Д ълго потулвана тайна изплува бавно от дълбините на историята. Тя е свързана със свещения град на божиите чудеса. Това е София, наследник на древната Сердика. От тази земя, в която били влюбени няколко римски императори, световното християнство получава свободата си. Това се случва през април 311 г. 20 дни преди да издъхне най-големият и злостен враг на християните, император Галерий, получава прозрение. След нечовешки мъки и агония на разлагащата му се плът издава указ, известен като Сердикийския едикт, с който спира преследванията на последователите на Новия завет и ги изкарва от катакомбите, където са се криели, за да спасяват живота си. Написването на този документ е едно от най-големите чудеса след възкресението на Христос в Йерусалим. Това се е случило в една от сградите на резиденцията на император Галерий в Сердика, където в наши дни се намира президентството. Знак от тогавашните събития е ротондата „Свети Георги” в двора, която е сред 7-те най-стари в света напълно запазени християнски храмове.
Един ден само за София няма да стигне, ако искате да се докоснете до живото религиозно минало на града. Първо, защото столицата на България е пълна с действащи църкви, които са от световно значение. Градът също така е опасан от пръстен манастири от Средновековието, в които е действала Софийската книжовна школа. И докато съседи около нас строят мъртви паметници на фалшива история, то ние, българите, имаме привилегията да посрещаме Великден и да се молим всеки ден в храм от времето на ранното християнство. Това е невероятната базилика „Света София”, завършена десетина години по-късно след кончината на император Константин Велики. Той толкова е бил влюбен в Сердика, че е искал да я направи център на империята. Въпреки че това става Константинопол, е прекарвал с месеци в Сердика, казвайки „Сердика е моят Рим”. Базиликата е една от най-старите в света действащи църкви. Намира се пред сградата на Столична община, пред нея е мемориалът с вечния огън, а в съседство 16 века по-късно в началото на 20 в. след освобождението на България от османско иго е издигнат храмът с позлатени кубета „Св. Александър Невски”, в който патриархът на България служи по време на празниците. А базиликата е била толкова впечатляваща за гостите и търговци от Флоренция и Дубровник, че в средните векове вместо Сердика започнали да наричат града София по името на църквата.
Април
София е най-прекрасна през пролетта, времето преди и около Великден. Тогава се опразва от виещите автомобили и можеш в пълна степен да се насладиш на тайнството и на Страстната седмица и на Възкресението. Точно тогава се получава едно особено настроение, защото около черните стволове на старите дървета в града се появява ореол от нежни зелени листенца. Те като живи и радостни факли водят към храмовете, а златните павета искрят след дъжд. И е чудо да преживееш този най-голям християнски празник в един от най-древните градове на Европа.
Чуваемост
Вярващите хора твърдят, че много голяма чуваемост на молитвите има в църквата, която е практически под земята - „Света Петка стара”. Тя е от 13-и век и пази мощите на преподобна Петка. Там се намира и пантофка на свети Спиридон Чудотворец. В храма се почита и светецът новомъченик Теропонтий Софийски, който е бил съсечен на дръвник заради вярата си. Църквата има красиви и стари икони, тя е уютно място за тези, които искат да се усамотят, и е в самия център на София на ул. „Цар Калоян“ 9, част от комплекса на Софийската света митрополия, който е и резиденция на българския патриарх.
Писма до Серафим
Едно от местата, които привличат християни от цял свят, е Руската църква на бул. „Руски“. Ще я познаете по издължените високи позлатени кубета. Там е мястото, където е погребан свети Серафим, пратен да служи в София след идването на болшевиките на власт в Русия. Той е притежавал Светия дух и е знаел кога точно Бог ще си го прибере. Преди да си отиде от този свят, е заръчал на миряните да му пишат писма с молбите си и той обещал да се погрижи, ако е възможно, те да бъдат чути от Всевишния. Затова всеки ден се редят опашки и хората описват болките и неволите си в писма до светеца и ги оставят в специални кутии до мощите му. В интерес на истината мнозина свидетелстват за чудотворни изцеления, за сдобиване с бебе, намиране на работа и др.
Архитектът на Сюлейман Великолепни построил „Баня Баши“
Точно срещу импозантната сграда на Софийските хали се намира бижуто на ислямската архитектура. Това е джамията „Баня Баши”, построена от най-великия архитект на Османската империя Синан, главен архитект на Сюлейман Велики, управлявал през 16 в. Джамията практически е единствената в София, а пропорциите й са вдъхновени от най-значимата за ранните християни църква ”Света София” в Константинопол, днешен Истанбул. Днес тя е превърната в джамия „Айя София”. „Баня Баши”е също паметник на архитектурата и е действаща джамия, а не просто музей. Историческите извори казват, че Синан е арменец, еничар и е бил тайно влюбен в дъщерята на султана. „Баня Баши” е от най-старите джамии в Европа. Наречена е така, защото е построена в съседство до горещите минерални извори. Понякога около нея се вие дим от изпаренията, а суеверните го приписват на обиталище на духове и караконджули.
Петър Дънов пазил диаманти на синагогата
Другото чудо на София е величествената синагога, която се намира на около 200 м от джамията, но зад Халите. Тя е издигната от еврейската общност в началото на 20 в., паметник на културата е и е сред трите най-големи в Европа, а в нея се извършват служения. С нея е свързан и учителят от „Бялото братство” Петър Дънов, за когото се твърди, че посветил тогавашния равин в Новия завет. След като започват гоненията на евреите по време на войната, трима души идват да му предадат диаманти, които се използват при служби в синагогата да ги пази. Години след смъртта на Петър Дънов същите трима се връщат да ги искат от Бялото братство на „Изгрев” в София и ги получават непокътнати. Тогава последователите на Дънов им обясняват, че бог Йехова, който е и Саваот, не бива да бъде поругаван нито с кражба, нито с лъжа и им ги връщат без разписка.
Мед, мляко и благословия в Кремиковския манастир
Днес столицата на България съжителстват православни църкви, с католически храмове и катедрали, също старостилни, но и представители на реформаторите в християнството. Повечето от тях са в карето на Стара София. Неслучайно малко преди да влезе страната в ЕС, доклад на мисия от Брюксел посочи България за пример за етническа и религиозна толерантност.
В южния квартал „Бояна” на София пък се намира средновековната църква „Св. св. Никола и Панталеймон”, в която се намират брилянтни стенописи, в които се усеща предренесансовият полъх на хуманизма. Те са под защитата на ЮНЕСКО, а техни ктитори са управителят на града през 14 в. Севастократор Калоян и севастократорица Десислава, чиито портрети могат да се видят на стените. Храмът обаче е само музей.
Сред многобройните манастири около града един от най-посещаваните в момента е Кремиковският манастир, в който се намира средновековният храм на името на „Св. Георги”. Обителта е под ръководството на игумена протойерей Серафим. Освен лагерите за деца там процъфтява земеделско стопанство с пчелин, стада овце. Ако сте огладнели, може да хапнете манастирски гозби в столовата към магерницата. Също така се продава биологичен мед, овче сирене и кисело мляко, което се добива там.
Светлана Трифоновска
