В света на спорта прякорите и прозвищата много често заменят кръщелните имена на звездите. Това обаче като че ли най-силно се отнася за Цар Футбол, където повечето от най-известните световни идоли имат най-малко по един, а понякога и по 2-3, че и повече прозвища, с които са по-известни сред феновете дори, отколкото със собствените си имена. В България футболният фолклор също е създал немалко запомнящи се прякори на някои от най-популярните майстори от зеления терен. Кои са прозвищата на тези футболни звезди разкриваме в специалната ни поредица под рубриката „Ретро спорт“ на най-любимото и четено приложение „Златно време“.
РЕТРО СПОРТ: Прякорите в света на футбола!
За разлика от европейските и световните футболни звезди, българските им колеги не се радват на особена изобретателност и екзотика. Очевидно родните запалянковци нямат особена фантазия. Повечето от прякорите на българските футболисти са свързани повече или по-малко с техните лични имена или фамилии като: Аспарух Никодимов – Паро, Асен Димитров – Ацко, Атанас Пашев – Пашата, Асен Букарев – Буки, Йордан Лечков – Лече, Георги Соколов – Соколето, Георги Василев – Гочето, Георги Димитров – Джеки, Динко Дерменджиев – Чико, Димитър Пенев – Пената, Иван Вуцов – Бай Вуцан, Трифон Иванов – Туньо, Елин Топузаков – Топчо, Димитър Бербатов – Бербо, Димитър Телкийски – Мечо, Станимир Стоилов – Мъри, и др. Сред прозвищата има и някои, които показват начина на игра на въпросните звезди като Георги Пачеджиев – Чугуна, и Георги Марков – Рендето Вьорнер. Други пък показват сравнение с известни европейски и световни звезди като: Николай Тодоров – Кайзера, Димитър Георгиев – Шустера, Илиян Стоянов – Коловати, Ясен Петров – Джанини. Наред с тях обаче има и доста любопитни и интересни прозвища на български звезди.
РЕТРО СПОРТ: Прякорите в света на футбола (ЧАСТ II)
Гунди
Няма български футболен запалянко, без значение дали е от „Левски“, ЦСКА или който и да е друг роден отбор, който да може да каже нещо лошо за Георги Аспарухов – Гунди. А наскоро и филмът за него предизвика истински фурор в милата ни родина. Откъде обаче идва прозвището му? Историята на този прякор се оказва доста шантава. Той идва от този на друг известен футболист от 50-те години на ХХ век, Георги Георгиев, известен по онова време като Чудото на „Раковски“. От неговия прякор Чудния, преоформен след това на Чудни и Чунди. Самият Аспарухов като дете обичал да се представя с този прякор и така от Чунди с малко повече фантазия се родил Гунди. За приятеля на Гунди Никола Котков и прякора му Котето едва ли има смисъл да се коментира как се е появил.
Божидар Искренов
Един от най-любимите български футболисти за всички времена. Феновете на „Левски“ го боготворят и го наричат Дар Божи Искренов, Радостта на народа и Гибона. Самият футболист споделя, че получил последния си прякор, когато бил на 12 години. „Може би защото бях хем дребен, хем пъргав. Но постепенно свикнах с него и той се превърна в моята емблема. Доста по-късно разбрах, че това било име на маймуна“.
Емил Велев
Съотборникът на Гиби – Емил Велев, също име свое прозвище, с което е известен както сред приятелите, така и сред враговете си на терена и извън него. Прозвището Кокала не е съвсем приятно, но то всъщност показва борбеността на Велев на терена, който, щом хване, не пуска. Емо Велев безспорно бе един от най-добрите български клубни дефанзивни халфове.
Наско Сираков
Прякорът на сина на първия световен шампион на България по свободна бора Петко Сираков – Атанас, е Вълка. И той категорично показва поведението му на терена и неговата безкомпромисност и решителност.
Наско Сираков
Самият Наско коментира прякора си така: „Лъвът, мечката и тигърът са по-силни от вълка, но вълкът не играе в цирка“. А че Наско никога не играе по чужда свирка и че е чепат характер, е повече от ясно.
Христо Стоичков
Всеки българин, интересуващ се поне малко от футбол, знае, че Камата и Модерния ляв са прозвищата на легендата Христо Стоичков. Първият е свързан с бързината, с която той пронизва противниковата защита и се врязва през нея към вратата, за да вкара гол. А вторият прякор е свързан със съвършената му и безпощадна левачка, с която наказва едни от най-добрите световни вратари, както в клубния футбол, така и на европейски и световни форуми.
Васил Методиев
Един от признатите за най-добри български футболни треньори. Преминал през десетки отбори като футболист и треньор, той ще се запомни с това, че изведе „Левски Спартак“ до 3 шампионски титли и четири национални купи. Що се отнася до прякора Шпайдела, той идва от името на един нацистки генерал Ханс Шпайдел, участник в атентата срещу Адолф Хитлер. Каква е връзката между нацисткия генерал и футболния треньор днес е трудно да се определи. Може би това, че както немецът успява да доживее падането на нацизма, така и българският му колега, който е недолюбван от комунистите, успява да доживее падането на режима им и да продължи напред.
Георги Василев
Генерала, така го назовават първо немските медии в годините, в които Гочето е треньор в Германия. Прозвището си той получава, след като успява да изведе третодивизионния тим „Унион“ Берлин до финал за купата и да го класира за евротурнирите. Наред с това обаче бивши футболисти, на които Гочето е бил треньор, споделят, че той хич не си поплювал и по време на тренировките изцеждал и последните капки сили от футболистите си. За неточен удар или дузпа той наказвал сбъркалия футболист с наказателна обиколка по пистата на стадиона.
Димитър Димитров
Още като новобранец в юношеските формации на „Черноморец“ Бургас той става 3 пъти шампион на България, заради което по-големите от него батковци го декорират с прякора Херо, от „герой“. По-късно в живота и спортната кариера Димитров напълно оправдава този си прякор. Принуден е да прекъсне активната си състезателна кариера заради тежка контузия. А доста години по-късно успява да се пребори и с тежко заболяване. Дори и само това последното наистина го прави герой.
Иван Георгиев
