В ърви спор каква националност е била св. Филотея. Не че има значение в очите на Бога, но някои от по-старите стенописи, запазени дори в Гърция, я изобразяват в тракийска носия.
Търновска
Паметта на една от забравените български светици се чества на този 7 декември (четвъртък). Наричана още Филотея Темнишка и Търновска тя е живяла през XII век. Била е особено почитана особено около родния си град Поливот, Южна Тракия (днес Пловдивско), където била и погребана. След като цар Калоян завладява тези земи, пренася мощите й в Търново, което говори за нейната популярност сред хората в онази епоха. Там нетленното тяло на праведната е положено в храма „Света Богородица Темнишка“, откъдето идва й името й.
Мощите на праведницата се пазят в Румъния.
През следващите векове обаче споменът за праведницата избледнява. Култът към светицата се възражда с нова сила по времето на османското нашествие. Именно тогава възкръсват и прастарите предания за нейния живот, за чудесата, които са се случвали около гроба й в храма, като лично патриарх Евтимий Търновски съставя житието й. По иконите е рисувана в типична българска народна носия, характерна за района на Тракия.
Брак
Според житието родителите на светицата били богати, но бездетни. След дълги години на горещи молитви към Бога и Божията майка най-сетне се сдобили с дъщеря. Филотея получила много добро за времето си образование и на 14 години била омъжена против волята й. Тя обаче убедила своя съпруг Константин да живеят целомъдрено, без да консумират брака си.
След 6 години мъжът й умрял. Филотея раздала богатствата си на бедните и се заселила на остров всред близко до града езеро, където си построила отшелническа килия. Там преживявала сама в пост, непрестанна молитва, всенощни бдения, сълзи и безмълвие и любов към Твореца.
За нейната любов и отшелнически подвизи Бог й дарил благодатта да върши чудеса с молитвата си и да поучава хората с мъдрост, извираща от Светия Дух. В онези дни при нея идвали духовни лица и много народ да чуят нейните благочестиви съвети. Много от хората започнали да свидетелстват, че са получавали пророчески напътствия и изцеление на недъзи по молитвите на отшелницата. Но от прекомерното въздържание и гонене на духовно съвършенство тя съвсем изнемощяла и предала Богу дух на 7 декември (година неизвестна).
Свидетелство
Светите й мощи се оказали нетленни и до ден днешен продължават да извършват множество чудеса. Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на патриарх Евтимий, описва първото от тях, станало още при пренасянето на мощите на светицата по заповед на цар Калоян:
„Царят заповяда тялото на преподобната да бъде пренесено в славния град Търново с много почести и благоговение. За тая цел бяха отредени 300 избрани войници с началник някой си Теодор, човек благоговеен и честен като никой друг, храбър на война и красив на ръст. Но на лявото си око имаше перде от много години, много средства бе пръснал по лекари и много грижи имаше за това, обаче никаква полза не получи. След като получи от царя последно нареждане и събра всичкото си войнство заедно, веднага се отправи към мощите на светата с усърдие, от все душа ги целуна, проля много сълзи от очите си и просеше да получи милост за повреденото си око. И като се разпали от гореща вяра, взе лявата ръка на светата и я положи на окото си. И о, чудо, внезапно въпросното перде на окото му изчезна и той с чисти очи ясно гледаше сияйната слънчева светлина и беше много радостен за преславното си проглеждане. Това чудо се разчу навсякъде и всички славеха Бога и преподобната Филотея. А Теодор с всичкото си войнство взе почтително мощите на боголюбезната и потегли с радост и ликуване, както някога богоотецът Давид пред сенния ковчег (2 Цар. 6:14). Тогава при нейното пренасяне, Бог показа много и различни изцеления, които е невъзможно подробно да бъдат разказани на вярващите, а само с вяра да ги приемат и да ревнуват на добродетелта.“
Храмът на светицата рухва през 1913 г.
В старата столица мощите на Света Филотея пребивават близо два века. След падането на Търновска България под турско робство през 1393 г., те са пренесени във Видин от Иван Срацимир и митрополит Йоасаф Бдински. След като през 1396 г. и Видин бива завладян от османците, мощите са спасени в Сърбия от цар Константин II Асен, а по-късно акостират в Румъния. Днес те се намират в град Куртя де Арджеш. Нейна икона има и в храм "Успение Богородично" в Букурещ.
Храмът Успение Богородично, построен на мястото на Света Богородица Темнишка.
Самата църква „Света Богородица Темнишка” в Търново, където са се пазили мощите на светицата и са вършели чудеса, за съжаление днес не съществува. Все пак има сведения, че се е намирала в Асенова махала, на левия бряг на река Янтра до Владишкия мост. Храмът е бил възобновен през 1843 г., а след Освобождението е построена и камбанария. Но през 1913 г. черквата рухва от силно земетресение. През 1923 г. на същото място е построена сегашната черква „Свето Успение Богородично”.
