М авриций е като перла в короната на Африка и в същото време е една малка, красива и учудващо подредена Индия, която съществува щастливо насред могъщите води на Индийския океан. Макар и да се намира далеч от прародината на своите обитатели, в Мавриций живее предимно население с индийски корени.
Географски това райско кътче се намира в близост до бреговете на Югоизточна Африка и Мадагаскар насред Индийския океан. Тук по уникален начин си взаимодействат индийската култура и начин на живот с африканската природа и климат.
През 1896 г. Марк Твен посетил острова и пише: „Първо е бил сътворен Мавриций и после – раят, всъщност раят е копие на Мавриций“.
Така и аз по стъпките на Марк Твен в търсене на рая се отправих към Мавриций. Избрах месец февруари за своето пътуване. Макар и по прогноза да е по-скоро дъждовен, ние имахме страхотно време, а ден преди да излетим, към бреговете на острова настъпи добре познатият ураган Фреди, но с него се разминахме на косъм.
Пътуване
Когато избирате период за ваканцията си в Мавриций, е добре да знаете, че островчето има добре изразени два сезона - лято и зима. Макар и температурите да не се колебаят в големи граници и времето да е топло през цялата година.
Астрономическото лято е от ноември до април, имайте предвид обаче, че по това време е доста горещо, като температурите рядко падат под 30 градуса. Януари технически е сезонът на циклоните, става наистина за почивка. Приемете това като лична препоръка и избягвайте края на декември и януари.
„Зимният“ сезон е от май до октомври. Въпреки това не става студено; средните температури са все още около и над 20 градуса по Целзий. През зимата е по-сухо, с много слънце. Въпреки това, ако копнеете да останете на великолепния източен бряг, юли и август ще станат супер ветровити, така че може би ги пропуснете или резервирайте нещо на запад.
Разбира се, до Мавриций можете да стигнете най-бързо със самолет. Ние избрахме чартърен полет и намирам това за грешка. Полетът продължи 11 часа, като имаше едно спиране за презареждане. Истината е, че самолетът не беше особено подходящ за толкова дълго летене. Малък, с тесни седалки, супер неудобен. Препоръчвам ви, макар и с няколко прекачвания, да се доверите на стандартните полети. От Европа Air Mauritius лети от Париж и Лондон няколко пъти седмично, докато Turkish Airlines обслужва маршрута редовно от Истанбул, а Air France лети от Париж.
В момента, в който кацнахме на летището, веднага ни удари топлият тропически въздух и силните слънчеви лъчи. Мавриций се състои от 16 малки острова, кой от кой по-красив. Едва ли ще ви стигнат 10 дни, за да обиколите всичко, но има някои неща, които не трябва да подминавате.
Главният остров на Мавриций изглежда безкраен. Докато пътувате към хотела, пейзажът непрекъснато се променя. Зелени тръстикови полета, докъдето ти стига погледът. Квадратни и кръгли комини на стари фабрики за захар и тесни черни пътища напомнят, че хора е имало тук отдавна. Това, което ми направи много голямо впечатление, беше зеленината. Избран е за един от най-зелените острови в света с най-чист въздух.
Хотел
Препоръчвам ви да не подценявате темата с избор на хотел. Къщи за гости и студия не са най-подходящият тип настаняване. Все пак се намирате на 1000 км от Мадагаскар в средата на Индийския океан. Препоръчвам ви хотелът да е с поне две хранения, това ще ви облекчи бюджета значително.
Не очаквах на остров да мога да открия голям, оживен град, но Порт Луис е красив и космополитен. Като малък Париж, из който да се разхождате и да изследвате, но има и прохладно пристанище, откъдето може да наемете водни таксита.
Крайбрежната зона включва няколко страхотни ресторанта. Пазаруването също може да е страхотно - ако това е вашето нещо. Аз обичам да се разхождам, разглеждайки еклектичната смесица от африканска, френска и британска колониална архитектура. Порт Луис също има страхотен китайски квартал, който добавя допълнителен слой към архитектурните и културните изкушения.
Ще намерите няколко музея, джамии и храмове, които да разгледате в Порт Луис. Бордът по туризъм на Мавриций има страхотен списък. И ако имате свободен следобед, горещо препоръчвам Националната ботаническа градина. Просто е великолепно и наистина райско.
Гранд Бей
Grand Baie е в северозападния ъгъл на Мавриций. Това е луксозният плажен район. Тук ще намерите купища модерни, луксозни модни марки, както и ресторанти от световна класа и модерен нощен живот.
Гранд Басин е огромно езеро в кратер, където се намира храмът Ганга Талао.
Този сложен храм се смята за едва ли не абсолютно задължително място за посещение, както и кратерът. На входа на Ганга Талао е Мангал Махадев – 33-метрова статуя на бог Шива. В комплекса има и няколко други храма, посветени на други индуистки божества.
Съветът ми е задължително да се разходите до Шамарел, село, известно със своя геопарк „Седемцветна земя“. Тук ще намерите ярки цветове в хълмовете, образувани естествено от различните свойства на минералите. Има и голям драматичен водопад (доста по-висок от Боянския) с височина около 100 метра. За по-смелите може да се организира спускане с въже по водопада.
Също така в селото има дестилерия за ром. Тук можете да опитате местния ром или да помолите местните да ви направят един от техните коктейли на ванилов ром с кокос. Дестилерията е разположена в плантация от захарна тръстика и е доста известна с устойчивия начин, по който продуктите се произвеждат.
Лодка
Едно от най-големите удоволствия за мен беше денят, който изкарах на лодка, в обиколки около бреговете. Кристални води, маврицийски ром и ядене на великолепно барбекю на борда. Има възможност да слезете от лодката и да се разходите из островчетата, а също и да храните маймуни или просто да се носите във водата и да се насладите на безгрижието на деня. С лодката можете да се разходите и до водопадите, които в Мавриций са навсякъде.
Гмуркайте се с шнорхел с красиви риби или отидете на парасейлинг (двама на пейка, закачена за парашут и теглена от моторница) от понтон край брега. Гледките са просто невероятни.
Мавриций е една от най-невероятните кулинарни дестинации, на които съм била. Благодарение на неговата микс история ще намерите френски, каджунски, индийски и дори китайски влияния в готвенето. Пресни морски дарове, ароматно къри и креолски подправки се комбинират, за да създадат кухня, различна от всичко друго, което някога съм опитвала. Всякакъв вид риба с къри беше моето предпочитание. А из градовете и селата ще намерите много в индийските улични закуски като вада, докато се разхождате.
Нидерландците изяли птицата додо
Мавриций е оцелял от много атаки на различни народи през годините. Първи дошли арабите. Зеленият влажен остров ги прогонил бързо с комарите и маларията. После дошли нидерландците. Те изяли уникалните по вида си птици додо (в днешно време това е най-христоматийният пример за изтреблението на животински вид от човек), изсекли абаносовите дървета и си тръгнали. После дошли французите. Позастояли се и построили сгради. Били първите, които успели да оценят природните красоти на острова за по-дълго. Тогава британците акостирали да оценяват и те. Та се разразила война.
След това дошли по-добри времена, икономиката се развивала. Островите станали все по-населени и по-населени, за да достигнат 1,3 милиона местни жители днес. Много хора дошли и никога не си тръгнали. Хора от различни страни и култури – необходимо условие за разнообразна атмосфера и облик на мястото. Повече от шест различни религии съществуват в мир заедно на острова. Туризъм, земеделие, текстил са главните индустрии, които изхранват населението, докато хиляди туристи пристигат, за да се наслаждават на световноизвестни плажове и духовни светини във вътрешността.
Мариана Маринова
