С атиричният театър „Алеко Константинов“ е сменял плаката на постановката „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ заради актрисата Стефания Кочева, половинка на режисьора Теодор Ушев, разкри пред „Телеграф“ директорът Калин Сърменов.
„Тя дойде и като го видя, каза: „А, не! Може ли тука малко да ми промените нещата?“. Тя е снимана в гръб и той е доста разголен. Тя е облечена в паунови пера и всяка точка на перо е лице на останалите герои в постановката, а тя е с гол секси гръб. После си дадох сметка, че аз наистина трябва да гледам плаката с нейните очи. Съгласих се, че е права, и го променихме“, разказа Сърменов.
Винил
От 6 г., откакто е директор, актьорът дава идеи за повечето плакати на постановките на Сатирата. Той работи заедно с Радослав Маринов-син, който е наследник на един от най-големите наши карикатуристи, познат като РеМе-то. „Аз го поканих да седнем на парапета на театъра и да погледаме малко кое, какво, що и как, да развием концепцията за плакатите. Преди 12-13 г. пак бях директор за година и половина. Тогава измислих тези големи винили да бъдат разделени и композирани. Те са качени нависоко и заради това, че няма отстояние заради тесния тротоар, се изкривява и се губи информацията. Поради този анализ сме ги разделили на 4 парчета и в месеца по два пъти ги разменяме – горните долу и обратно, за да могат хората да ги видят. Затова мислехме как да стане, хем да не е обидно, хем да си свършим работата и тези хора да бъдат заинтригувани. Тази графичност се разви през времето, мина през сюжети“, разказа актьорът, познат като Милото от сериала „Седем часа разлика“.
Криво
Той разказа и как са създали плаката на „Криворазбраната цивилизация“: „Взехме една картина на импресионисти - „Закуска на тревата“. В нея ситуирахме нашите артисти, осветихме ги по същия начин и ги вкарахме в пасторалността на това художествено произведение. После ги сложихме в една каруца и на нея поставихме емблема BMW. Това го знам от Иржи Менцел – в едно произведение трябва да имаш кукички и за едните, и за другите - и интелектуалецът да го хареса, и неинтелектуалецът също. Той е от семейство на работничка и интелектуалец. Казва – когато направя филм, за мен е важно майка ми да го хареса, а баща ми да не е разочарован. Това е формулата за добро кино, да вземеш „Оскар“. В „Цивилизацията“ хем да покажем българщината, хем идеята, че сме нещо по-различно, а в същото време да дойдем в днешното време, където ти караш една стара кола, но си й сложил отпред емблема“.
Тъпаци
Един от първите плакати, които е направил, е новата версия на „Вечеря за тъпаци“ - истински театрален феномен от 25 г. За това време се оказва, че афишът не е променян. „Оказа се, че за тия години бая се променихме - някои оплешивяха, други надебеляха. Като погледнахме плаката, си казахме, че хората, които дойдат да го гледат, ще кажат: „Това не са същите хора“. Така решихме да го сменим. РеМе-то предложи нещо много интересно – да ни нарисуват в графично-шаржов стил, за да може, ако се играе още 20 г., да няма проблем с това кой кой е. Доста се чудехме как да го направим – главите са по-големи от телата“, разкрива Сърменов.
Гари
Той признава, че доста от зрителите, като излязат от салона, питат дали могат да си вземат някой плакат за спомен. Един от най-желаните афиши е „Всички обичат Гари“, където Калин играе главната роля. „За него взехме кадър от самото представление. Ноел Кауард е любопитен автор, дълги години забраняван в Лондон и за първи път се поставя в България. Когато поставяш познати автори, е едно, но когато е за първи път, е много важно да си дадеш сметка, че има задължителни стъпки, които да бъдат направени в деликатността“, обясни актьорът. Заедно с неговия афиш публиката най-много иска да притежава и плаката на моноспектакъла на Александра Сърчаджиева „На живо“. А от „Влюбеният Шекспир“ направили и картички с автографи и послания от артистите, с костюмите и скиците им от представлението. Сърменов няма формула, по която да прави плакатите. „Всичко зависи от самата постановка, от сюжета. В някои афиши може да се казват нещата по-директно, в други не. Анастасия Събева постави „Казвам се Урлаппи“ на Херберт Розендофер с Йорданка Стефанова и Светлозар Начев. И за него направихме плаката с кадър от представлението, но в него е изваден смисълът. Имаше една приказка за гъбката – няма място за един, втори, трети, изведнъж от дъжда пораства и се събират всичките. С такова усещане е и този плакат, за двама души, които не могат един без друг, а в същото време искат да са един без друг“, казва Калин.
Милионер
За „Мъжът ми е виновен“ Силвия Лулчева е снимала с ябълка как влиза в картина и къса забранения плод. Тя участва и в предстоящата премиера на Сатирата „Милионерът“, а снимките за плаката са били тази седмица. „Избрахме сцена от самото представление, която е емблематична. Но Силвия Лулчева има проблем с перуките. „Ето каква хубава съм си сложила“, ми казва тя. „Да, прекрасна е“, отговарям й, а тя добавя: „Ама режисьорът не я харесва“. А тя трябваше да се снима с нея за плаката. „Ти искаш да приличаш на Стоянка Мутафова“, казал й той. „Ама не е вярно“ - й отвърнала тя. Силвето е изключителен войник. Днес си дойде с перуката, всичко беше подредено. Александра Сърчаджиева също е войник“, споделя още Милото.
Баня
Най-старият плакат, който Сатирата пази, е на „Баня“ - първата премиера на трупата на 7 април 1957 г. „Автентичен е, както и всички останали, които сме сложили по стълбите. Даже сега випускниците, които завършват „Плакат“, съм ги поканил да си направят тук връчването на дипломите, и да си направят наградите и изложбата при нас, за да могат да направят тази връзка между поколенията, реалните необходимости на театъра и техните представи за това. Много дълго време исках от НАТФИЗ да дойдат на практика техните преподаватели. Младите художници да видят какви са новите тенденции, а не да стоят в инкубатора и като дойдат тук, да имат изкривена представа“, казва директорът.
Промени
Известни български художници са създавали визията на плакатите на представленията на Сатирата допреди десетина години, последно го е правил Христо Алексиев. „Изграждаха се знакови от гледна точка на приложното изкуство проекти, които даваха идея за самия спектакъл, начина, по който е направен, тук-там с имена. От 90-те години започнаха да се изискват съвсем други неща. Конкуренцията обаче се промени. Ние я променихме най-силно след 2010 г. Оттогава стана безмилостно. Изведнъж се качи производството на продукти, които представят артистите – тв шоупрограми, сериали, кино. Това създаде обстановка, която не съответстваше с начина на мислене на това графично приложно изкуство плаката. На тази плоскост започна битка между хората, които държаха на това и смятаха, че не могат да преодолеят себе си и трябва да остане старото. Преходът се оказа доста труден. Ако това мислене в плаката, което да е иносказателно, да те подсеща, провокира за темата, навремето е било достатъчно. Днес в ужасяващата конкуренция с културни продукти е недостатъчно. Крясъкът е малък, а ние очакваме да е точно този, който искат да чуят зрителите. Затова всички започнаха да използват средствата в ръцете им – популярността на артистите, мястото, емблемата. Другите страни преживяваха това за 10-15 г., а ние много рязко трябваше да влезем в час. Рекламата пристигна у нас чрез големи марки. Ние не знаехме какво значи реклама. Голяма част от участващите в тези процеси нямаха сили да ги преосмислят и да ги приемат. Тогава се смени отношението към плаката. В тази надпревара призмата се изкриви и сега зрителят, като види плаката, моментално трябва да го разпознае - лице, дума, цвят. Така е устроен светът в момента“, коментира промените Калин Сърменов.
Изхвърлиха творбите на Сляпата Вайша
Режисьорът Теодор Ушев, номиниран за анимационен „Оскар“ за филма си „Сляпата Вайша“, се ожали, че в Сатирата няма нито един плакат от тези, което е направил за постановките на трупата. Повод за това стана брой на списание „Графика“ в Монреал, който е писал за творбите му. „Открих го при последното ми завръщане в Кюстендил... Така ме посрещна Монреал през 99-а - спечелих годишния конкурс за плакат на изданието им за графичен дизайн. С един самоотпечатан плакат за българска изложба там, курирана от Галя Лардева. И "Графика" направиха интервю с мен, 4 страници... Дори ми изпратиха една жена българка, журналист, която да ме интервюира, защото френския ми го нямаше никакъв тогава.
Статията е озаглавена "Един Българин в Монреал". Точно по това време от Сатиричния театър, на който бях дизайнер 3 години, изхвърлиха всички мои плакати, които бях правил за тях. Имам запазени само няколко, които са репродуцирани в статията“.
Парцалев с най-големи букви за две реплики
Името на незабравимия комик Георги Парцалев е било изписано с най-големите букви на афиш за спектакъл, в който е имал само две реплики. За това разказа пред „Телеграф“ колегата му Светослав Пеев: „Не можете да си представите как мълчеше Жоро Парцалев в цялата пиеса и накрая казваше "Заклах го". Само това казваше накрая и публиката умираше от смях. В цялото представление той играеше без думи. Защото бяха казали, че без гласа нищо не представлява. Час и половина мълчеше и накрая каза тези думи за агнето в тази чешка пиеса, не мога да се сетя за името“. Славчо Пеев също пази афишите на две от емблематичните си представления „Сако от велур“ и „Римска баня“. „Първите плакати на Сатирата са свързани с двама художници Людмил Чехларов и Асен Старейшински. Те правеха уникални плакати. Те се различаваха от всичко друго в България. Те бяха невероятно талантливи художници. Във връзка с режисьорите на спектаклите, на които правят плакати, измисляха невероятни неща, защото до това време плакатът беше едни букви и, да речем, една картинка. Но тези двамата правеха такива художествени неща, такива измислици, че голяма част от посещенията се дължаха на това, че хората виждаха този плакат“, сподели още легендарният актьор.
Лео Богдановски
