П рез март 1938 г. в Транссибирския експрес пътува татарката Фарида с трите си дъщери. Тя се е отправила към Владивосток, където съпругът й Хамет е политрук - преподава политически науки на войниците и е там по поръчка на Партията.
Отвън все още е люта зима, езерото Байкал е замръзнало и Фарида се притеснява, понеже е бременна в края на 9-ия месец. Надява се този път да зарадва мъжа си със син. За неин ужас започват родилни болки във влака и тя ражда на пода в купето, като й помага най-голямата й дъщеря. Бебето е момче. В базата го записват с името Рудолф Хамет ули Нуреев (на татарски). Родителите гледали филм с нашумелия тогава актьор Рудолф Валентино и го нарекли на него, което сякаш свише предопределило съдбата му на световен артист.
След две години в Иркутск семейството пътува 14 часа до Москва, където е преместен бащата. Но започва войната и той е мобилизиран, бомбардировките бързо опразват Москва. Фарида с децата бягат в родната Башкирия, в избата на руско семейство.
Мизерия
Детските спомени са студ, оскъдица и парче сирене с 1-2 картофа на ден. Рудик, както го наричат, расте без баща, износва дрехите на сестрите си, за което го подиграват. Щастливи мигове има само около малкото радио на хазяите, от което слуша Чайковски и Бетовен. За Коледа на 1945 г. Болшой театър гостува в Уфа с балета „Лешникотрошачката“ и Рудик се скрива под полата на майка си, за да влязат с 1 билет. Той е омагьосан, започва да мисли само за балет. На 9 години започва да танцува пред огледалото. Завърналият се от фронта Хамет е бесен, това не е мъжко занимание. Пребива жестоко сина си и Рудолф го намразва. Но продължава да се обучава в танците. Подготвя го Анна Удалцова от трупата на Дягилев. На 15 г. вече участва на сцена в операта в Уфа, а на 17 е в Петербург (Ленинград), за да учи в танцова школа за таланти. През 1958 г. Рудолф Нуреев започва работа във водеща балетна трупа - тази на театър „Киров“ (сега Мариински), като отказва покана от Болшой. В следващите три години изпълнява 14 различни партита в „Баядерка“, „Дон Кихот“, „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и др. Балетът става негова първа любов и съдба. Талантът му е всепризнат.
Между 1959 и 1961 г. балет „Киров“ има разрешение да прави гастроли в чужбина, за да популяризира руския балет и култура. Имат представления във Виена, Прага, Париж. Нуреев е първият балетист на трупата, с харизма и физическа красота. На сцената трепти от енергия, има невероятен отскок и изключителна пластичност. Вълнува и омагьосва публиката, танцува с всички велики балерини. Той е свободен дух, артистичен и жаден за слава, често нарушава съветските норми и в чужбина е под окото на КГБ. В Париж той става съмнителен с връзки с „врага“ - френски балетисти и артисти, с които нощем обикаля локалите. Трупата трябва да продължи за Лондон, но Нуреев разбира, че е снет от програмата и го връщат в СССР. Няма връщане назад, с мъка се изплъзва на летище Бурже и иска политическо убежище. Остава във Франция, а в СССР е осъден задочно като предател.
Страх
Години наред страхът му от копоите на КГБ го преследва, вярва, че ще бъде убит. Според съветските архиви самият Хрушчов е разписал смъртната му присъда. Нуреев се завръща в родината чак през 1989 г., когато майка му е на смъртно легло. Има личното позволение на Михаил Горбачов. Вече е получил австрийско гражданство.
Във Франция Рудолф става част от Гранд бале, той е звезда от световен мащаб. Играе в Дания с емигрантката Вера Волкова от Кралския датски балет и с Ерик Брун, негов близък приятел и любим за цял живот. През 1962 г. Рудолф сключва договор с Кралския театър „Ковънт гардън“ и среща своята най-успешна сценична партньорка Марго Фонтейн. С нея той има изпълнения по всички краища на света. На спектакъла „Жизел“ те са бисирани 83 пъти за 45 минути. Привличането на Нуреев е магическо за феновете му, в Ню Йорк те дежурят 3 дни пред Метрополитен, за да се доберат до заветните билети. Снима се във филмови версии на балетни постановки. Опитва и като хореограф - поставя „Танкред“ по Шекспир. Играе като гост в Шведския кралски балет, Ла Скала, Американския балетен театър, в Латинска Америка...
Между 1972 - 1977 г. е силен творчески период - ежегодно има невероятно количество спектакли - над 300. През 1976 г. в Лондонския театър „Колизеум“ всяка вечер има нова програма в рамките на фестивала „Нуреев“. През 1983 г. оглавява балетната трупа на Гранд опера - Париж, и остава в следващите 6 години неин ръководител и продуцент. В свободното си време обаче Нуреев е истински бонвиван. Баснословните му хонорари му позволяват да живее нашироко. Движи се в обкръжението на Мик Джагър, Фреди Меркюри, Анди Уорхол, Жаклин Кенеди, известни артисти и хора на изкуството. Прахосва лесно всичко изкарано. Приятелят му Марио Боа казва: „Руди вечно беше без пари. Щом се появяха отнякъде, той веднага ги обръщаше в произведения на изкуството, картини, статуетки. Купуваше скъпи дрехи, обожаваше редките материи, скъпите коприни и бродерии и, разбира се, хубавите заведения“. Нуреев имал няколко жилища, буквално претъпкани до тавана с произведения и парижкият му апартамент заприличал на музей. Всички тези разкошни предмети и картини след смъртта му отишли на търг. Великият балетист натрупва състояние над 80 милиона лири в недвижими имоти по цял свят - викторианска къща в Лондон, апартамент в Париж и в прочутата Дакота билдинг в Ню Йорк, вила в Монако и на остров Сейнт Барт на Карибите, ферма във Вирджиния, имение на остров Гали до Неапол... Но се чувства самотен, животът му е с куфари в самолетите, хотелските стаи, ресторантите. Така и не се решава да създаде семейство. Не само заради творческа заетост. Той признава, че има хомосексуални наклонности. Той е тайнствена и непредсказуема личност. Но споделя, че първите му любовни трепети са с жена. Тя е красивата бивша балерина Ксения Юргенсон, съпруга на балетния му учител Пушкин. С нея има първи сексуален опит на 21 години, а тя е с 25 г. по-възрастна.
Лебедова песен
Въпреки че 10 години работи и танцува с ужасната диагноза - СПИН, болестта го принуждава да слезе от сцената. В края на 1992 г. на връчването на Ордена на Почетния легион за заслуги към изкуството той не може да се изправи и седи в кресло. Това е неговата лебедова песен. Умира на 6 януари 1993 г. Погребан е в руското гробище близо до Париж. Опят е и по мюсюлмански, и по християнски обичай. Надгробният му саркофаг представлява източен ориенталски килим, създаден от стотици разноцветни плочици като мозайка, дело на Енцо Фриджерио.
Оргии, алкохол, марихуана
Авторът на биографията му Каванга разкрива, че Нуреев имал и дълга интимна връзка със страстната кубинка Мения Мартинес от балетната школа. Но той е абсолютно непредсказуем и неуправляем. На 26 г. започва връзка с датския балетист Ерик, но връзката им е пагубна за младежа - Рудолф го довежда до деградация с капризния си характер. Неговите похождения са безкрайни. Ролан Пети, известен френски хореограф, често го придружава в предградията, в театър „Смералдо“ гледат мъжки стриптийз. В Ню Йорк организира гей партита около басейни и сауни със садо-мазо оргии. Ходи в женски дрехи и често си тръгва с по няколко момчета. Веднъж прави любов с четирима негри пред очите на присъстващите. След Ерик негов партньор е актьорът Антъни Паркинс. Следват Жан Клод Бриали, Мик Джагър, с когото обичат алкохола и марихуаната. С режисьора Алън Потс живее 7 години в Англия. В списъка му са още Джорджо Сент Анджело, диригентът Ленард Бърнстейн, дизайнерът и моделиер Ив Сен Лоран... Последната му сексуална връзка е с Робърт Трейси, с когото се събират през 1980 г. Но след като Рудолф е диагностициран със СПИН през 1984 г., Трейси остава само негов секретар и домакин до последните му дни.
Огнена птица
Все пак през периода в Лондон сърцето на Нуреев става в плен на една жена. Тя е брилянтната английска балерина Марго Фонтейн. Той е на 25 г., а тя на 43. Те играят в „Жизел“ и хармонията им е невероятна, а играта им е омагьосваща. „На сцената ние бяхме един дух и едно тяло“, казва той. Марго се влюбва в мистичния татарин. Между тях има чувствена тръпка, искри, любовна и творческа алхимия, които раждат изумителните им дуети в „Жизел“, „Ромео и Жулиета“, „Лебедово езеро“... Публиката е в екстаз. Марго казва за партньора си: „В танца той се превръща в огнена птица, зашеметяваща техника, точен стил, дълбока музикалност, неотразим магнетизъм...“ Двамата обикалят света... и се обичат. Той често е в разкошния й дом, там се запознава с Мария Калас, с принцеса Грейс Монакска... Хореографът Аштън създава специално за тях балета „Маргерит и Арман“. Но през 1969 г. съпругът на Марго - панамски дипломат в Лондон, е прострелян тежко от опонент и се парализира. Тя обича силно Рудолф, но отказва да изостави болния съпруг и му посвещава времето и всички спестявания. За последен път танцува с Нуреев през 1977 г., когато вече живее в Панама. Когато Фонтейн е диагностицирана с рак, Нуреев й звъни често, дълго разговарят, плаща медицинските й разходи. Накрая пътува до Панама в последните й часове. Държи ръката й и плаче. Двама самотници, търсили любовта. „Тя е жената на моя живот. Може би трябваше да се оженя за нея“, пише в спомените си.
Жени Викторова
