиза по стълбичката на самолета. Разочарованието на феновете е пълно. Къде обаче е легендата? От ръководството на чехословашкия отбор обявяват, че Затопек е останал в родината, тъй като страда от тонзилит и не може да се състезава. Едва ли обаче има някой от привържениците на атлета, който да повярва на това съобщение. И то действително е измислица. Истината е, че дни преди тръгването за Финландия Затопек отново проявява чепатия си характер и вбесява управляващите. Той се застъпва за колегата си Станислав Юнгвирт, на когото комунистите забраняват участие в олимпиадата заради това, че баща му е хванат да разпространява забранена литература. Затопек обаче не би бил Затопек, ако не застане на страната на приятеля и колегата си и заради това на него също е забранено за лети до Хелзинки и да участва в олимпиадата.
Буря
Липсата на Чешкия локомотив, както е прозвището на бегача, обаче предизвиква буря сред зрителите на олимпиадата. За да бъде туширано създалото се напрежение, чешката спортна федерация получава нареждане от върховете на партията Затопек да бъде пуснат да се състезава на олимпиадата. Като той не просто се състезава, а предизвиква истински фурор с победите си на 5000 м, 10 000 м и 42-километровия маратон. И не само че побеждава, но поставя и нови олимпийски рекорди и в трите дисциплини. Затопек е не просто първият, но и досега единственият лекоатлет, който печели и трите дисциплини от дългите бягания на една олимпиада. Чехът иска да защити успеха си, като победи на маратона и на следващите олимпийски игри 4 години по-късно. За нещастие обаче точно тогава се налага да бъде опериран от херния и прекарва 6 седмици на легло в болница. Въпреки това бегачът за пореден път проявява инатливия си характер, като се записва и участва на маратона, но завършва шести.
Визитка
Спортната визитка на чехословашкия бегач на дълги разстояния е наистина впечатляваща.
Само за пет години - между 1948 и 1952 г., Емил Затопек е четирикратен олимпийски, 18 пъти световен и 3 пъти европейски шампион. Нещо, което никой лекоатлет досега така и не е успявал да постигне. В коронната си дисциплина 10 000 м гладко бягане за 4 години той участва и печели всичките 38 състезания. Бегачът е обявен за Спортист на годината за 1949-1951 г. и Спортист на столетието на Чехия през 1997 г.
Случайност
Легендарният бегач на дълги разстояния никога нямаше да стане известен и легенда, ако не беше накаран принудително да бяга в първото си състезание. Това се случва през 1938 г., когато 16-годишният Емил работи във фабрика за производство на обувки. Ето какво си спомня самият спортист за първото си състезание: „Един ден спортният треньор на завода посочи четирима от нас и ни нареди да бягаме в предстоящото работническо състезание. Опитах се да му обясня, че съм прекалено слаб и че не съм във форма да бягам, но той ме изпрати на лекар, който потвърди, че съм в идеално физическо състояние. Така трябваше да бягам и когато състезанието започна, почувствах, че искам да спечеля. Тогава завърших втори, но така започна всичко.“
Помага на колежка да се омъжи за американец
Освен с феноменалната си издръжливост в бягането на дълги разстояния Емил Затопек е известен и с отзивчивостта си. Той винаги се застъпва за свои колеги или просто познати и помага за разрешаването на проблемите им. Макар с това често да влошава собственото си положение. През 1957 г. Емил и съпругата му Дана -копиехвъргачка, кумуват на своята колежка Олга Фикитова и американеца Харолд Конъли. Тъй като женихът е „капиталист“ според тогавашната комунистическа идеология, чехословашките власти отказват на Олга да й дадат разрешение да сключи брак с класов враг. Разбрал за това, Затопек се втурва с главата напред. Къде и с кого е разговарял на висок тон, той така и не споделя, но успява да убеди комунистите да разрешат на Олга и Харолд да сключат брак, при това в Прага.
През 1966 г. в разгара на Студената война Затопек приема в дома си австралиеца Рон Кларк. И не само това. Тъй като знае, че мечтата на Рон е да спечели олимпийско злато, но все не успява, в края на посещението домакинът подарява на госта един от собствените си златни медали.
Състезателят: Ще ме бие този, който бие тренировките ми
Това отговаря Емил Затопек на журналистически въпрос как е постигнал успехите си и ще може ли някой някога да го победи. И действително, многобройните победи, титли и купи спортистът печели с много труд, пот и нечовешки тренировки. По време на подготовка за една от олимпиадите в продължение на 10 дни той прави ежедневно по 60 серии по 400 м. А за големия маратон той дори увеличава сериите на 100 по 400 м. Всеки друг, осмелил се да копира големия бегач, на следващия ден не би могъл да се вдигне дори и от леглото си.
Бруталните тренировки донасят на бегача прозвището Чешкия локомотив. Затопек има и други мисли, характерни повече за философ, отколкото за спортист. „Ако искаш да бягаш, бягай една миля, ако искаш да изживееш различен живот, пробягай един маратон“, „На пределите на болката и страданието мъжете биват отделяни от момчетата.“
Иван Георгиев
