М ощите на националния герой Христо Ботев, считан от народа за светия, лежат до една от стените на черква във Врачанския Балкан. Тя се нарича "Света Троица" и се намира в местността Манастирски дол. За съжаление от храма са останали само основите, които обаче ясно личат. А това би улеснило и евентуалните разкопки по издирване костите на Ботев.
Хипотеза
Новата хипотеза за гроба на Ботев принадлежи на изследователя и писател Николай Иванов. Съвсем наскоро той представи във Враца книгата си "Нови документи за гроба на Ботев". В представянето взеха участие историкът проф. Пламен Павлов от Великотърновския университет „Свети свети Кирил и Методий“, общественикът Христо Илиев, правнукът на брата на Ботев - Боян Ботев, и кметът на община Сухиндол инженер Пламен Чернев.
Документи
„Документите, които съм използвал, се съхраняват в архива на Българската академия на науките“, обясни Иванов. По думите му документите са предадени в академията от Димитър Бучински, участвал в комисията, която през 1934 г. е разследвала смъртта на Ботев, издирвайки очевидци на събитията. Според показания на свидетеля Петър Мазнов тялото на Христо Ботев е свалено от лобното му място от дядо Вълко Очиндолски. Това се е случило около 5 юни - на четвъртия ден след убийството на революционера, предвождал чета от Влашко през 1876 г. Според запазените спомени старецът е погребал Ботев до стените на църквата край Враца. Мястото е достойно за последен пристан на поета революционер, тъй като е изключително свято.
Врачанският храм Свети 12 апостоли.
Има сведения, че още през IV в. в този район е проповядвал Христовото учение Св. Никита епископ Ремесиански (починал на 24 юни 432 г.). Той се приема за първия покръстител на населението на Враца. Самата черква, където лежат мощите на Ботев, е от епохата на средновековието. Тя е била част от отдавна разрушен манастир "Св.Троица". Останките му се намират югоизточно от града. Обителта е изградена през XIV в., западнала през първия век на турското робство, в края на XVI в. отново се замогнала. В началото на XVII в. манастирът вече е бил значително и активно средище на българската книжовност и просвета във Врачанския край.
Останките от храма Св. Троица край Враца.
Обретенов
В книгата Иванов публикува и спомени на Никола Димитров, син на врачанския народен представител Тодор Димитров. Според него на това място веднага след Освобождението ежегодно множество селяни участвали в извършваните църковни панихиди. Ала Ботевият четник Никола Обретенов, който бил околийски управител на Враца по това време, направил всичко възможно да прекъсне тази инициатива на селяните, нареждайки молебените да се пренесат на Околчица. Мотивът му бил, че там поменът ще бъде много по-посещаем за разлика от усойното и труднодостъпно място край църквата. „Сигурен съм на 99%, че на посоченото място е гробът на войводата“, обявява и проф. Пламен Павлов.
Правнукът на Ботев - Боян Ботев, обяви, че ако се открият кости в района, ще разреши взимането на ДНК проби от преките роднини на поета - неговите майка и брат, които са положени в софийските гробища.
Черепът
Врачанци винаги са били убедени, че главата на Христо Ботев се пази във врачанската катедрала "Свети Дванадесет апостоли". През 1876 г. родолюбива българка закопава трофея на поробителите в двора на древна черква. След Освобождението върху нея е построен днешният катедрален храм. Заедно с черепите на още шестима четници в неговите основи е препогребан и този на поета войвода.
Тези факти са засвидетелствани от Димитър Бучински, ветеран на музейното дело в града. "През 1938 г. - разказва той - бях почетен уредник на читалищния музей във Враца - в старото здание, дето сега е сградата на Градския съвет. В музея дойдоха поп Лука Шошев и баба Мика Иванова, която ми каза:
"Главите на комитите, набодени на пръти при площада, са хвърлени от турците в р. Лева, на края на Враца. Моята майка ги взела и ги закопала в двора на Кипорийската църква. Много пъти ме е водила до тоя гроб. След Освобождението събориха тази църква и започнаха да правят новата "Свети Дванадесет апостоли". Изкопът за оградата мина през този гроб и седем от черепите бяха извадени. Закопахме ги отново в едно преддверие, издигнато като тераска и покрито с плочи, пред южната врата на новата църква."
Счита се, че разкопки около “Св. Дванадесет апостоли” могат да открият черепа на Христо Ботев и шестимата му другари.
Скравена и Гурково опазиха кости на четници
След разгрома на Ботевата чета башибозукът реже главите на юнаците и ги разнася на върлини из околията. Местните аги плащат щедри бакшиши за всеки трофей. Сетне тленните останки са поругавани, хвърляни са дори в отходни места. Българите ги събират и погребват, за да съхранят подвига за поколенията.
Ордата на Мехмед Селимоглу например минава по селата с 12 набучени на пръти глави под звуците на зурни и тъпани. На 22 май 1876 г. те влизат в село Скравена. Тук ги среща каймакаминът Саадин ефенди. Пред него се явяват местните жители Георги Стаменов и Петко Студенков. Двамата съумяват да измолят главите, за да бъдат погребани в черковния двор. Един от башибозуците - Яшар Чолак, обаче грабнал две глави и ги отнесъл в село Уруците (днес Гурково). Там се напил безпаметно и местните успели да ги отмъкнат и заровят в двора на селската черква. По-късно са извадени и съхранени като реликви.
