В секи народ си има национален девиз, който го обединява в трудни времена, но и като огледало отразява славната му история или пък ценностите, които изповядва.
Хан Кубрат
Болшинството българи днес свързват националния символ на парламентаризма и държавността „Съединението прави силата” с легендата за хан Кубрат. В нея той показва на синовете си, че една пръчка лесно се чупи, но събрани в сноп притежават огромна сила. С това създателят на Стара велика България искал да покаже на синовете си, че след смъртта му, ако не се разделят, никой нямало да ги победи. Макар асоциацията на преданието с националния ни девиз да е точна, у нас той идва от Белгия след Освобождението от турско робство. Тогава Търновската конституция се изработва по модела на белгийската. Влиянието идва и по линия на паричните знаци. Върху първите пробни монети, отсечени през 1880 г., е изобразен българският герб (наподобяващ белгийския) с буквален превод на белгийския девиз „Съединението прави силата“ (L'Union fait la force). Дизайнът на лентата отдолу е добавен по предложение на депутата от Либералната партия Стефан Стамболов, който искал да се помести и на герба. Идея, която се осъществява малко по-късно. Съединисткият девиз е поставен на главната фасада на сградата на Народното събрание след построяването й през 80-те години на XIX век.
Нидерландия
В самата Белгия мотото идва от Нидерландия след революцията от 1830 г. Тогава фламандците и валонците от южните провинции на Нидерландия се отцепват и образуват Кралство Белгия. Така на белгийците им се наложило да приложат призива на дело и да преодолеят културните си и езикови различия, които продължават и до днес.
Вдъхновяващата фраза обаче е доста по-стара. Най-ранното й документирано записване се среща при Омир като „сила в единството“. По-късно подобен смисъл откриваме в латинската сентенция: „Малките работи се създават със съгласие, а големите пропадат от несъгласие“ (Сoncordia parvae res crescunt, discordia maximae dilabuntur). Тази мъдрост дължим на римския историк и писател Салустий, живял през I век пр.Хр. Неговата крилата фраза получава различни перифрази като например: „Малките държави растат благодарение на съгласието, а най-големите се рушат от несъгласието“, както и „Със съгласие малките работи стават големи, а без съгласие големите работи стават малки“.
Днес „Съединението прави силата“ е мото на квартала на Ню Йорк – Бруклин, на едно графство в Югозападен Уелс. А като разположение гербът на Хаити напомня българския. Под герба на Грузия също блести този девиз, гласящ „В единството е силата“.
Долари
Мотото на САЩ “Вярваме в Бог“ (“Уповаваме се на Бог“- In God We Trust) e популярно покрай доларите и холивудските филми в цял свят. Историята му датира от 1861 г., когато преподобният М.Р. Уоткинсън пише до правителството, че трябва да има препратка към Господ върху националната валута. От 1864 г. "Вярваме в Бог" вече присъства на различни монети. Президентът Дуайт Айзенхауер през 1956 година подписва закон, според който In God We Trust става национален девиз на САЩ. Това е и времето на Студената война, когато Щатите се изправят пред Съветския съюз – ревностен защитник на атеизма и гонещ духовници от всички деноминации - католици, протестанти и православни.
Атеисти
Прелюбопитен факт е, че щатски атеисти в наши дни безуспешно искат премахване на словосъчетанието от доларите. Според тях фразата нарушава свободата на словото и вероизповеданията и противоречи на първата поправка на Конституцията на САЩ, която постановява, че Конгресът няма да подкрепя никоя религия.
През ноември 2010 г. Барак Обама на едно посещение в Индонезия цитира едно друго старо национално мото – "От многото единствен" (E pluribus Unum ), намиращо се на националния печат на Съединените щати. Тези думи са изречени от Цицерон в речта му „За достойнствата“. Девизът се състои от 13 букви – толкова, колкото са били щатите, основали САЩ. Съвременната трактовка на девиза означава единство на нацията, населяваща различни щати и съставена от много националности. E pluribus unum се изобразява и на монетите на страната, като за първи път този девиз се появява през 1795 г. на златна 5-доларова монета, а до 1956 г. е изписван и върху американските банкноти.
Фраза
Чехите пък ратуват на фразата “Истината побеждава". Те си я избират, докато търсят своята идентичност след разпада на Австро-Унгария след Първата световна война. Думите принадлежат на теолога и философ Ян Хус, който е изгорен на клада през 1415 г.
Девизът на Франция "Свобода, равенство, братство" е може би най-популярният в света. Той е изречен за първи път през 1790 г. от една от видните фигури на Френската революция Максимилиан Робеспиер. След неговата публична екзекуция на 28 юли 1794 въздействащото словосъчетание е подето от Наполеон, но той решава да го промени с цел да вкара повече обществен ред: "Свобода, обществен ред". При окупацията по времето на Втората световна война режимът на Виши издига като обществена мантра "Работа, семейство и татковина".
Чилийците изковават своя девиз по време на войната за независимост от Испания, а той гласи „С разум или със сила". Това е перифраза на римската поговорка "Със съвет или с меч". Филипините пък са единствената страна в света с екологично мото: „За Бог, за хората, за природата и за страната“.
Гърците още си тачат „Свобода или смърт“
Непримиримите гърци още си тачат „Свобода или смърт“, чиито девет срички (Ε-λευ-θε-ρί-α ή Θά-να-τος) са кодирани в деветте цветови ивици на знамето им. Революционният девиз е използван в националноосвободителните борби на Балканите, в това число и в България. Счита се, че първоначалният му вариант е на Патрик Хенри от 23 март 1775 г., произнесен във Вирджиния по време на Американската война за независимост. Той гласи: „Дайте ми свобода или ми дайте смърт!“
Любомир Старидолски
