С вещеник е работил като гримьор в Народния театър и е имал възможността да гримира някои от най-известните и любими актьори на българската публика от годините на соца.
От години отец Николай Стайков е свещеник в родното си село Джулюница и в съседното Кесарево. Като младеж обаче, преди да се отдаде на духовното поприще, докато живее в София със семейството, си младият Николай започва работа, за да си изкарва пари. Първо е нает като сценичен работник в Сатиричния театър, а след това – като гримьор в Народния. За да го вземат там, помага хобито му да рисува.
Рисуването му е хоби.
Докато бил в Сатирата, много често му се налагало да пътува с актьорите на турнета из страната. “Бях близо до най-големите, чиито имена всеки човек от народа знаеше: Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Никола Анастасов и останалите, които още само с появата си на сцената караха публиката да избухва в смях. Ние бяхме само обикновени работници и те не ни обръщаха внимание. Но след края на представлението сядахме някъде да отдъхнем и тогава аз и останалите колеги от поддръжката имахме възможността да слушаме техните разговори. Не само на сцената, но и извън нея умееха да създават един неповторим колорит”, споделя отец Николай.
Отец Николай Стайков е свещеник в родното си село Джулюница и в съседното Кесарево.
След Сатирата той отива в Народния, където му е поверена отговорната задача заедно с още трима да гримират актьорите. “Ние вършехме основната и по-грубата работа по гримирането, като им нанасяхме основния грим по лицето, ако трябваше да ги направим плешиви със специални шапки или да им превържем ръка или крак, ако постановката го изискваше. А където трябваше да се изпипват някакви тънки и фини детайли по лицето, го правеха самите актьори.
Преобразяване
Сценичният грим е груб и многопластов. Когато трябваше да преобразя актьора в старец, използвах убити цветове – сиво, кафяво, зелено. Обратно – за подмладяване се набляга върху ярките наситени цветове като червеното и розовото. За посребряване на косата се използваше талк”, обяснява Стайков. Той разказва и за една случка, при която самият той бил гримиран от шефа си като старец, за да изпробва някакъв нов грим. След това обаче забравил да изтрие грима и така се прибрал вкъщи. Жена му не могла да го познае и дълго се чудила какво търси този старец пред тяхната врата. Като част от грима на актьорите в театъра на бъдещия отец често му се налагало да прави и перуки, изкуствени бради и мустаци. “Плетат се с естествен косъм на една кука върху плат. А върху лицето се залепват с разтвор от медицинска дъвка и спирт. После се свалят с чист спирт”, пояснява той. По този този повод Николай си спомня, че в началото оставял в гримьорната на актьорите по едно цяло шишенце със спирт за разгримирване и след това намирал повечето шишенца празни. Когато разказах на директора, той ми каза повече да не хабя толкова много спирт, а да им капвам по мъничко, защото каквото не отивало за разгримирването някои от актьорите го разреждали с вода и го пиели”, спомня си бившият гримьор.
В Народния театър бъдещият свещеник се запознал и с народния артист Георги Георгиев-Гец. “Един ден, докато го гримирах, ме попита откъде съм. Казах му, че съм от дълбоката провинция, от едно село Джулюница.
Георги Георгиев-Гец се зарадвал, че са земляци.
“Дай си ръката, бе земляк. Ти мене знаеш ли ме откъде съм? От село Разпоповци, Еленско”, стисна ми ръката Гец”, допълва свещеникът. В Народния се запознал още и с Павел Поппандов. Години по-късно Павката дошъл в Джулюница и бившият гримьор, облякъл вече свещеническите дрехи, му се представил. Но актьорът така и не могъл да го познае.
Съученици
След кариерата в двата най-големи български театъра Николай Стайков се записал да учи в Богословски факултет към Софийския университет. Там няколко години той е седял на един чин с днешния български патриарх Даниил I. Отец Николай споделя, че и по онова време Наско, бъдещият духовен глава на българската православна църква, бил добър, тих и скромен. „И тогава лицето му излъчваше тази кроткост и благост, която излъчва и сега“, споделя отецът. Преди да се запише в Богословския факултет, Атанас Николов, както са светските имена на патриарха, вече бил завършил английска филология в Софийския университет и владеел перфектно английски език. Отец Николай не крие радостта си, че някогашният му състудент се е издигнал до върха на църковната йерархия и му пожелава да е жив и здрав и дълги години да води в правилната посока българската църква.
Рисуване
Наред с гримирането, другото хоби на отец Николай Стайков е рисуването. Самият той споделя, че рисува откакто се помни. Няколко пъти е кандидатствал изобразително изкуство във В. Търново и в София, но не го приемали.
Картини на художника със свещеническа мисия.
Това обаче не му пречи да си рисува и да продава картините си. За това занимание отецът с усмивка споделя: “Аз съм като Апостолите на Христос, които наред с проповядването са имали и други занимания, за да се прехранват.”
Картини на художника със свещеническа мисия.
Любимото му течение е импресионизмът, а самият той много обича да рисува пейзажи и, разбира се, икони. “Когато пътувам, се случва да снимам пейзажи с телефона си и после да ги рисувам върху платното”, споделя мъжът.
Картини на художника със свещеническа мисия.
Любопитно е, че сред притежателите на картини на свещеника от Кесарево е създателят на руския автомат Михаил Калашников, както и бившият посланик на Русия у нас Александър Авдеев. Негови творби има и в Желязната църква в Истанбул. Три негови картини натюрморт преди време са били изложени и в престижна галерия във френската столица Париж.
Ценности
Що се отнася до мисията му на свещеник, отец Николай споделя, че обича да говори на миряните си за общочовешките ценности и да ги съветва, а не да ги поучава. “Има хора, които не вярват в Бога. На тях аз казвам да се огледат по-внимателно и ще видят, че всъщност Бог е навсякъде около нас. Освен това както се казва в поговорката: Бог забавя, но не забравя. И рано или късно всеки си получава заслуженото според сторените дела. И не бива да забравяме, че ние сме хора и сме грешни. Аз съм свещеник, но и аз съм грешен, нямам крила на гърба си. И нищо човешко не ми е чуждо. Но въпреки това трябва да се опитваме да живеем според Божиите закони”, съветва отец Николай Стайков.
Иван Георгиев
