“Искам да бъда като Надал“, пожелава си 13-годишният Карлос Алкарас в интервю, което обиколи социалните мрежи през последната седмица.
„Тренировките му са много тежки и той прави жертви“, добавя още хлапакът, който в неделя вдигна първия си трофей от „Уимбълдън“. Така той повтори подвига на Рафа от 2008 и 2010 г. в Лондон, а още по-впечатляващото е, че още преди звездата на Надал да е залязла, Испания има нов хегемон в тениса.
Символика
Карлитос е роден на 5 май 2003-а, две години след дебюта на идола си в професионалния тенис. Откакто започва да тренира 4-годишен, Алкарас винаги е следвал примера на Рафа като пътеводна светлина.
След последните успехи на младока паралелите с Надал са неизбежни. Карлос стана най-младият финалист на „Уимбълдън“ след Рафа през 2006 г. Тогава Надал също беше на 20, но за разлика от Алкарас остана без титла. Спря го Роджър Федерер, който вдигна четвъртата си поредна купа на свещената трева. Сега младокът се справи в пет сета с фаворита Джокович, прекъсвайки серията му от 34 победи и 4 последователни триумфа в турнира. Последният тенисист, надиграл сърбина на „Уимбълдън“, беше Томаш Бердих на 1/4-финал през 2017 г., а последният, направил това на централния корт, бе Анди Мъри на финала през 2013 г.
Още по-невероятното в представянето на Карлос е, че надпреварата в „Ол Инглънд Клъб“ бе едва четвъртата му на трева. В предишната - подгряващата на „Куинс“, Алкарас за първи път стана шампион на тази настилка, отстранявайки по пътя си и Григор Димитров.
Историята разказва, че Надал също печели на „Куинс“, преди да вземе финала на „Уимбълдън“ от трети опит. Както и в предишните 2 г. негов опонент е Федерер, но през 2008-а победител от епичния сблъсък излиза левичарят от Майорка - 6:4, 6:4, 6:7 (5), 6:7 (8), 9:7.
Крал
Ако продължим със сравненията, и Рафа, и Алкарас детронират действащите шампиони при първите си титли на „Уимбълдън“, а освен това са №1 преди и след турнира. И Джокович, и Федерер са №2 в ранглистата във въпросните финали с двамата испанци. Относно сравненията с Надал, Джокович и Федерер, новото тенис чудо заяви пред CNN: „Приятно е, когато хората говорят тези неща, но Новак още е тук, Рафа също. Може би ще говорим по този въпрос в следващите години, ала сега не е моментът. Постигнатото от тях и Федерер ми се струва невероятно, защото виждам колко сложно е да вземеш дори една титла от Шлема“.
Карлос, който със своите 185 см е висок колкото Надал, добавя: „Винаги съм следил Рафа и много съм му се възхищавал. Но класата на Федерер, начинът, по който накара хората да приемат тениса, това беше красиво. Да гледаш Роджър, е като да наблюдаваш произведение на изкуството. Неговата елегантност и великолепните му удари ме омагьосваха“.
Самият Надал, който заради тежка травма е принудително в бокса, отправи трогателно послание към своя наследник в Туитър. „Поздравления, Карлос. Достави ни огромна радост и със сигурност пионерът на испанския тенис - Маноло Сантана, те е подкрепял оттам, където е в момента, приветствайки те като шампион на „Уимбълдън“. Прегръщам те силно. Наслади се на момента, шампионе“, написа носителят на 22 титли от Големия шлем, който привлече вниманието към отишлия си през 2021-ва Сантана. Легендарният играч спечели два пъти „Ролан Гарос“, също US Open и „Уимбълдън“ през 1966 г. В онези години присъствието му в елита било екзотика, но това, че двама от доминиращите играчи напоследък - Алкарас и Надал, са испанци, вече е закономерност.
Доминация
За това допринасят комбинация от фактори като подходящ за целогодишни тренировки климат, страхотна инфраструктура и обучение на високо ниво. През последните пет десетилетия всичко това се обединява, за да създаде мощната армада от тенисисти, превземащи върховете на тениса. За въпросните 20 г. средно по 13 испанци присъстват в Топ 100, а американците са средно по 9, и то при положение, че САЩ имат 7 пъти по-голямо население от Испания. Академиите на Иберийския полуостров се смятат за водещи в Европа и сред най-добрите в света.
„Това не е най-подходящото място в света за тенис академии, но е много спокойно и с хубав климат“, обяснява пред Ройтерс Антонио Каскалес от школата „Хуан Карлос Фереро“. Треньорът е неин съосновател заедно с първия играч, когото извежда до №1 в света, който сега от своя страна кове успехите на Алкарас. Академията се намира в южното градче Вилиена, където е роден Каскалес и където живее и тренира Карлитос.
Антонио никога няма да забрави първата си среща с Алкарас, когато той е на 13 и му прави дълбоко впечатление. „Момче с много талант, но малко разпиляно - спомня си той. - Нямаше стриктен план как да играе, ала веднага се забелязваше колко е обещаващ. Когато видях 10-годишния Фереро, нямах опита да преценя дали един ден ще стане №1, но когато Хуан Карлос доведе Алкарас, вече можех да преценя какво бъдеще го очаква. Всичко беше в мисленето му - той играеше с огромна страст. Непрекъснато гледаше клипчета с мачове, беше агресивен, удряше топката с такава сила, излизаше и на мрежата. Беше ми ясно, че ще успее с тази рядка комбинация на физическа и психическа мощ. Той беше боец“.
Според Каскалес испанците са свикнали да се трудят повече заради настилката, на която израстват. През 70-те в страната са построени над 1000 тенис клуба, всичките с клей кортове, които забавят ритъма и учат на работа и постоянство. Бумът им се дължи на диктатора Франсиско Франко, който е във възторг от международната слава, донесена от Маноло Сантана, и поръчва да се изградят кортове за масите. „Франко предвидил, че тенисът може да бъде страхотен спорт за страната, за всички хора - казва Крис Люит, автор на книгата „Тайните на испанския тенис“. - И инвестициите, направени по негово време, по-късно се отплатиха“.
Кръстник
Повече кортове означавало и повече треньори, като най-влиятелните били Пато Алварес и Луис Бругера в Барселона. Именно през академията „Санчес-Касал“ премина и нашият. Григор, който е обучаван от Алварес и Емилио Санчес. Пато, бивш състезател по бални танци, залагал на движението с краката. Луис Бругера пък се смята за Кръстник на испанския тенис, като по неговите методи работят всички елитни играчи в страната. 79-годишният днес Луис извежда собствения си син до №3 в ранглистата, а и досега продължава да дава уроци. С триумфа си на „Ролан Гарос“ през 1993-та дава тон за песен за сънародниците си и оттогава те са завоювали 19 от титлите в Париж, най-вече благодарение на Рафа с неговите рекордни 14 победи. Бругера-старши коментира: „Често ме питат защо има толкова много топтенисисти от Испания? Това е така, защото нашата система е добра и испанският характер също е добър. Неслучайно почти навсякъде по света се използва нашата методика“.
Въпросният испански метод на Бругера е от 6 стълба и те включват отлична работа с крака, игра, фокусирана върху възможно най-малко грешки, развиване на убийствен форхенд и отлична защита. Но един от най-важните стълбове е умственият. Изследователят на местния тенис Крис Люит уточнява: „Всички млади играчи са научени да страдат на тенис корта, което, ако не сте от Испания, може да звучи малко странно, но те наистина вярват в това с цялото си сърце. И това е голяма част от тяхната философия и култура на корта, но и в живота. Всеки знае, че ако му се падне мач с испанец, се очертава дълъг ден в офиса, защото те никога не се отказват, никога не се уморяват и са готови да умрат на корта“.
Вярва ли Каскалес, че Алкарас, който през септември стана най-младият №1 в историята само на 19 години и 4 месеца, притежава уменията на Голямата тройка? „По отношение на креативността бих го сравнил с Федерер. Ала със своята упоритост и начина, по който се бори за всяка една точка, ми напомня повече на Рафа“.
Испанските шампиони от Големия шлем
Жени: Аранча Санчес-Викарио („Ролан Гарос 1989, 1994, 1998“ и US Open’94), Кончита Мартинес („Уимбълдън 1994“) и Гарбинье Мугуруса („Ролан Гарос 2016“ и „Уимбълдън 2017“).
Мъже: Мануел Сантана („Ролан Гарос 1961, 1964“, „Уимбълдън 1966“ и US Open’65), Андрес Химено („Ролан Гарос’72“), Мануел Орантес (US Open 1975), Серхи Бругера („Ролан Гарос 1993, 1994), Карлос Моя („Ролан Гарос’98“); Алберт Коста („Ролан Гарос 2002“), Хуан Карлос Фереро („Ролан Гарос 2003“), Рафаел Надал (Australian Open 2009 и 2012; „Ролан Гарос“ 2005, 2006, 2007, 2008, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2017, 2018, 2019, 2020, 2022 и US Open 2010, 2013, 2017 и 2019), Карлос Алкарас (US Open 2022, „Уимбълдън 2023“).
Испанските №1 в света
Жени: Аранча Санчес-Викарио (12 седмици на върха и 29 титли) и Гарбинье Мугуруса (4 седмици и 10 титли).
Мъже: Рафаел Надал (209 седмици на върха, 92 титли), Карлос Моя (2 седмици и 20 титли), Хуан Карлос Фереро (8 седмици и 16 титли) и Карлос Алкарас (29 седмици и 12 титли).
Най-много седмици на върха по държави
Държава Играчи №1 Брой седмици Имена
1.САЩ 6896 Джими Конърс, Джон Макенроу, Джим Къриър, Пийт Сампрас, Андре Агаси, Анди Родик
2.Сърбия 1389 Новак Джокович
3.Швейцария 1310 Роджър Федерер
4 Чехословакия 1270 Иван Лендъл
5 Испания 4248 Карлос Моя, Хуан Карлос Фереро, Рафаел Надал, Карлос Алкарас
Надъхва се с Роки Балбоа, няма си гадже от 18 месеца
Алкарас винаги е бил изключително дискретен по отношение на личния си живот, като единствената жена, с която официално е свързван, се казва Мария Гонсалес Хименес.
Студентка по право и също родом от Мурсия, където е играла тенис. За връзката им сочат публикации в испанските медии и една снимка, на която звездата целува момичето по бузата. А също и друг кадър, на който Мария прегръща спортиста и пише: „Липсваш ми“. Двамата обаче не са си разменяли послания от 18 юли 2021-ва, а във „Воуг“ през февруари Алкарас издаде, че е сам от 18 месеца. В родината му все пак го спрегнаха с певицата Ана Мена, с която той излизал няколко пъти с общи приятели, но и нейният график, и този на Карлитос били прекалено натоварени, за да задълбочат отношенията си. „Сложно е, защото никога не съм на едно място - отчита тенисистът. - Трудно е да намериш човек, който може да споделя ежедневието ти, когато непрекъснато си в другия край на света“.
Кръв
В същото интервю за „Воуг“ Алкарас разказа, че носи тениса във вените си благодарение на дядо си и баща си, и двамата, носещи неговото име. Карлитос е най-голямата гордост не само на семейството си, но и на всички
24 163 жители на градчето Ел Палмар, община Мурсия. Именно там започва любовната история между мъжете с фамилия Алкарас и тениса. Първият запален играч е дядо Карлос, първо обущар, а после известен чертожник в региона, който на 35 години се записва в местния клуб Реал Сосиедад Клуб де Кампо де Мурсия. „Синът ми, бащата на Карлитос, винаги идваше с мен като малък. Беше много добър тенисист“, спомня си днес 80-годишният Алкарас-старши и продължава: „За мен спортът бе просто хоби, но в средното от трите ми деца видяха потенциал. Когато Карлос беше на 14, го поискаха от академията „Бругера“ в Барселона срещу такса от 80 000 песети, а аз имах спестени 60 000. Заплатата и другите две гърла вкъщи не ми позволяваха такъв разход“.
Синът все пак успява да стане добър играч на национално ниво, а впоследствие треньор и директор на клуба в родното си място. „Създадох си специална връзка с Карлос и братята му, като ги научих да играят шах, но никой от тях още не ме е победил“, смее се дядото, а внукът добавя: „Обичам шаха и играя много, защото трябва да се мисли в перспектива, както на корта“.
Отбор
Като втори баща Карлос приема треньора си Хуан Карлос Фереро. По ирония на съдбата ученикът е роден през 2003-та - годината, в която неговият учител печели „Ролан Гарос“ и оглавява ранглистата. Фереро познава детето от 12-годишно, а когато го гледа на първия му мъжки турнир, си мисли: „Мускулите му бяха като юфка, беше слаб като солета, но в него имаше нещо специално. Притежаваше силен характер, непрекъснато искаше да се развива, ала беше смирен и скромен“.
Двамата с Алкарас създадоха толкова силна връзка, че след успеха му на US Open шампионът призна: „Вдигнах този трофей благодарение на него. Той можеше да тренира други страхотни играчи, но избра мен“. Ключова роля в израстването на звездата играе и психоложката Исабел Балагер, защото дълго време Алакарс не може да владее гнева си на корта. В щаба му влиза и неговият 23-годишен брат Алваро, а по техните тенис стъпки вървят и по-малките Серхио (13) и Хайме (11). Майка им Вирхиния Гарфи, която доскоро е работила като продавач в IKEA, е тази, която държи Карлитос най-здраво стъпил на земята, въпреки че само от наградни фондове той вече има близо 20 млн. долара. Бащата се грижи за финансите му и Карлитос не го разочарова със скъпи покупки. Когато взима книжка, техните не му позволяват да си вземе луксозна кола, но пък той получава BMW от спонсора си. „Единственото, за което не могат да ме спрат да харча, са стари модели маратонки на „Найк“ (имам колекция от 20 чифта) и заниманията ми по голф“, признава Алкарас, който споделя и тази своя страст с Надал. Също като популярния си сънародник Алкарас е фен на Реал (Мадрид), но не е луд по футбола. Когато си е вкъщи - в апартамента над дюнерджийницата, където живеят родителите му, той обича да ходи на риболов със старите си приятели и да си открадва малко време за любимата следобедна дрямка.
