Н а 18/30 септември 1858 г. голяма част от днешната столица София е срината от силно земетресение. Основният и най-силният трус е в 12,15 ч. по обяд, а вторичните трусове продължават в продължение на няколко месеца чак до края на зимата.
Със съвременната методология силата на основния труд се отчита като 9-а и дори 10-а степен по скалата на Медведев – Шпонхойер – Карник. А епицентърът му е на 9 км дълбочина в района на тогавашното село Бояна. Земетресението е усетено на повече от 100 км от София, чак в Пловдив и Плевен на изток, Ниш на запад и Янина на юг.
По онова време голяма част от къщите на обикновените хора са паянтови, построени от пръти и кал, което успява да ги запази от разрушаване. Много от каменните сгради обаче са разрушени. По-късно ще стане ясно, че тежко пострадали са 70-80% от постройките. Около 50 жилищни сгради са сринати до основи. Частично или напълно разрушени са и някои от обществените сгради на османската държавна администрация. По достигнали до наши дни данни тежко повредени са пет от седемте християнски църкви в града и в тях не може да се отслужват литургии. Пада и един от сводовете на строящата се по това време днешна църква „Св. Неделя“. Съборени са и минаретата на 19 от 24-те джамии, като един от мюсюлманските храмове също е разрушен. Това е голямата Сиявуш джамия, днешната църква „Св. София“ в центъра на столицата.
Жертви
Върхът на минарето на джамията Баш чешме пък при падането се закача и се забива във викалото, откъдето ходжата призовава правоверните на молитва. По това време не е време за молитва, ходжата не е на викалото и това го спасява. За щастие земята се разтърсва по обяд, когато повечето хора са извън домовете си и това пощадява живота им. Жертвите са само четири. Две от тях са деца, които по това време играят в района на Сиявуш джамия, а друг от загиналите е строител, който е ударен от срутилото се върху него кубе на „Св. Неделя“.
Старата църква Св. София, бившата Сиявуш джамия
Извън София земетресението нанася сериозни поражения и в съседните населени места и дори в по-отдалечения Рилски манастир. В Долна баня разместването на земните пластове пък предизвиква намаляване на дебита на извиращата минерална вода. А в западната част на града избликнал нов извор с гореща вода, който постепенно стеснил дебита си. Днес той продължава да съществува в района на кв. „Овча купел“. В района на старата Баня баши пък бликнала гореща вода. На следващата година султан Селим поръчал да се направят на това място красиви шадравани. Днес на това място се намира главната софийска джамия.
Очевидци
Информацията за земетресението от 1858 г., достигнала до днес, дължим на записките и на писмата на възрожденеца Сава Филаретов, който по това време бил учител. Той разказва, че след труса цяла София била осеяна с пукнатини. Една от най-големите и най-дългите се намирала между селата Бояна и Драгалевци. Тя била с дължина 1,5 км и с ширина над 20 см. При движението по пътя конските талиги и волските каруци изпитвали затруднения и едва не се преобръщали. „Повредата от землетресението за гражданете е голяма и трябва да е от няколко милиона гроша“, пише той в дописка в брой на Цариградски вестник от 4 октомври, само няколко дни след земетресението.
Спас Киров, съвременник на земетресението от 1858 г., години по-късно го описва
Впрочем за земетресението от 30 септември 1858 г. има запазени и преки впечатления. Бъдещият метеоролог Спас Киров, който по онова време е бил невръстно дете, си спомня: „Земята така страшно се разлюля, че всички помислиха, че вече настъпва окончание мира света. След 2-3 минути се видя, че от 24 джамии само 5 са останали с минарета. Но както на първите, така и на вторите стените и кубетата се бяха разпукали. Половин час на запад от града, на полето, където никога не бе имало вода, в тоз час се показа гореща вода. Кората на земята не се люлееше, а скачаше. Ту се повдигаше примерно на един аршин нагоре, ту падаше пак надолу с неописуема чевръстина и ужасен екот“.
Най-тежко е положението на бедните софиянци. Много от тях успяват да спасят живота си, но остават без жилища и покрив над главата и предпочитат по-скоро да бяха умрели, отколкото да стават ежедневни свидетели на нещастията на семействата и на децата си.
Ужас
Оказва се обаче, че първоначалният трус на 18/30 септември в София е само началото на един ужас. През следващите месеци земята продължава да се люлее. Макар и този път трусовете да са значително по-леки и нанесените поражения да не са толкова сериозни, но чак до началото на пролетта на следващата 1859 г. жителите на София продължават да са на тръни и да очакват всеки ден и всяка нощ да загубят дома или дори живота си. За това какво е положението в София през есенните и зимните месеци на 1858-1859 г. свидетелства отново учителят Сава Филаретов в записките си, достигнали до наши дни.
Ето част от тях: „Скоро три месеца ще стане откак се е показало страшното земетресение в София и то все още не престава. Мине се ден-два и пак се затърси и се залюлее. Старците пък приказват, че когато преди 40 години в София било землетресение, то продължило цели три години. А един простодушен човечец дори се сърдеше и казваше: Майка, пък аз си мислех, че като настъпи мраз и се поледи земята, оная не ще може вече да шава и да се клати. Сега гледам, че оная пак си скача и продължава да се люлее за кеф“.
Данни
Земетресението, за което пише Сава Филаретов, че е било преди 40 години, е от 25 април 1818 г. То е първото опустошително земетресение с епицентър в околностите на София, за което има достигнали до съвременността писмени сведения. В действителност има данни за земетресения и няколко века по-рано, през 1450 и 1557 г. Но те само са регистрирани, без да има повече информация. Докато за това от 1818 г. вече се споменава, че след труса е имало много разрушени обществени, жилищни и религиозни сгради. Според данните от онова време „студените и жежките води внезапно секнали“. Нещо, което както стана ясно, се е повторило 40 години по-късно и при земетресението през септември 1858 г.
След опустошителния трус от 1858 г. в продължение на 60 години земята в Софийско не напомня за себе си. Следващото земетресение с епицентър в този район е чак през 1917 г. То обаче е с доста по-слаб магнитуд от „едва“ 5-а степен. В този случай разрушени сгради и жертви няма. Според запазени статии във вестниците имало само пукнатини по стените и по фасадите на жилищните и обществените сгради. Сред по-тежко засегнатите сгради е и тогавашната сграда на Министерския съвет, която се намирала на ул. „Шести септември“.
Сградата на стария Министерски съвет, която е частично разрушена при земетресението през април 1917 г.
След 1917 г. вече повече от сто години Софийският сеизмичен район продължава да бъде спокоен, а епицентърът на следващите земетресения се придвижва на изток в посока към Пловдивско и Горнооряховско, а в по-ново време и в Стражишко.
Иван Георгиев
