Е кспанзията на вълка у нас се развива с неотслабващи темпове и той вече се среща в тревожна численост на територията на цялата страна.
В Европа семейство „Кучета“, към което принадлежи и той, е представено от 6 вида. От всички тях у нас не се срещат единствено полярната и степната лисица. Енотовидното куче навлезе в страната от североизток през делтата на Дунав и през последните тридесетина години зае цялата територия на страната, макар с все още незначителни запаси. От югоизток нахлу чакалът и след 1960 г. запасите му нарастват непрекъснато. Характерно за всички тях е, че на предните крака имат 5, а на задните - 4 пръста.
Голям
Най-ярък представител на семейството, разбира се, е вълкът. Той е и най-едрият - дължината на тялото му достига до 150 - 160 cм, опашката - до 30 - 35 cм, а височината до 80 - 90 cм. Стига до 40 - 45 кг живо тегло, рядко някои екземпляри надхвърлят 55 - 60 кг. Възрастните вълци формират глутница, а малките вълчета до отделянето им от майката формират т.нар. кучило. Окраската му е преобладаващо сива на гърба до сиво-черна, а коремът и краката са по-светли и често с ръждив оттенък. Гърдите и шията са сиво-бели, понякога и чисто бели. Много рядко козината му е с преобладаващо друг цвят - ръждив или червен.
У нас вълкът се среща във всички планини и през последните десет години запасите му нараснаха многократно. Среща се вече и в равнинните гори на страната.
Леговищата му са в непристъпни големи горски масиви, обикновено в подножието на стръмните скални склонове непосредствено под билата. Привързаността му към дадени територии се определя преди всичко от наличието на чифтокопитния дивеч, който заедно с домашните животни е основната му плячка.
Брачният период на вълка е през януари и февруари. След бременност от 65 дни вълчицата окучва от 4 до 8, рядко повече вълчета. Малките са слепи и безпомощни. Проглеждат на 13-ия ден. И двамата родители се грижат за потомството. При наличие на храна и спокойствие ловуват и в съседство на леговището си. Малките на едномесечна възраст излизат от леговището и започват да се хранят самостоятелно, като родителите им първоначално повръщат поетата храна, а по-късно им носят и полуумъртвени животни, с които малките се обучават да ловят, задържат и убиват.
Хищник
Вълкът е кръвожаден хищник, ловува групово и при добра организация. При възможност убива повече от потребната му храна. От дивеча най-честата му плячка са сърните и приплодите на дивата свиня, а в специализираните стопанства - еленът лопатар и муфлонът. Още по-често негова жертва е домашният добитък. Самото присъствие на вълка безпокои дивеча и го прогонва от местообитанието му. Вълкът няма естествени неприятели у нас. Разрешен е целогодишно за отстрел. Не се разрешава регулиране на запасите му с отрови и с приспивателни медикаменти, както и с други нехуманни средства.
Стъпката и дирята на вълка се отличават по форма от тези на едрото домашно куче, докато по големина отпечатъците са еднакви - достигат до 9 cм на дължина и до 6,5 cм на широчина. При вълка стъпката е продълговата, а при кучето е по-закръглена. Стъпките в дирята при вълка са подредени точно в една линия, а при кучето има отклонение между отпечатъците на левите и десните крака. Стъпката на чакала прилича на стъпката на вълка, но е много по-малка. На отпечатъка му личи и срастването на двата предни пръста в основата им, по което се отличават от стъпките на домашните кучета и на младите вълци.
Вълкът може да бъде сбъркан в природата с едро овчарско куче вълча порода, а по-младите и по-дребни вълци и с чакала. От кучето се разпознава по поведението и реакцията му при появата на човека, а на голямо разстояние, когато не е усетил присъствието на човека, по характерната дебела опашка, висяща надолу като отрязана.
Йото Пацов
