З а един малко познат българин, който приживе прославя България зад океана, но и на Албиона, е настоящият ни разказ. Името му и в наши дни се посреща от някои с резерви най-вече защото приема протестантството, за да сбъдне мечтите си.
Стоян Кръстов Ватралски е роден на 7 март 1860 г. в махала Семковци на село Вакарел в семейството на потомствени овчари. До 14-годишна възраст остава неграмотен, защото в студ и пек е с баща си до стадото овце.
Родната къща на Стоян Ватралски
Биография
Жаден за знания, през 1874 г. малкият Стоян пристига в Самоков и свещеник Захари Николов го записва в училище с пансион за подготовка на учители и свещеници. Той бързо наваксва пропуснатото, успява да вземе четири години за две и се връща у дома.
Избухва Априлското въстание, последвано от Руско-турската война и майка му Ружа съветва сина си да търси спасение далеч. Стоян тръгва през Балкана, но по пътя попада на башибозуци, които едва не го убиват. По-късно той казва, че тази случка го обръща към Христовата вяра!
Протестант
Озовал се отново в Самоков, Стоян се запознава с американски мисионери в България. Приема протестантството и се прехвърля в основаното от тях Научно-богословско училище. Баща му не приема религиозния му избор и отказва да му помага. Момчето се издържа само, живее, където намери, а с оскъдните си пари купува само книги.
Бащата на Стоян Ватралски
Впечатлени от интелигентността и любопитството на младия Стоян, през 1884 г. американските мисионери го изпращат в САЩ, за да продължи образованието си. Озовава се в Ню Джърси без никакви пари, владее слабо английски език. От 1886 до 1888 г. учи в Теологическо училище при Хауърдския университет във Вашингтон. Скоро започва да пише материали за различни вестници.
През 1892 г. се мести в Кеймбридж, Масачузетс, и е първият българин, записан в Харвардския университет. Той учи, но и публикува в редица всекидневници, някои от материалите му са стихотворения. Със своя силен и плътен глас се изявява и като добър оратор. Много скоро Стоян Ватралски получава прякора Българския Толстой.
Студент в Америка
Дългата брада и увлечението му по писането доближава приликата му с руския класик: „Аз имам само скъпи и благодарни спомени от моето студентство в Америка. Благородството, услужливостта и справедливостта на професорите, колегиалността и великодушието на студентите и досега ми сгряват сърцето…“, пише в спомените си той. Но никога не забравя своите корени и се включва в емигрантското студентско дружество „България“.
Награда
1894-а е последната му студентска година и той участва в анонимен конкурс за текст на бакалавърския химн на университета. Подписва се с името на любимия си поет Александър Поуп. В конкурса участват 560 студенти от випуска му, всичките от знатни американски семейства. На 17 юни 1894 г. е обявен резултатът от конкурса за химн - изненадата е огромна! Печели единственият чужденец от съвсем непозната страна. Вестниците „Ню Йорк Трибюн“, „Бостън Глоуб“, „Бостън Транскрипт“ и др. публикуват текста, а химнът и досега се изпълнява всяка година при дипломирането на студентите бакалаври.
След дипломирането си българинът започва самостоятелна журналистическа дейност и навсякъде се подписва с името си - Стоян Ватралски. Среща се с известни личности в Америка, трупа опит. В жилището си в Харвард изнася публични сказки върху българските народни обичаи и вярвания. Често е канен и изнася беседи в други щати и в Канада. Навсякъде е приет добре - успява да се издържа, като пише и статии.
Запознава американската общественост с българската кауза в Македония. На 7 април 1900 г. неговата статия „Наближаващото въстание в Македония“ е публикувана във в. „Бостън Транскрипт“. В статията Ватралски напомня, че „За българите в Македония България е свободната част от отечеството!“. В последните си редове призовава учени като Джордж Кенън да проверят дори езика и етническата принадлежност на македонците, чийто език е просто диалект на българския.
Стоян Ватралски лично се среща с трима президенти - Рузвелт, Маккинли и Харисън, както и с журналиста, отворил очите на света за зверствата след Априлското въстание - Макгахан. Гостува на изобретателя Томас Едисън.
Завръщане
Същата 1900 г. Стоян Ватралски изоставя бляскава кариера и се прибира в България, защото „корените ми са по-силни от всичко“. Преди да замине, държи последна реч в чест на Джанюариъс Макгахан - военен кореспондент на лондонското издание Daily News, който пише потресаващи репортажи за Априлското въстание, както и за Руско-турската война.
В България Стоян Ватралски купува къща и прави красив малък чифлик в покрайнините на село Бояна. Оженва се за Василка и семейството се прехранва от земеделие - овощни градини, зеленчуци и отглеждане на копринени буби. Близкият му приятел Иван Вазов му гостува често и възхитен кръщава махалата „Красно село“, която по-късно става софийски квартал със същото име.
Приятели са му и проф. Иван Шишманов, Симеон Радев, Пейо Яворов и Стоян Михайловски. Привърженик е на Стефан Стамболов.
В Англия
Избухва Балканската освободителна война и Стоян Ватралски, вече на почтена възраст, ипотекира къщата си и тегли кредит. На 22 октомври 1912 г. заминава за Англия, за да лобира за българските национални интереси. Чете лекции в Лондон, Ливърпул, Лийдс, Брадфорд, среща се с наследниците на Уилям Гладстон.
В благотворителната сметка на Подпомагателния комитет за болни и пострадали от войната, ръководен лично от царица Елеонора, се натрупват над 50 000 британски лири. Публикува статии в различни английски издания за войната на Балканите. За известен период английското обществено мнение е по-благосклонно към нашите искания.
Доказателство е Лондонският мирен договор, подписан през май 1913 година. Според него територията на България е почти 160 000 кв. км. Макар и за кратко цяла Одринска и Беломорска Тракия и немалка част от Македония влизат в българското землище. Основна е заслугата на български военни победи, но дейността на Ватралски в Англия също допринася за това. За жалост този колосален успех на България е пропилян с Междусъюзническата война.
Дейност
След войните Ватралски основава в София Българо-американско дружество. Преподава в Американския колеж и Софийския университет. Отказва редица държавни постове, никога не става пастор на евангелистка църква, за да получава пари. Не се отрича и от корените си. През 1924 г. гостува в САЩ, където се чества 30-годишнината от завършването в Харвард. Вестник Boston Globe отделя първата страница за мистичния българин, който им дава снимка до баща си в традиционно облекло.
До края на живота си се занимава с литературна и народополезна дейност. По негова инициатива в София са кръстени улиците „Братя Бъкстон“, „Макгахан“, „Уошбърн“, „Д-р Алберт Лонг“, „Юджин Скайлер“, „Джордж Вашингтон“. На английския министър-председател Уилям Гладстон освен улица в центъра на столицата е наречена и Трета мъжка гимназия. Автор е на 17 тома литература и публицистика.
Стоян Ватралски умира в София на 30 август 1935 г. Макар и умишлено забравян след 9 септември 1944 г., се оказва пророчески прочутия му стих: „Щом днешний дух те не разбира, след сто години друг ще те цитира”.
Румен Жерев
