П реди 87 години в Европа се провежда една от най-нестандартните и поради това може би и една от най-интересните днес летни олимпиади, тази в Берлин. През 1936 г. начело на управлението в Германия вече са националсоциалистите на фюрера Адолф Хитлер и това за тях е първата международна проява от подобен значим характер, на която домакинстват.
Олимпиащадион в Берлин е построен специално за игрите през 1936 г.
В периода от 1 до 16 август в германската столица идват близо 4000 атлети от цял свят, а това е истинско предизвикателство за нацисткия режим, който вече открито е заявил пред света своята расистка теория.
Предизвикателства
Сред участниците в олимпиадата има десетки спортисти и от смятаните от нацистите за непълноценни народи и раси. Как Германският олимпийски комитет и лично ръководството на държавата ще успеят да се справят с поставеното пред тях предизвикателство. В случая Хитлер намира Соломоново решение на проблема, като отменя своите „расови закони“ в Германия за времето, през което върви олимпиадата. По време на самите състезания в отделните спортни дисциплини обаче фюрерът няма много поводи за радост и въодушевление.
Още преди началото на Олимпийските игри фюрерът привиква ръководителите на спортните федерации и треньорите, пред които поставя план, който не търпи възражение и коментари. Немските спортисти трябва да вземат всичките златни медали. Или в краен случай може и сребърен, но нищо по-надолу. Всичко от бронз надолу се приема от фюрера като провал и като позор за арийската раса. „Всеки спортист, който падне под второто място ще бъде разстрелян като държавен предател“, заканва се Хитлер пред вцепените от страх ръководители на спортни федерации и старши треньори.
На олимпиадата Германия печели първо място по брой на завоюваните медали: 33 златни, 26 сребърни и 30 бронзови, или общо 89 медала. За сравнение - вторите в класирането по медали, САЩ, са с общо 56 медала, а третият – Италия, само с 22. За щастие фюрерът има доста по-големи грижи и така и не изпълнява заканата си за смъртно наказание над онези немски спортисти, не успели да вземат медалите от благородни метали на олимпиадата. Която олимпиада впрочем ще остане в историята и с някои интересни и любопитни факти.
Церемония
Олимпиадата в Берлин е първата, на която е въведен един елемент, който по-късно става неотменен. А именно – тържествената церемония по внасянето на Олимпийския огън.
Носенето на Олимпийския огън на откриването на игрите през 1936 г.
На откриването на игрите на 1 август 1936 г. присъстват над 50 хил. човека, а олимпиадата е открита лично от фюрера Адолф Хитлер.
Който обаче този път в словото си е доста обран и не засяга политическата тема, а акцентира само върху спорта за изграждането на едно здраво поколение.
Фюрерът Адолф Хитлер открива летните Олимпийски игри в компанията на цар Борис.
Любимата режисьорка на Хитлер – Лени Рифенщал, специално заснема документалния филм „Олимпия“, посветен на олимпийското движение през вековете. В знак на протест срещу избора на нацистката столица антифашистките държави решават да проведат по същото време алтернативна олимпиада в Барселона. Това обаче така и не се случва поради избухването на Гражданската война там. Лятната олимпиада в Берлин е и първата, която е предавана пряко по телевизията. На нея като олимпийски спорт за пръв път дебют прави и хандбалът, който след това ще се появи отново на Олимпийските игри чак през 1972 г.
Представянето на немските спортисти на родната олимпиада още в първите дни дава повод за гняв и ярост у избухливия фюрер. Американският отбор по гребане от Вашингтонския университет побеждава в родни води германския национален отбор и печели златото. Това е една от дисциплините, която Хитлер смята за германска и затова посреща изключително болезнено краха. Напразно ръководителите на федерацията се опитват да го убедят, че и второто място е престижно и че Америка е голяма държава и там имат възможност да си избират състезатели измежду хиляди кандидати. Слава Богу все пак, че Хитлер успява да сдържи гнева си дотолкова, че не заповядва екзекуцията на родните си гребци. Някои от тях обаче, едва ли случайно, още в началото на Втората световна война са мобилизирани и са изпратени на най-горещите бойни фронтове, откъдето да не се завърнат никога живи.
Разочарование
Сред разочарованията за Адолф Хитлер е и финалът на хокей на трева, където германците са не просто победени, а разгромени от индийците с 8:1. За Адолф Хитлер фактът, че до този момент в Германия този спорт почти не е бил практикуван като че е без значение. Той е бесен и се заканва, че ще хвърчат яко главите на спортисти и на старши треньори. За щастие този път фюрерът се оказва с къса памет и бързо забравя разочарованията, които са му нанесени от лятната олимпиада.
Неговата главна цел през този период е свързана с превземането на Европа. И не само на Европа, а както ще стане ясно само няколко години по-късно и на Съветския съюз. Вероятно това е и една от основните причини фюрерът да забрави доста бързо за големите разочарования, причинени му по време на Олимпийските игри. Това обаче не му пречи да изрази доста бурно разочарованията си по повод постиженията на цветнокожите спортисти от Америка Джеси Оуенс и Корнелиус Джонсън.
Тъмнокожият американски атлет Джеси Оуенс на церемонията по награждаването отказва да вдигне ръка за нацисткия поздрав и с козируване отдава почест на родината си.
Още повече че по време на награждаването двамата спортисти отвъд океана демонстративно отказват да изпънат ръка за нацисткия поздрав, а козируват, като по този начин отдават почест и уважение на родината си.
Представяне
Впрочем на олимпиадата в Берлин Германия се представя повече от достойно. Вече беше отбелязано, че тя е на първо място по медали. Германските гимнастици Конрад Фрей и Алфред Шварцман печелят по три златни медала в своите спортове. Интересна ситуация се разиграва във финала по колоездене. Минути преди финала германският състезател Тони Меркенс препречва пътя на основния си конкурент Ари ван Вилед от Нидерландия. Това е една истинска груба проява. Вместо да бъде дисквалифициран обаче, той е глобен само със 100 марки и така запазва златния си медал в крайното класиране.
На Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. Царство България също изпраща спортна делегация, водена лично от цар Борис III. Тя пътува със специален влак и е в състав от 94-ма човека, от които само 23-ма са състезатели. Най-голямото постижение за българските олимпийци на този форум е 10-ото място на Христо Малакчиев и 17-тото на Петър Ангелов в конните спортове. Сред другите постижения на България са: 36-ото място в маратона на Борис Харалампиев, 14-ото място в десетобоя на Любен Дойчев, както и 36-ото място на Борис Христов в маратон, и доста отдалеченото 58-о място, отново на Борис Христов, но в дисциплината спортна стрелба.
В Италия забраняват №88
От месец юни 2023 г. футболните клубове в Италия и националният отбор на страната вече нямат право да използват № 88 върху спортните екипировки. Причината е, че този номер се е използвал от неонацистките групировки в страната като символ на поздрав. Осмата буква в латинската азбука е Н (Х), което се разглежда като Heil Hitler.
Дори и великият вратар Джиджи Буфон беше принуден от евреите в Италия да смени любимия си № 88, след като беше обвинен в антисемитизъм.
Решението на Италианската футболна федерация и на италианското МВР е взето, след като в последните години няколко футболисти, носещи № 88, бяха обявени от еврейската общност в страната за расисти. Един от тези футболисти бе и легендарният вратар Джанлуиджи Буфон. След протестите на евреите той беше принуден от федерацията да замени номера си и започна да се появява на терена с №77.
Иван Георгиев
