П рез 1307 г. десетина кораба на Ордена на тамплиерите напускат Франция, спасявайки рицарите кръстоносци от преследванията на крал Филип IV. Оттогава никой не ги е виждал, а съдбата им до ден днешен предизвиква научни спорове. Но според именитата испанска историчка Мария Лара Мартинес, цитирана от в. „А Бе Се“, корабите на тамплиерите са успели да стигнат до Америка близо 200 години преди Колумб.
Орденът на тамплиерите е бил основан през 1118 г. с цел да охранява поклонниците, които са се отправяли към Светите земи. Още оттогава рицарите кръстоносци били обвити от ореола на мрачна тайнственост. Около тях обаче започнали да възникват легенди, след като близо 200 години по-късно орденът бил подложен на преследвания заради завистта, която мощта и богатството му предизвиквали у европейските монарси и свещенослужители.
Макар значителна част от разказите за тамплиерите да е абсолютна измислица, рицарите са оставили в историята редица загадки, които експертите не могат да разгадаят и до ден днешен. Една от тях е с дата 13 октомври 1307 г., когато много членове на ордена отплавали с 12 кораба от френското пристанище Ла Рошел, за да не ги залови инквизицията. Тази флотилия се отправила в Атлантика под платна, на които били изобразени червените кръстове на Ордена на тамплиерите.
Възход
След като Ерусалим бил завладян в резултат на Първия кръстоносен поход, деветима рицари дали обет да охраняват пътищата към светия град и да пазят християнските поклонници от нападенията на мюсюлманите. Именно те станали основатели на Ордена на тамплиерите. Историята е запазила имената само на двама от тях – бургундеца Юг дьо Пайен, който става първи велик магистър на ордена, и Годфроа дьо Сен Омер. Ерусалимският крал Балдуин I приел радушно „бедните рицари на Христа“ (както се наричали те самите). Той ги настанил в част от своя дворец, разположен над останките от Соломоновия храм. Именно от френското название на храма (Temple) води името си Орденът на тамплиерите.
Под ръководството на Юг дьо Пайен тамплиерите се превърнали в една от най-важните институции на своето време. След няколко пътувания до Европа той обезпечил финансирането и притока на нови сили за ордена. През 1139 г. Великият магистър издействал от папата и редица данъчни облекчения. Тамплиерите получили реална автономия в рамките на Католическата църква, като се подчинявали само на светия отец. Те можели да трупат пари по всякакви начини, включително и чрез събиране на волни пожертвувания за храма веднъж годишно. Освен това орденът получил изключителното право да строи църкви и замъци където пожелае, без да иска разрешение от гражданските и църковните власти.
По този начин през XIII в. тамплиерите се сдобили с един вид държава. Към 1250 г. орденът притежавал 9000 имения и домове в селски местности, 30-хилядна армия (без да се броят оръжейниците, прислугата и занаятчиите), над 50 замъка, собствен флот и дори първата международна банка.
Разправа
Богатството на тамплиерите било толкова огромно, че някои монарси, включително и френският крал Филип IV, взимали пари назаем от ордена и се превръщали в негови длъжници. Това обаче изиграло лоша шега на рицарите кръстоносци. Тъй като завиждал на огромната военна и финансова мощ в ръцете на „бедните воини на Христа“, през 1307 г. Филип IV решил да ги ликвидира (и така да се отърве от своите дългове). Той издал тайна заповед да се разпусне орденът и да бъдат арестувани неговите членове, спрямо които били предявени обвинения в богохулство, ерес и содомия. Но за да се справи с могъщата институция, кралят имал нуждата от подкрепата на Католическата църква.
Филип IV се възползвал от факта, че по това време починал папата. Монархът издигнал кандидатурата на архиепископа на Бордо (който всецяло се подчинявал на неговата воля) за наследник на трона на св. Петър. Филип IV успял да наложи своето протеже за папа под името Климент V и заедно с него предприел истинска хайка за тамплиери. Над 15 000 рицари били арестувани. Великият магистър Жак дьо Моле бил подложен на инквизиция и бил изгорен жив заедно с най-близките си съратници пред парижката катедрала „Св. Богородица“. Така след 200 години величие Орденът на тамплиерите бил ликвидиран по най-жестокия начин, а имотите му били заграбени от френската хазна.
Пристанища
Както обаче изтъква Мария Лара Мартинес, която преподава история в мадридския университет UDIMA и е автор на книгата „Анклавите на тамплиерите“, рицарите кръстоносци са разполагали и със сериозна военноморска мощ. Те са купили редица кораби за плаванията си от Европа до светите земи. Тамплиерите използвали тези морски съдове и за продажба на излишъците от селскостопанска продукция, която произвеждали.
Ла Рошел
Орденът освен това установил контрол над редица пристанища във Фландрия, Италия, Франция, Португалия и Северна Европа. Най-важните им портове бил Ла Рошел (за излаз в Атлантика), а също така Марсилия и Колиур (в Средиземно море). Ла Рошел бил защитаван от 35 командорства в радиус от 150 км, а също така и от опорен пункт в самия порт, твърди Лара Мартинес.
Маршрути
Именно от това пристанище отплавала флотилията на тамплиерите на 13 октомври 1307 г., като се изплъзнала от ръцете на Филип IV. Корабите с червени кръстове на платната не оставили никаква следа. Твърди се, че тамплиерите са се стремили да си намерят неизвестно, но надеждно убежище. Има различни хипотези за това къде са отишли „бедните воини на Христа“, които вероятно са носели в трюмовете на корабите си несметни богатства. Един от най-вероятните маршрути е към Португалия, тъй като кралският двор в Лисабон поддържал добри отношения с Ордена на тамплиерите. Според Лара Мартинес рицарите кръстоносци може да са станали съоснователи на тамошния Орден на Христос. От друга страна, португалски мореплаватели като Васко да Гама биха могли да се възползват от географските познания на тамплиерите.
Тамплиерски кораб.
Според друга версия прокудените рицари може да са се добрали до Шотландия. Както твърдят някои изследователи, членовете на ордена са установили контакт с крал Робърт Брус, който също като тях бил анатемосан от Католическата църква. „Той щедро приел тамплиерите, които на свой ред му предложили помощта си в борбата против Англия и нейните съюзници“, пише Ернесто Фрерс.
Като трети възможен маршрут се посочва Сицилия. Този южноиталиански остров бил завладян през XI в. от нормандския граф Рожер I, който имал доста сложни отношения с папите. Тази вражда се прехвърлила и върху неговите наследници. Според Фрерс един от флаговете, който родът на Рожер издигал над корабите си, впоследствие бил възприет и от Ордена на тамплиерите. Ето защо е възможно след бягството от Ла Рошел рицарите да са се насочили към Сицилия.
Легенди
Последната и най-интригуваща хипотеза обаче е, че корабите на тамплиерите са пресекли Атлантика и са стигнали до бреговете на Америка близо 200 години преди Колумб. Според легендата, когато испанските конкистадори пристигнали на полуостров Юкатан, те чули, че там преди тях са идвали бели хора, които предали знанията си на местните жители.
Колумб стъпва на американския бряг през 1492 г.
Както твърдят монаси, съпровождали Колумб през 1492 г., туземците изобщо не се удивили, когато видели кръстовете по наметалата на воините, тъй като били запознати с тях. Освен това сред местните народи имало предания, според които „ще настъпи ден, когато от морето ще дойдат бели хора, облечени в железни дрехи, и животът ни ще се подобри“.
Мария Лара Мартинес показва книгата си Анклавите на тамплиерите пред катедрала в Навара.
Известно е също така, че маите са почитали бялото брадато божество Кукулкан. Това само по себе си е удивително, тъй като по силата на генетични и природни фактори маите са били кьосета, изтъква Мария Лара Мартинес. Същото може да се каже и за ацтеките, които са почитали бялото брадато божество под името Кетцалкоатъл. Но ако то изобразява някой тамплиерски водач, каква ли е била съдбата на рицарите кръстоносци, които са се озовали в Латинска Америка? Това засега никой не може да каже.
Кетцалкоатъл, изобразен в Кодекс Малиабекиано с щит с кръст на него.
