В наши дни малцина са запознати с братята на гениалния български възрожденски поет и революционер Христо Ботев. Един от братята на поета, оставили следа в българската история, е Кирил Ботев.
Роден е на 20 април 1856 г. в Карлово, където даскал Ботьо Петков по това време учителства. Две години по-късно, през 1858 г., той се връща в семейния дом в Калофер. Като ученик Кирил участва в списването на школските вестници "Бръмбар", "Искра" и "Око". Даскал Ботьо умира през 1869 г. и майка му Иванка е принудена да слугува на чорбаджиите, за да изхранва многолюдната си челяд. През 1874 г. Кирил напуска Калофер и се отправя към Одрин, където постъпва в местната католическа гимназия. Възмутен от налагането на католицизма на учениците, след първата година Кирил Ботев напуска. През есента на 1874 г. се отправя към Букурещ при по-големите си братя Христо и Стефан Ботеви.
ЧЕТАТА
Българската емиграция във Влашко приема присърце идеята за организиране на въстание, а Христо Ботев започва да записва чета от 200 юнака, с която да подпомогне предстоящото въстание. Между първите доброволци е неговият брат Кирил. Така, преоблечен като градинар, той се качва на пристанището в Турну Мъгуреле на "Радецки". На кея го изпраща другият брат Стефан, на когото туберкулозата не позволила да последва Христо и Кирил.
ЗАТОЧЕНИЕ
След сражението на Милин камък, където загива войводата Христо, Кирил Ботев, заедно с Иваница Данчов, се крие няколко дни из лозята. После тръгват обратно към Дунав, за да се прехвърлят на румънския бряг. Арестувани са от турската полиция и отведени във Видин. Изпратени са с окови в Русчук (Русе), където Кирил Ботев е осъден на 15 години каторга. Заедно със своите другари е изпратен в Цариградския затвор. Тук заболява от тиф и с още 12 души е прехвърлен с кораб в крепостта Сен Жан д'Акр в Сирия. След края на Руско-турската война 1877-1878 г., съгласно Санстефанския мирен договор, на заточените българи в Анадола е дадена амнистия. С намесата на руския посланик в Цариград граф Игнатиев Кирил Ботев пристига в България на 7 април 1878 г.
ОФИЦЕР
Младият Кирил Ботев постъпва в новооткритото в София Военно училище. Завършва го с първия випуск на 10 май 1879 г. Започва офицерската си служба като кавалерийски подпоручик и командир на взвод в Източнорумелийската милиция в Пловдив. Изпратен е да учи в Офицерската кавалерийска школа в град Сомюр, Франция. В края на 1882 г. завършва школата и кандидатства в Генералщабната военна академия в Белгия. В Брюксел Кирил Ботев се залюбва с красивата белгийска аристократка Мари Оли дьо ла Розиер. Съединението на България от 6 септември 1885 г. призовава капитан Кирил Ботев да се завърне в родината си заедно с белгийската си избраница. Назначен е за командир на Конната бригада, дислоцирана на турската граница. Войната обаче нахлува не от юг, а от към Сърбия. Капитан Кирил Ботев лично формира и оглавява Четвърти конен полк. С конете на този полк, без седла, са пренесени стотици пехотинци от турската граница до Сливница, където се разиграват решителните сражения със сърбите.
КАРИЕРА
След войната е назначен за командир на 3-ти конен полк в Пловдив. Със своето подразделение и останалите войски от Пловдивския гарнизон участва в контрапреврата срещу офицерите русофили, които детронират княз Александър Батенберг през 1886 г. Командир е на 3-та пехотна Балканска дивизия. На два пъти е назначаван за началник на Военното училище. На 2 август 1912 г. по случай 25-годишнината от идването си в България цар Фердинанд произвежда за първи път в историята на българската войска 6 действащи, а не запасни генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Между тях е и Кирил Ботев. През Балканската война 1912-1913 г. е генерал за поръчки към Главната квартира на Българската армия. През Междусъюзническата война 1913 г. е заместник-министър на войната в правителството на д-р Стоян Данев. През 1914 г. генерал-лейтенант Кирил Ботев е назначен за началник на всички военноучебни заведения в България. На тази длъжност след 35 години доблестна служба той преминава в запаса.
ОСИНОВЯВАНЕ
Съдбата не е благосклонна към Кирил Ботев и младата му белгийска съпруга Мари Оли дьо ла Розиер. 5 години след венчавката двамата разбират, че няма да имат свои деца и решават да си осиновят. През 1890 г. в България пристига сестрата на вече Мария Ботева, която дава за осиновяване сина си Ноел. Така племенникът от Белгия е прекръстен и получава името Христо Кирилов Ботев. Христо завършва Военното училище и на 4 септември 1910 г. е произведен в подпоручик. Служи в Лейбгвардейския конен полк и взима активно участие във войните за национално обединение. През 1920 г. напуска армията. Работи като служител в Министерство на външните работи. Умира на 14 февруари 1956 г.
Христо Ботев с братята си Стефан, Боян и Кирил, 1876 г.
НАГРАДИ
Генерал Кирил Ботев е кавалер на военния орден "За храброст IV степен“, "Св. Александър с мечове IV степен“ и без мечове - II степен, Орден "За военни заслуги I степен“. На 88-годишна възраст на 4 февруари 1944 г. старият генерал склопва завинаги очи в село Студена, Пернишко, където е евакуиран заради англо-американските бомбардировки. Погребан е в старите Софийски централни гробища в парцела, в който са погребани дъщерята на Христо Ботев - Иванка, съпругата му Мария и майка му Иванка.
Румен Жерев
