У никални снимки и илюстрации пуска НАСА всеки ден за милиони любопитни жители на планетата Земя.
С тях космическата агенция обяснява цикъла на Вселената – звезди умират, други се раждат, спътници сменят премените си. Космическият кръговрат си лети, а земните учени откриват все нови и неподозирани проявления на съставните части в близки и далечни галактики.
Залезът на боговете
Рядък климатичен феномен е уловен на тази снимка, направена на 22 август край Сант'Антиоко, Сардиния, Италия. Червената светлина на божественото залязващо Слънце е разпръсната от гъста атмосфера в иначе тъмната централна сянка на планетата. Истинско мистично видение на място, където се разказват истории за пришълци от други светове.
Вода
Въпреки че океаните покриват около 70% от земната повърхност, те са плитки в сравнение с радиуса на Земята. Илюстрацията показва какво би се случило, ако цялата вода от повърхността се побере в топка. Радиусът й ще бъде само около 700 км. А средната топка изобразява цялата течна прясна вода на Земята, докато най-мъничката, която почти не се забелязва и е като точица, показва обема на всички земни езера и реки. Има теории (недоказани), че по-значителното количество от водата е далеч от земната повърхност.
Пеперуда
Тази пеперуда може да роди планети. Мъглявината, породена от разпада на звездата IRAS 04302+2247, образува прахообразен диск, който е активна система за формиране на планети и вероятно след „само“ няколко милиона години това ще се случи, а след няколко милиарда ще има цяла система като нашата Слънчева. Снимката е в инфрачервения спектър, направена от космическия телескоп „Джеймс Уеб“.
Изход
От Международната космическа станция астронавтката Никол Айърс заснема как от атмосферата на нашата планета излиза спрайт. Това е вид мълния, която не отива към Земята, а излита в Космоса. Учените нямат точно обяснение за този феномен, известен едва от четвърт век. Има всякакви спекулации по въпроса, в това число и за извънземни, които излитат под формата на плазма, но и те са само фантазия, поне засега.
Гущер
Тази е от най-големите известни ни мъглявини, намира се до съзвездието в северното полукълбо Гущер, на което е и кръстена. По размер е сравнима със съседната ни голяма галактика Андромеда. За това изображение са били необходими три нощи, за да може мъглявината да бъде обхваната цялата. Червеното е голямо количество водород.
Затъмнение
Поредица от снимки на последното лунно затъмнение, което бе на 7 срещу 8 септември, е вкарана в един кадър. Слънчевата светлина, разпръсната от атмосферата в земната сянка, кара лунната повърхност да изглежда червена, което породи и доста суеверия за Кървава луна. В пълната фаза на това спокойно затъмнение Луната бе изцяло в земната сянка за около 83 минути.
Триъгълник
Този триъгълник над Слънцето не е космически кораб, а протуберанс, който стоя над светилото дълго време и бе заснет от множество лаборатории по Земята. Цикличните магнитни полета на Слънцето насочват потока от енергийни частици, понякога задържайки светещи газообразни структури във въздуха в продължение на месеци, обясняват от НАСА. Този триъгълник е доста по-голям от нашата планета.
Какавида
Мъглявината IC 5146 е една от най-красивите и е известна още с името Какавида. Широка е почти 15 светлинни години и се намира на около 4000 светлинни години разстояние към съзвездието Лебед (Cygnus). Ярката звезда близо до центъра вероятно е само на няколкостотин хиляди години, но около нея вече се забелязва изчистване на пространството от праха и газа на молекулярния облак.
Сиянието
Удивителната снимка е направена на 12 август, когато метеор от Персеидите преминава през нощното небе западно от Халифакс, Нова Скотия, Канада. По това време има и северно сияние, обагрящо небето в нюанси на розово, червено, пурпурно и зелено.
Да Винчи
Облак обрамчва Луната с пръстен като Сатурн и създава погрешно впечатление за земния спътник. В долната част на Луната се вижда лека фаза на полумесец, като по-голямата част от повърхността й е видима от отразената земна светлина, известна още като сияние на Да Винчи. Зад огромния вулкан Пакая се виждат светлини от малки селища в Гватемала.
Георги П. Димитров
