Л юбопитно е, че най-опасните растения в света не са задължително екзотични тропически растения убийци, които очакваме да видим във филмите за джунглите на Амазонка или изгубени светове в Папуа-Нова Гвинея. Напротив, растенията, които убиват най-много хора в света, се срещат в десетки плантации по света. Важно е да се отбележи също така, че най-опасните растения не е задължително да са отровни.
1. Жилещо дърво (Dendrocnide moroidea)
Това всъщност не е дърво, а голям храст от семейство коприва. Подобно на нея жилещото дърво не изглежда опасно на пръв поглед. Но това е само първото впечатление. Това растение расте в Австралия, Молукските острови и Индонезия и е известно на местните жители с опасните за хората листа. При контакт на кожата с това растение жертвата получава тежко изгаряне. На мястото на изгарянето се появяват обширни мехури.
Изгарянията от жилещото дърво се лекуват много дълго и могат да създават дискомфорт у жертвата от няколко дни до няколко месеца. Има дори смъртен случай след контакт с това отровно растение. В допълнение към хората различни животни периодично страдат от изгаряния на това растение. Известни са много случаи, при които кучета и дори коне са получавали изгаряния.
Интересното е, че някои животни, включително насекоми и птици, не са чувствителни към парещи изгаряния от това дърво. Това им позволява да се хранят с листата и плодовете му.
2. Рицин
Рицинът е лечебно и декоративно растение, често срещано в топъл климат на двете полукълба. Често това растение може да се намери тук, засадено на цветни лехи в големи градове или в близост до огради в селските райони. От рициновото зърно се прави известното средство за запек - рициново масло. И именно то е включено в Книгата на рекордите на Гинес като най-отровното растение в света. Семената му съдържат токсини, които са шест пъти по-отровни от добре познатия калиев цианид. Установено е, че в сачмата, изстреляна от специален чадър по писателя Георги Марков, е имало рицин, с който той е отровен и умира само за един ден. Освен рицин рициновият боб съдържа и друга отрова - рицинин. Токсичността на това растение е толкова голяма, че само десет семена от рицина ще бъдат достатъчни за фатално отравяне на възрастен. Като се има предвид, че този токсин е относително лесен за получаване, той често се използва от терористи. Например в унищожена база на групировката Ал-Кайда е намерена цяла плантация.
3. Манцинела
Манцинеловото дърво (на латински Hippomane mancinella), или манцинела, расте в Западното полукълбо (Флорида, Карибите и Бахамските острови) - вид дървета в семейството на Еуфорбия. Около него често се връзва червена панделка - това е знак за минувачите да не се приближават. Растението е широко известно с отровния млечен сок, който се съдържа във всичките му части, включително и в плодовете, които иначе изглеждат ужасно апетитни. Дървото манцинела е едно от най-отровните дървета на планетата.
4. Беладона
Беладоната (Atropa belladonna), наричана още лудо биле или старо биле, е многогодишен храст от семейство Картофови (Solanaceae). Наречена е на името на най-възрастната от трите древногръцки богини на съдбата, мойрите, Атропос, която отговаря за последния етап от живота на хората.
Среща се в Европа, Северна Африка и Западна Азия, както и в някои части на Северна Америка. Беладоната има обли зелени листа и камбановидни цветове в убит нюанс на лилаво. Плодовете са черни и лъскави, с диаметър около 1 cm. На височина може да достигне около метър. Тя е силно токсично растение, съдържащо алкалоида атропин. Има случаи на деца, отровени само от три плода, а добре сдъвкано листо може да бъде смъртоносно за възрастен човек. Но най-отровната част на растението е коренът.
Карл Линей нарича растението беладона („красива жена“ на италиански), тъй като през ренесанса жените използват сок от плодовете му, за да разширяват зениците си и да изглеждат по-привлекателни. През I век пр.н.е. Клеопатра използва екстракт от черна попадийка, за да разширява зениците на очите си. Употребата на беладона като отрова е позната още в Древен Рим. Римската императрица Ливия е използвала сок от плодовете на беладона, за да убие съпруга си, император Октавиан Август.
5. Bpaнcĸo oĸo (Paris quadrifolia)
Наричат го още чeтиpилиcтнo вpaнcĸo oĸo, гapвaнoвo oĸo, ĸpъcтaчĸa, ĸpъcтaч, oмpaзничe, пeтpoв ĸpъcт и cвинapниĸ. Cpeщa ce в yмepeния пoяc нa Eвpoпa, Aзия и Ceвepнa Aмepиĸa. Pacтe в ceнчecти и влaжни гopи въpxy вapoвиĸoви пoчви и е силно отровно. Pacтeниeтo излъчвa cилнa нeпpиятнa миpизмa пo-cĸopo ĸaтo paзлaгaщo ce мeco и имa нeпpиятeн вĸyc.
6. Боршът на Сосновски (Heracleum sosnowsky)
Познат е в разговорния език и като „отмъщението на Сталин“ и е донесен в Полша от руснаците през 80-те години. Това е силно експанзивно и силно отровно растение и отглеждането му на много места е забранено. Боршът на Сосновски, понякога наричан и борщ, предпочита влажни места и най-често се среща до водоизточници.
7. Бучиниш (Conium maculatum)
Тревисто едногодишно или двугодишно отровно растение от семейство Сенникови (Umbilliferae), подсемейство Целинови (Apiaceae). Разпространено по бунища, разкопани и торни места край селища и пътища. Поглъщането на 6 до 8 свежи листа от възрастен човек е смъртоносно. Това количество съответства на 100 mg от съдържащия се в растението отровен алкалоид кониин. За медицински цели се използват плодовете (отвара) и надземната част (лапи).
Отвара с извлек от бучиниш е било традиционно средство за умъртвяване според Атинския наказателен кодекс. Такава чаша с отрова изпива Сократ като наказание за покваряване на младежта в Атина и за невярване в боговете на държавата. Отровният ефект на бучиниша е познат още от библейски времена - от времето на преселението на евреите от Египет в Ханаан. Водени от Моисей през пустинята, те изгладняват и се нахвърлят да ядат печени пъдпъдъци, без да знаят, че те са се хранили със семена и части от бучиниш.
8. Отровен бръшлян (токсикодендрон)
Род цъфтящи растения от семейство смрадлика, Anacardiaceae. Той съдържа дървета, храсти и дървесни лози, включително отровен бръшлян, отровен дъб и лаковото дърво. Всички представители на рода произвеждат кожата дразнещо масло urushiol, което може да предизвика тежка алергична реакция.
9. Стрихнос
Стрихнос е род на цъфтящи растения, принадлежащи към семейство Loganiaceae (понякога Strychnaceae). Родът включва около 100 приети видове на дървета и лиании повече от 200, които все още не са разрешени. Родът е широко разпространен около тропиците по света и е известен с наличието на отровни индол алкалоиди в корените, стъблата и листата на различни видове. Сред тези алкалоиди са добре познатите и вирулентни отрови стрихнин и кураре. Отровата се съдържа в корените и стеблата на растенията, а лианата е смятана за конкурент на прословутите жаби дърволази, жлезите на които отделят още по-силна отрова - батрахотоксин. Смята се, че смъртта от отровата, съдържаща се в стрихноса, е една от най-страшните и мъчителните.
10. Тютюн
Той не убива веднага. Но в листата му заедно с никотина се съдържа алкалоидът анабазин, който може да доведе до отравяне, ако се консумират листата. Пушенето на тютюн според статистиката причинява смъртта на над 5 милиона хора по света
Кристи Красимирова
