П рез 60-те години на ХХ век всяко младо момиче, дори в началните класове, носеше в чантата или тетрадките си снимка на симпатично момче с кадифени очи и мила усмивка. Снимката му можеше да се купи от всеки павилион. Това момче е Робертино Лорети. Цял свят слуша и се прехласва пред певческия талант на момчето с ангелския глас, когото наричат Славея на Италия.
Роберто (Робертино е умалително име) е роден на 22 октомври 1947 г. в Рим. Родителите му Орландо и Чесира Лорети имат 7 деца. Робертино е петото. Бащата е строителен работник и издържа голямото семейство. От много малък Робертино трябва да помага финансово, като разнася хлебни изделия по ресторантите. Там пее народни песни и канцони за забава на клиентите и така се заговорва за талантливото момче. На 6 години започва да пее и в църковния хор и свещеникът го препоръчва за солист на операта в Рим. Тогава той е 8-годишен.
Свише
Една случка оттогава той ще помни цял живот. Изпълнява партията на ангела от операта „Убийство в катедралата” от Пицетти. В залата е самият папа Йоан ХХIII, известен и като Българския папа, живял като легат в София от 1925 до 1935 г. Папата бил изключително развълнуван и се срещнал с малкия певец. Благословил го да прослави италианската музика. Лорети казва, че е дълбоко вярващ и този момент е определил съдбата му свише. Славата му расте и го канят на снимки във филмите „Анна” (1955) и „Дон Камило” (1956). Въпреки това продължава да пее и за посетителите на римските заведения, най-често в кафене „Гранд Италия” на площад „Ефедра”, където го чува и известният певец Тото. Така на 13 години Робертино се явява и спечелва певчески конкурс за непрофесионалисти на италианското радио. А през 1960 г. е включен в откриването на Олимпийските игри, където покорява участници и гости. Един импресарио от Дания - Сьоренсен, записва изпълнението на диктофон и го представя на продуценти. Всички са единодушни, че това е самороден талант, който трябва да се развива на професионално ниво. Канят Робертино в Дания за музикално образование на държавна стипендия. И скоро славата му се понася по света. Започват многобройни изтощителни гастроли. Вместо тийнейджърът да тича и играе като връстниците си, той постоянно пътува и е на сцена. Той сам признава: „Всички ми завиждаха, а аз се чувствах самотен и нещастен в разкошната хотелска стая”.
Цена
Славата си заплаща с ограбено детство и пропуснати семейни празници. По време на едно турне и снимки в киното се разболява тежко, а поради забавяне на медицинска помощ и лекарска немарливост едва не изгубва живота си. Инжекция със замърсена спринцовка предизвиква гангрена и временно парализира крака му. Но турнетата го правят гражданин на света и го срещат с редица световни личности. Във Франция президентът Шарл дьо Гол го прегръща на галаконцерт в Тюйлери. В САЩ Кенеди го сравнява с Бениамино Джили. Записва плочи със скандинавския лейбъл „Триола рекърдс”, които са издавани в милионен тираж. Песните му „О, соле мио”, „Джамайка”, „Санта Лучия”, „Аве Мария” се слушат в цял свят, а неговата „Мама” разплаква публиката. През 1964 г. стига до финал в Сан Ремо.
Разбира се, Робертино Лорети е много популярен и харесван и в страните от бившия социалистически блок. Особено сред огромната публика и почитатели в СССР. Той имал желание да гастролира там, още повече, че неговият баща имал леви убеждения и симпатизирал на италианските социалисти. Но продуцентите не искали да пее там по икономически причини. Таксите от представленията били ниски, а лъвският пай от печалбата отивал в ръцете на държавата. И те създават мита, че Лорети е загубил гласа си, който мутирал от възрастта.
Наистина като пораснал юноша гласът му вече не бил онзи звънлив сопран, а станал баритон, но все така мек и красив. Чак след пълнолетието си Лорети решава, че е свободен да концертира където пожелае.
В СССР той гастролира доста по-късно - чак през 1989 г. Там обаче публиката го обожава и той изнася концерти из цялата необятна страна. Дълго слушали го само на плоча, хиляди фенове го обсипвали с цветя, подаръци и милиони писма, а залите били претъпкани. Става приятел с музикалните асове Муслин Магомаев и Йосиф Кобзон.
Отказ
Когато Роберто Лорети става на 35 години, той решава да напусне сцената за 10 години, като се посвещава на продуцентство и бизнес. Заедно с братята си имат два ресторанта, бар и нощен клуб. Казва, че освен пеенето другите му страсти са кулинарията и конете. Обожава конните надбягвания, има своя конюшня и развъдник, от който печели добре.
Робертино винаги е ценял искрените чувства и семейния уют. През годините на слава е получавал хиляди писма от фенки, някои с предложения за любов и брак. Казва, че в САЩ имал неприлични предложения от няколко актриси на Холивуд. Говори се, че имал закачка с Одри Хепбърн, макар че тя му била кака. Познавал се и с графиня Надя де Наваро, българка, една от най-богатите жени в Ню Йорк, за чиято съдба в „Златно време” сме писали. Дъщеря й била влюбена в Робертино и искала да се оженят, но той бил още тийнейджър и останали само с разменени целувки. В Сан Ремо песента му „Сладка целувка” била посветена на нея. На 20 години обаче среща първата си любов в лицето на млада артистка, чиито родители били също оперетни артисти. Оженили се, родили им се две деца и живели щастливо 20 години. Но тя имала пристъпи на депресия и търсела утеха в алкохола, като постепенно се пропила жестоко. Те се развели и скоро тя починала.
Лорети казва, че никога не се е интересувал от материалното в любовта, а само от искрените чувства и сърдечната топлота. Покрай любовта си към конете среща и втората си съпруга (и настояща) Маура, запознали се на хиподрума. Тя е дъщеря на известния жокей Виторио Розо. Тя обаче е стоматоложка и е с 14 години по-млада. Семейството живее в престижния римски район Кастел Романо в къща с голяма градина. Преди време техни съседи са били Марчело Мастрояни и София Лорен, а сега са режисьорът Бернардо Бертолучи и дъщерята на Силвио Берлускони. Двойката има син Лоренцо, който е наследил таланта на баща си, има отлични вокални умения и красив глас. Но татко Роберто не пожелава на сина си съдба като своята и детството, което е нямал, а иска синът му да расте свободен и щастлив и сам да избере своето бъдеще.
Днес Робертино Лорети все пак е доволен от съдбата си и смята, че е осмислил своите 76 години живот. Щастлив е, радва се на италианското слънце, децата и иска още и още да пее.
На турне в България
Първото турне на Робертино Лорети в България е през 1965 г., когато е 19-годишен. Концертът е на стадиона в Перник. Съпровождат го студентският симфоничен състав „Стакато” от първокурсници в Музикалната академия с ръководител Развигор Попов. Сред състава е и цигуларят Емил Ганов, който в този момент предлага брак на пианистката Мария, а Лорети става техен кум. А при следващ гастрол в България става кръстник ва дъщеричката им Роберта, бъдещата рокпевица. Тя се запознава със своя кръстник 30 годни по-късно на турне в Русия с Лили Иванова. В България Робертино също има безброй почитатели. Българският естраден певец Димитър Йосифов, личен приятел с Лорети, издава наскоро компактдиск с най-известните му изпълнения на свои разноски за младите поколения.
Жени Викторова
