Н ейното лице може да служи като извор на национална гордост пред света.
Тя не живее в България от 41 години, но никога не е напускала истински родината. Тук са приятелите й, бившите й съотборнички, къщата на щастието й в Ковачевица и бабите от селото, които я чакат на пътя, преди да се е задала. Тя е легендарната ни волейболистка Цветана Божурина.
Сребърна сватба през 2009 г. в Ковачевица.
Вече 42 години тя живее между Италия и България. Голямата звезда в националния ни отбор по волейбол от 70-те години и мъжът на нейния живот Сандро Филипини кръстосват света. Любимата им дестинация в България е родопският бисер Ковачевица, където от близо 20 години имат старинна над 200-годишна къща от камък и дърво.
Фамилия
Родена е в Перник на знаков ден и дата - петък, 13 юни 1952 г. Фамилията Божурина идва от прабаба й Божура по бащина линия, която на 30 години е останала вдовица с четирима синове. Успяла да ги отгледа, да ги изучи и да ги задоми - все достойни мъже. Хората ги сочели за пример и ги наричали Божурините синове. Така прабабата дава фамилното име на рода. А баба й родила дъщеря Цветана, която починала още бебе. Така я кръщават на цвете.
Цветана Божурина започва да се занимава с волейбол на 15 години. На следващата Никола Тасков я привлича в женския отбор на Миньор (Перник), с който през сезона 1975-1976 г. печели сребърен медал. Завършва механотехникума в миньорския град, после записва право в СУ. Следват 4 години в Академик (София) и 5 години в ЦСКА (София), с който още първата година печели шампионската титла на България. С ЦСКА печели още Купата на европейските шампиони и Купата на носителите на национални купи. В националния отбор е с основна заслуга за единствената спечелена европейска титла през 1981 г. в София. В историческия финал с СССР за по-малко от 1 час българките размазват рускините с 3:0 гейма. Дълъг е списъкът с отличията на легендарната волейболистка в богатата й визитна картичка.
„На 21 години, въпреки че бях ухажвана, пътувах в чужбина, обличах се красиво, забивах най-добре във волейбола, се влюбих в Сашо Диков. Четири години бяхме заедно. Бях лудо влюбена. После се появи Аня… и всичко свърши“, не е забравила Цеца.
Слава
В тези години волейболът й дава всичко. Титуляр в националния отбор, обикаля континентите. „Ако това се случваше сега, аз щях да съм медийна звезда. Но тогава беше забранено да се фаворизират в медиите личности извън определените. Когато играехме, ни пазеха с конна полиция, но за успехите ни се съобщаваше сухо и лаконично: бронз от Олимпийски игри, злато на Европейско първенство, Купа на шампионите, Купа на купите...“, връща се в тези години волейболната легенда.
Когато става на 30 години, изведнъж й казват, че националният отбор повече няма нужда от нея. Пенсионират я, а е в най-добрата си форма?! Жестоко обидена е, но съдбата я възнаграждава. Както се казва „Всяко зло за добро“.
Идват наведнъж 3 предложения от Италия. Там я познават от многобройните турнири и победи: “Атакуваха ме почти едновременно от три отбора - от единия ми връчиха чек за огромна сума, от втория ми поднесоха бял лист с подписа на президента на клуба, за да напиша собственоръчно сумата, която искам да ми платят, а от третия ми съобщиха, че са шампионите на Италия и биха искали да играя за тях“.
Цеца избира шампиона от Равена Olimpia Teodora. Пристигайки на Апенините, изпада в културен шок. Попада в пращящ от благоденствие град, а един от най-богатите хора в него е спонсор на отбора по волейбол. Редовно организира в своите имения изискани партита със скъпи подаръци за волейболистките. Тя още пази един портфейл "Картие“. Години по-късно спонсорът милионер се самоубива в разгара на акцията "Чисти ръце"!
Съдба
Съдбата я среща с мъжа на живота й - Сандро. Запознанството им е достойно за игрален филм. Ето нейният разказ: „Първият ни важен мач зад граница с новия отбор е в Сибир, с „Уралочка“ Свердловск. Посрещнаха ни страхотно, показаха ни този затворен град, до който обикновените хора даже от бившия СССР нямаха достъп заради секретните военни производства. Руснаците ме открояваха от останалите - не само защото ме познаваха от мачовете на българския национален отбор, а и защото знаех руски. Само на мен ми поднесоха хляб и сол и трябваше да обяснявам на италианките и на придружаващите ни спортни журналисти, че такава е славянската традиция“.
Мачът с рускините започва с превъзходство на италианките - 2:0, но подценяването им изиграва лоша шега. Рускините обръщат резултата и мачът завършва в тяхна полза: „Аз се чувствах виновна за това - все пак бях на 30 години, останалите в отбора бяха по-неопитни. Не можех да спра сълзите си. Тогава при мен в съблекалнята дойде журналистът от "Гадзето делло спорт" Сандро Филипини, който пътуваше с нас.
Искаше да ме интервюира, а се наложи да ме успокоява. Тогава не му обърнах почти никакво внимание - преживявах си загубата, пък и не беше моят тип - хърбав, с мустаци, но с интересни очи. Забелязах, че има красиви ръце. Всъщност аз на мъжете им гледам ръцете, очите и … обувките“.
Химия
Химията между двамата се получава на връщане в автобуса: „Сандро дойде и седна на седалката успоредно с моята. Протегна се през пътечката и хвана ръката ми. Мълчеше, само ме гледаше в очите. После колежките ми разправяха как отзад са гледали тази няма сцена и са ми завиждали, защото всички харесвали Сандро“.
Започва денонощно звънене по телефона от Милано. „На 13 юни, рождения ми ден, Сандро пристигна в Равена. Тогава се запозна и с родителите ми, които за първи път ми бяха на гости. Аз си знаех, че ще има подарък, и бях се настроила за марков тоалет. А той пусна в ръката ми нещо тежко - часовник. Аз се фръцнах. По това време за бял тоалет имах бял часовник, за червен - червен… Чак на другия ден в съблекалнята разбрах, че ми е подарил златен“.
Предложението за женитба Сандро й прави в колата, докато пътуват към един приятел в Реджо Емилия: „По време на цялото пътуване ме държа за безименния пръст на ръката. Като пристигнахме, нахлузи на същия този пръст годежен пръстен с диаманти и ме попита дали ще се омъжа за него. Някак си леко и естествено се отрони от устните ми отговорът“!
Сватба
Определят датата на сватбата за 8 юли 1984 г. в Японския хотел в София. Сандро идва в България заедно с майка си, леля си и няколко приятелски семейства. Поканени са старите приятели - Иван Гарелов, Иван Славков, Боян Радев, Васил Цонев, Маргарита и Петър Михневи, които им кумуват.
След още 5 години активна волейболистка в Италия Цеца Божурина още 6 г. е треньор на жени и деца. После пред нея възниква дилема?! Трябва да избира между Sportiva (да остане в спорта) или kasalinga (да бъде домакиня). Тя избира второто.
Посреща и изпраща любимия Сандро, създава му домашен уют. Въпреки че не могат да си имат свое дете, те осиновяват две индийчета, на които всеки месец изпращат издръжка за образованието им до навършване на пълнолетие.
Всяка година пътуват до Куба, където помагат на един куп малчугани на приятелски семейства. Децата на всичките им приятели в България й казват „дзия“, т.е. лельо и знаят, че за много неща могат да разчитат на двамата.
Постоянство
Пред „Телеграф“ тя сподели, че Сандро продължава да е все така обичлив към нея: „Избира ми скъпи подаръци, глези ме с какво ли не. Благодарение на него имам един добър стандарт на живот, мога да си позволявам скъпи дрехи, бижута, пътувания. Често пътуваме до Тренто в Алпите, където имаме къща. През лятото сме в Сардения, през зимата - по Карибските острови. Мои приятели казват, че поне на 20 хиляди италианци съм преобърнала представата и мнението за българите и България. Освен с тези, с които контактувам на живо, използвам за целта телевизията - често ме канят в различни телевизионни програми, дори в кулинарни предавания съм готвила български ястия. В Ковачевица не сме ходили от октомври миналата година“.
През 2006 година Цеца участва в създаването на 8-сериен документален филм за промените в България след падането на желязната завеса. Името на филма е A est di dove? с режисьор Fredo Valla. Миналата година Божурина получи почетния медал от президента Румен Радев във връзка с навършване на кръгла годишнина.
Грижи се за свекървата
Сандро Филипини доскоро е поддържал свой блог в „Газето дело спорт“ с анализи и коментари за алпинизъм: „От няколко дни е бесен, защото му хакнаха и профила във Фейсбук, където пишеше денонощно. Свекърва ми Антониета си счупи тазобедрена кост и влезе в клиника. За половин година отидоха 30 000 евро, но от декември е с нас в Алпите. Вече е добре и се готви да посрещне на крака 100 години. Аз съм се отдала на грижи към моята свекърва и Сандро, сподели още за „Телеграф“ легендарната ни волейболистка Цветана Божурина.
Румен Жерев
