С ръбско-българската война от ноември и декември 1885 г. е от поредицата доказателства за победоносния героизъм на българския воин, но и за поредното дипломатическо поражение на България.
Предпоставки
След Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. всички т.нар. Велики сили се „озъбват“ срещу този логичен свободолюбив акт, обединил народа от почти цялото българско землище. Кралство Сърбия не крие мерака си за хегемония на Балканите и е категорично против - нарушавало се „равновесието" на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес 1878 г. Сърбите изнудват за признаване на Съединението срещу отстъпване на Видин, Трън и Радомир, за които те твърдят, че са населени със сърби. Австро-Унгария открито ги тласка към война с България, за да утвърди влиянието си на Балканите.
Нахлуване
Крал Милан Обренович получава обещаните му от Виена 250 млн. динара помощ и на 27 септември сръбски части безпричинно пресичат границата при Трън, но са отблъснати от малобройната българска войска. След месец последва втора гранична провокация. В края на октомври 60-хилядна сръбска войска с 500 оръдия е дислоцирана по границата от Видин до Трън. На 2 ноември Сърбия обявява война на България под претекст, че български части са нападнали пограничните райони. Сръбският крал лекомислено заявява, че кампанията срещу „бугарите“ ще е просто една „военна разходка“.
Битката при Сливница.
Само за 3 денонощия след вероломното нападение близо 70 000-на българска войска с „марш на скок“ се придвижва от югоизточната българска граница с Турция до Сливница. Железницата тогава е построена от София до гара Саранбей, днешен Септември. Те се вливат в редиците на мобилизираните 108 000 воини, в това число влизат 14 000 опълченци от източнорумелийската милиция и няколко хиляди доброволци.
Поражение
За тридневните ожесточени боеве от 5 до 7ноември край Сливница е писано много. Сръбските нашественици са разбити и обърнати в бяг. След пораженията при Сливница, Драгоман и Цариброд крал Милан хленчи с молба към правителствата на западните Велики сили да се намесят незабавно и да спрат настъплението на българите.
Пленени сърби край Сливница.
На 14 и 15 ноември сръбските войски са разбити при Пирот и в панически бяг отстъпват към Ниш. Сърбия е изправена пред военен погром. Българските юнаци са нахъсани и са готови да тръгнат към Белград, за да бъдат докрай наказани нашествениците. В Пирот бойните действия се водят лично от княз Александър Батенберг, което още повече импулсира българската войска!
Намеса
Тогава в помощ на сърбите се намесва Австро-Унгария. На 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград граф Кевенхюлер-Меч пристига в Главната квартира на българската армия в Пирот и настоява категорично да се прекрати по-нататъшно настъпление. Той заплашва бъгарския княз, че с навлизането на австро-унгарската армия в Сърбия би се дал повод на Русия да окупира България и да го свали от престола. Така князът е принуден да преустанови настъплението на българската армия в Сърбия. Преговорите за примирие приключват на 7 декември. Окончателно мирният договор между България и Сърбия е подписан на 19 февруари 1886 г. в Букурещ.
Рими
„Първите си безсмъртни стихове за войната Иван Вазов пише на 12 и 13 ноември в Цариброд. Той нощува в гостилница в центъра на селището. Сутринта на 13-и Вазов слиза в салона на закуска и пита присъстващите: „Мога ли да ви прочета един стих, който снощи съм написал?“. Те казват „да” и Вазов рецитира:
„Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте,
легнахте и „Лека нощ” навеки си казахте -
до втората тръба.“
По-късно Вазов донаписва стихотворението „Новото гробище над Сливница”, посветено на загиналите в боя войници. То е включено в стихосбирката „Сливница” (1886).
Наблюдатели
На 13 ноември в разгара на боевете за Цариброд Вазов и софийският учител Вацов се изкачват на едно бърдо над Цариброд, за да наблюдават битката. На 14 ноември двамата потеглят с файтон към Пирот. В разказа „Пред Пирот” (1900) Иван Вазов описва как Спас Вацов е назначен за кмет на Пирот: „Г-н Вацов бързаше да си заеме длъжността (тя бе поверена нему, бидейки пиротчанин) и да тури ред в работите на освободения град. Аз отивам само като любопитен, упоен още от патриотически възторг зрител, на разбиването вчера на неприятеля в лозята на бърдото Погледище при Цариброд”.
В Сръбско-българската война взимат участие тримата братя на писателя - ген. Георги Вазов участва в боя при Цариброд, подпор. Михаил Вазов се сражава при превземането на Пирот, а Кирил Вазов е доброволец в българската войска.
Откровен
Класикът на сръбската литература Бранислав Нушич участва във войната като обикновен войник, ефрейтор. След поражението той откровено споделя в книга за безсмислието на войната, за което крал Милан не му прощава.
Нушич критикува остро вероломното нападение на Сърбия. Писателят надзърта в домовете на обикновените хора, които изпращат войници на бойното поле: „На този огън може би за последен път се е грял някой баща със своите дечица, когато гърмежът на нашите пушки го е принудил със сълзи на очи да напусне милия си роден дом. Грехота е да опустошаваш къща… И сърцето ми се сви от някакво чувство за грях, грях, който не бях извършил, но който все пак усещах и като свой, и се озъртах наоколо с поглед, търсещ утеха.“
Нушич върви по калните следи на войната. Попада на убит български войник. После довеждат четирима пленници. Единият от тях разказва историята на убития. Млад човек от село с млада невеста, която го чака.
Писателят се озовава с бойните си другари на чужда земя. Вместо агресивни врагове злодеи, както са представяни българите от сръбската пропаганда, войниците срещат от другата страна на границата селяните от граничните села, които по нищо не се различават от тях:
„Та исках да ти река, ефрейторе, че тия хора не са виновни нито пред бога, нито пред хората. Виждаш ли, можехме и ние като тях да бъдем пленници, а те да ни карат“, споделя му негов другар сърбин.
Скоро ледът на предубедената омраза се разтапя и те намират общ език с пленниците, водят задушевен и топъл разговор, обръщайки се един към друг с „братко“: „Мигар те не са хора, а, ефрейторе? На, виж ги как, досущ родни братя, не оставят ранения, а всички го носят, туй са истински хора. Аз викам, че не е срамно да им помогна, пък вие какво щете, казвайте, туй е то!“
И сръбският войник хваща носилката с ранения българин и започва да го носи в продължение на час.
След войната Нушич е настроен зле към крал Милан Обренович - главния виновник за поражението. Написва разказите и едно стихотворение, които са окачествени като „антидинастични“. За тази своя дързост той е осъден на две години затвор за обида - така се озовава в Пожаревацкия затвор, а по-късно известно време е политически емигрант в България.
Горан Брегович посвети песен на Йеремия
Една от култовите песни на прославения сръбски музикант Горан Брегович е посветена на тачения в Сърбия като национален герой Йеремия Кръстич. На тази песен редовно куфеят и българските почитатели на Брегович.
Но колко от тях знаят, че фелдфебелът от сръбската артилерия Йеремия Кръстич е бил сатрап на мирното българско население от Трънско по време на Сръбско-българската война?! Разстрелвал е и клал, хей така, за кеф, цели семейства с деца в тези ноемврийски дни на 1885 г. Тежко ранен от българите в сражението при Сливница, Йеремия Кръстич е докаран до Ниш, където умира от раните си. По-късно сърбите го обявяват за свой национален герой.
Румен Жерев
