Д ългогодишна съдебна сага спира възстановяването на родната къща на Нобеловия лауреат Елиас Канети в Русе. Никой не полага грижи за 121-годишната постройка, в която на 25 юли 1905 г. проплаква едно еврейско момченце. От прозорците на тази много тъжна и празна сега къща то наблюдавало света, а след време, когато ще стане световноизвестен писател, ще напише с любов и признателност за родното си място: „Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило някога в Русчук“.
Елиас Канети и досега е единственият роден в България носител на Нобелова награда.
Ако някой чуждестранен турист отиде точно сега до родната му къща на ул. „Генерал Гурко“ 13 в Русе, със сигурност ще си помисли, че сме най-неблагодарните хора на света, които нямат отношение към миналото си. Едноетажната постройка едва се вижда от бурени, по вратите й е плъзнал бръшлян, който почти е „запечатал“ входа. Личи си, че никой не полага никакви грижи за този наш исторически паметник от национално значение.
Съседи
„В квартала живея от 1996 г., когато купих съседния имот. Някъде до 2000 г. „Жилфонд“ настаняваше различни хора в двете къщи – и в тази на дядото на Канети, и в другата, едноетажната, в която се е родил Елиас Канети. Последно в нея живееше един човек, на когото казваха Мутата, а в другата половина – дъщеря му със семейството си. След тях спряха да настаняват хора.
Пак към 2000 г. видях едни чужденци, които гледаха къщата. Заговорих се с тях, обясниха, че са от Австрия и са родственици на Канети“, разказа пред „Телеграф“ Александър Първанов, собственик на съседна къща, също с историческа значимост за Русе, защото в миналото е била на притежателите на барутената фабрика.
Сагата около реалната делба на родната къща на Елиас Канети се точи с години и докато този важен казус не бъде разрешен, не могат да се предприемат действия по възстановяването й.
„Къщата е в толкова лошо състояние, защото делата около делбата още не са приключили. Очакваме обаче през септември тази година да излезе решението на Върховния съд и едва тогава можем да мислим какво да правим по-нататък“, коментира пред „Телеграф“ проф. д-р Пенка Ангелова, председател на международното дружество „Елиас Канети”. То е основано в Русе през 1992 г. като неправителствена организация, която да опазва духовното наследство на Нобеловия лауреат за литература.
Казус
Казусът около реалната делба на имота е дълъг и сложен. Едноетажната къща близнак, в която се е родил Елиас Канети, е собственост на българската държава и на дъщеря му Йохана Канети с 9/20 идеални части. И ако проблемът беше само в това, въпросът отдавна би бил решен, защото Йохана Канети никога не е имала претенции.
Но през 2010 г. при някакви обстоятелства е извършена заменка на тази част и това намесва в казуса още един съсобственик. Когато дружество „Елиас Канети“ разбира за тази странна заменка, започва да води дела и това е началото на сагата, свързана с родната къща на Нобеловия лауреат.
Иначе намеренията са тя да се ремонтира и да се превърне в музей. Едноетажната постройка е част от историческия комплекс „Родна къща на Елиас Канети“ – групов паметник на културата с национално значение. В този комплекс има три сгради – „Къща на Дядо Канети“, в която е живял дядото на Нобеловия лауреат – Елиас Аврам Канети, и сградата близнак с два елемента – „Родна къща на Елиас Канети“ и „Къща на леля Софи“.
История
Дядото Елиас Аврам Канети купува през 1892 г. дворно място в еврейския квартал на Русе и построява дом за семейството си по проект на арх. Спирос Валсамаки. Това е първата сграда в историческия комплекс „Къща на Дядо Канети“. Върху същия терен през 1903 г. Елиас Аврам Канети построява още две къщи близнак. В източната се настанява по-малкият му син Жак със съпругата си Матилде – родителите на бъдещия нобелист.
И тримата синове на Жак и Матилде са родени в тази къща близнак – Елиас през 1905 г., Нисим – през 1909 г., и Джордж – през 1911 г. В западната част живее дъщерята на дядо Канети – Софи, със съпруга си Натан и трите им деца. Жак и Матилде напускат Русе и България, когато най-големият им син Елиас още не е навършил 6 години.
В този исторически комплекс единствено „Къщата на Дядо Канети“ е частна собственост. През 2010 г. собственикът й я обяви за продажба за 150 000 евро, но тъй нямаше кандидати да броят толкова пари, след 7 години я продаде на далеч по-ниска цена и сега сградата има нови стопани.
Елиас Канети идва само два пъти в България, след като семейството му напуска страната през 1911 г. Баща му Жак умира внезапно малко след това, когато е едва на 31-годишна възраст. През 1915 г. Елиас заедно с майка си Матилде посещава Русе. Отсядат при леля му Белина и съпруга й Йосиф в къщата на ул. „Добруджа“, защото за Матилде е трудно да се върне там, където е живяла с Жак.
Това е последното идване на Елиас Канети в Русе. През 1924 г. той отново идва в България, но не посещава родния си град. От Лом заминава за София, където се среща с братовчед си Бениамин Ардити, за когото разказва в една от автобиографичните си книги. Елиас Канети умира на 14 август 1994 г. в Цюрих, Швейцария.
Спомени
В „Спасеният език“ Нобеловият лауреат пише за родния си град: „Русчук в долното течение на Дунава, където съм се родил, беше чудесен град за едно дете и ако кажа, че той е в България, давам непълна представа за него, тъй като там живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем-осем езика“.
И други сгради са свързани с детските му години
И други сгради в Русе са свързани с детските години на Елиас Канети и всички те са запазени. За тези места той разказва в първата си автобиографична книга „Спасеният език“. Близо до родната къща на Канети, на съседна улица, е родната къща на майка му – Матилде Ардити. В еврейския квартал е и къщата на д-р Исак Менахемов, присъствал на раждането на трите деца на Жак и Матилде.
Също на ул. „Генерал Гурко“ е къщата на Соломон Розанес. Бабата по майчина линия на Елиас Канети е от рода Розанес. Жилищните сгради на фамилията Канети са скромни, но не е така с търговската й къща на ул. „Славянска“ 12. Тя е представителна и се намира близо до пристанището, където се товарели и разтоварвали стоки. Сградата сега се стопанисва от Международното дружество „Елиас Канети“.
Жанета Йорданова
