Н АСА ни радва с чудесата на Космоса и нашата планета. Космическата агенция събира снимки и информация от цял свят, като не пренебрегва нито съобщенията, нито на професионалистите, нито на любителите. Една основна част от изследванията й са насочени към мъглявините, друга се съсредоточава към галактиките.
ЩРАК! НАСА показва красотата на небесата (СНИМКИ)
ЩРАК! НАСА снима чудните светове на Космоса (СНИМКИ)
ЩРАК! НАСА снима чудните светове на Космоса (ГАЛЕРИЯ)
ЩРАК! НАСА снима чудните светове на Космоса (ГАЛЕРИЯ)
ЩРАК! НАСА снима Космоса и Земята
Конска глава
Конска глава е може би най-прочутата мъглявина. Тя е малка и тъмна. Вижда се хубаво, защото изпъкна на фона на много по-огромния и светъл молекулярен облак Орион. Конската глава се намира в пояса на Орион, част от съзвездие Орион, на около 1375 светлинни години или 422 парсека от нас. За пръв път е открита през 1888 г. от Уилям Флеминг, който разглеждал фотографска плака.
Сомбреро
М 104 е известна като Сомбреро и се намира в голямото струпване на галактики в съзвездие Дева. Голяма е около 50 000 светлинни години, което е една трета от размера на Млечния път. Последните проучвания показват, че всъщност става реч за една по-голяма и една по-малка галактика в нея. НАСА пусна сравнителни снимки на Сомбреро – горната е в инфрачервения спектър и е дело на телескопа „Джеймс Уеб“, а долната е от „Хъбъл“ във видимата светлина.
Вълни
Рядкото метеорологично явление, създаващо облаци като вълни, е заснето точно над обсерваторията Лас Кампаняс Карнеги в пустинята Атакама в Чили. Това явление, известно на латински като Undulatus asperatus (груби облаци), се получава, когато в близост до връх хладен въздух бързо предизвика кондензация на водни капки, които стават непрозрачни и създават илюзия за вълни.
Прилеп
Мъглявината LDN 43 е известна и като Космически прилеп. Намира се в съзвездието Змиеносец на около 1400 светлинни години. Въпреки плашещия си вид, излязъл сякаш от историите за Хелоуин, в тази призрачна мъглявина всъщност се зараждат стотици нови звезди.
Нощен Сатурн
Това удивително изображение на нощния Сатурн може да се види само близо до втората по големина планета в Слънчевата система. То е направено от космическия апарат „Касини“ и е наслагване една върху друга на поредица от снимки. Два дни след последния си заснет кадър „Касини“ се гмурка в газовия гигант и завършва 13-годишната си служба.
Две следи
При изследване и снимки на кометата Цучиншан - C/2023 A3 (Tsuchinshan-ATLAS) - тази година случайно по същото време пада и метеорит и така се получават две следи. По-голямата е дело на кометата, която на практика е огромен космически айсберг, чийто лед се топи при навлизане близо до Слънцето. А метеоритът е малка космическа скала, изчезваща бързо с навлизането в земната атмосфера.
Светеща река
Реката на Стив - така учени накратко наричат този метеорологичен феномен за силно усилване на скоростта на топлинно излъчване - Strong Thermal Emission Velocity Enhancement (STEVE). Свети в яркочервено, бяло и розово, създавайки фантастичен пейзаж над Кот д'Опал край Ла Манша в Северна Франция. Предполага се, че в случая голямото червено-розово поле в горната част на снимката е Северно сияние, предизвикано от силните магнитни бури по това време.
Фантоми
Фантоми, но не в операта, а в съзвездието Касиопея. Учените са определили като космически призраци тези мъглявини, намиращи се на около 600 светлинни години от нас. Те се променят много бързо (за вселенските измерения) под силното енергийно излъчване на мощната звезда Gamma Cas.
Зима и лято
Зима и лято на Млечния път са събрани в една снимка. Всъщност това е наслагване на стотици кадри, заснети от януари до юли 2024 г. А мястото е Кол дю Галибие във Френските Алпи – прочутия проход на 2642 м надморска височина, който е и най-високото място, където преминава колоездачната обиколка Тур дьо Франс.
Рекордьор
Големият каньон на Марс е най-огромният в Слънчевата система. Наречен е Долините Маринър (Valles Marineris). Дълъг е над 3000 километра, широк е 600 километра и е дълбок 8 километра. За сравнение Гранд каньон в САЩ е дълъг 800 км, широк е 30 км и е дълбок 1,8 км. Спори се за произхода на Долините Маринър, смята се, че каньонът се е развил от пукнатина преди милиарди години, когато Червената планета е започнала скоростно да изстива и след това са действали различни геоложки процеси.
Георги П. Димитров