Н а 25 април църквата отбелязва паметта на свети Марко (Марк), около чиято личност витаят доста мистерии. Той е един от четиримата евангелисти, които записват Божието слово, проповядвано от Иисус.
70-те
Знае се още, че е един от 70-те апостоли на Христос. Свети апостол Петър в първото си съборно послание го нарича "син ми Марко" (1 Петр. 5:13). От тези думи следва изводът, че двамата са били много близки помежду си. Някои изследователи дори смятат, че двамата са имали роднинска връзка. Но според друго тълкувание свети Петър лично е кръстил евангелиста и затова го нарича свой син, но в духовен смисъл. Марко е бил племенник на апостол Варнава - основателя на Кипърската църква.
Тайната вечеря
Сведения за бащата на евангелист Марк липсват, затова се предполага, че е починал сравнително млад. В книгата "Деяния на светите апостоли" (12:12) за майка му се казва, че тя се казвала Мария и имала къща в Йерусалим. Там отишъл свети Петър, след като бил освободен от тъмницата. Според едно древно предание именно в тази къща Иисус Христос извършил Тайната вечеря с учениците си и в нея първите християни се събирали за молитва. Що касае точното място, то учените спорят от векове.
Мисия
За живота и апостолската дейност на евангелист Марко сведения се черпят от "Деяния на светите апостоли" и от посланията на апостолите Петър и Павел. От тях става ясно, че той е бил техен помощник и сътрудник. Между 52-62 година Марко проповядва Христовото учение в Египет. В Александрия той основал църковна община и станал пръв неин епископ. Под неговото ръководство Александрийската църква скоро закрепнала и била една от най-важните църкви през първите векове на християнството. Смутени от този успех на евангелската проповед, езичниците принудили Марко да напусне Александрия. Тогава той отишъл в днешна Либия и там посял семената на словото Божие.
През 63 г. се завърнал в Александрия и продължил своята проповедническа дейност. За да подготви кадри за Христовата църква, той основал в Александрия училище, което скоро станало известно в целия Изток, а близо до морския бряг построил и първия християнски храм.
Мъченичество
Езичниците не могли да гледат спокойно как числото на вярващите в Христа се увеличавало всеки ден и решили да убият евангелиста. Това свое решение те изпълнили на празника в чест на езическия бог Серапис. В същия ден, 24 април, неделя, се паднал и най-големият християнски празник - Великден. В навечерието му евангелист Марко съветвал народа да не участва в езическото тържество. Това озлобило още повече езичниците.
Те нахлули в храма по време на богослужение, извели го, а вечерта затворили мъченика в тъмница. През нощта му се явил ангел и му казал, че неговото име ще бъде записано в книгата на живота и че той ще бъде причислен към светите апостоли, а паметта му няма да бъде забравена навеки. След това му се явил сам Спасителят и му казал: "Мир на тебе, благовестителю Мой".
На другия ден мъченията продължили с още по-голямо ожесточение и св. Марко предал Богу дух. Тялото му погребали в построената от него църква.
Избор
Над неговите свети мощи дълго време ставало избирането на александрийските патриарси. Те били наречени "Първо съкровище в Александрия". През 827 г. мощите били пренесени във Венеция. Върху мястото им на положение през X век бил издигнат величествен храм в чест на евангелиста. Днес св. Марк се смята за покровител на Венеция.
Словото
Но най-голямата светиня, свързана с евангелиста, е онова, което апостолът е написал приживе – една от 4-те книги на Новия завет. В тях се забелязват известни различния. Например, докато свети Матей, авторът на първото евангелие, отправя своите послания към евреите, делото на Марко е предназначено за всичките народи на Римската империя, сред които има вече и християни. Той им дава един разказ за Иисус като Спасител на света, за да засили тяхната вяра и да ги учи какво означава да бъдат негови ученици.
Посланието
Затова и евангелието на Марко е уникално, защото акцентира върху действията на Христос, а не толкова върху неговото учение. Той не започва с родословието, както е при Матей, тъй като неевреите едва ли ще се интересуват от него. И затова той не цитира и толкова често Стария завет като Матей. Но дори и тогава той набляга на пророчество за пратеника – Йоан Кръстител, който ще призове хората да „подготвят пътя за Господа“ (Исая 40:3), докато чакат идването на техния Месия. От Евангелист Марко до голяма степен се ръководи и авторът на следващото по хронология евангелие – това от Лука, и последното - от Йоан, което по принцип е различно.
Да служим на Бога
Евангелист Марко представя Иисус като страдащия Божи Слуга (Марк., 10:45) и като онзи, който е дошъл да служи и да се пожертва за човечеството, за да вдъхнови хората да сторят същото. Затова Иисус учи, че онези, които искат да бъдат големи в царството Божие, трябва да бъдат слуги на всички (Марк., 10:44). Евангелистът дава да се разбере, че саможертвата на християните трябва да надмине нуждата им за признание или награда, точно както Иисус се унижи, като постави живота си за овцете.
