С ерия от журналистически разследвания извадиха на бял свят неудобни факти за връзките на знакови имена от модата, литературата, изкуството и бизнеса със силните на деня. Трудно е да се повярва, но кариерата на Коко Шанел е разцъфнала в сянката на Третия райх, американският пионер в производството на автомобили Хенри Форд е бил любимец на Хитлер, а Уолт Дисни е основател на нацистка партия в САЩ.
Пионерът
Близостта с властта винаги е гарантирала успешен бизнес, а за пионер в използването на връзките със силните на деня се смята испанският дизайнер Кристобал Баленсиага. Той е бащата на линията кутюр и е вдъхновение за Диор, Шанел, Живанши и други. Началото не било лесно за Кристобал. Той започнал да шие и да създава свои модели още когато бил на 10 години.
В началото на 30-те години на миналия век бизнесът му процъфтял и той отворил три бутика на ключови места в Сан Себастиан, Мадрид и Барселона. Тогава дошла Гражданската война в Испания, която буквално помела бизнеса му. Търсенето на луксозни тоалети ударило дъното. Но Баленсиага все пак успял да се измъкне. Модният гуру успял да си създаде малко затворено общество от клиенти, които останали лоялни на неговата марка. Кристобал бил капсулирал богатите клиенти в своя паралелна реалност, която останала встрани от войната. За разгулните разточителни партита за богоизбрани се разказвали легенди.
Кристобал бил любимецът на белгийската кралица Фабиола, Мона Бисмарк и вездесъщата Барбара Рокфелер. Оцеляването на бизнеса в условията на Втората световна война не било лесно, но Кристобал намерил своя рецепта.
Той изместил бизнеса си в Париж. Там колаборационисткото правителство на Петен полагало огромни усилия да сближи французите с идеологията на Третия райх.
Стратегия
Част от стратегията била да се промотира използването на френски платове и материали в производството на дрехи от висок клас. Кристобал получил евтини качествени материали по тази програма и бизнесът му набрал скорост.
Все пак Кристобал не забравил Испания и се заел да изправи на крака своя фалирал бизнес. Неговият верен приятел и съюзник в това начинание бил диктаторът генерал Франциско Франко. Като благодарност за помощта Кристобал затрупвал с дрехи жената на генерала. Създал и уникална булчинска рокля за сватбата на внучката на Франко.
Отличните политически връзки били сериозно разклатени от информации, че Кристобал има особена слабост към малки момчета. Серия от реклами с педофилски намеци трайно отблъснали хайлайфа от продуктите на Кристобал.
Шпиони
Според разсекретени файлове на френските тайни служби ключов шпионин на Германия във Франция в средата на 30-те години на миналия век е била модната дизайнерка Коко Шанел. В периода 1942-43 г. тя е била любовница на генерал Гюнтер фон Динклаге. Модната дизайнерка не се е ограничавала в ролята си на метреса.
Проверка в архивите показва, че тя е била щатен агент на Абвер с личен идентификационен номер F-7124. Шанел е била на много мисии в Испания със задачата да събира информация за настроенията в хайлайфа и за прокарване на германското влияние.
През 1944 г. тя провежда операция „Модна шапка“ под ръководството на генерала от СС Валтер Шеленберг. В интерес на истината операцията няма еднозначен резултат. Шанел трябвало да шпионира близкия си приятел и премиер на Великобритания Уинстън Чърчил. Но тя отишла по-далеч и го информирала, че в редиците на немския елит има много офицери, които били недоволни от политиката на Хитлер.
Бизнес
Доста по-различна съдба има Хюго Бос. Той започнал своя бизнес с производство на ризи и работно облекло през 1923 г. В началото на 30-те икономиката се срива и Бос фалира. Финансовите несгоди свършват, след като Хюго става член на националсоциалистическата партия на Адолф Хитлер и става агент с личен номер 508 889. Продажбите на Бос скачат от 38 260 райхсмарки годишно до над три милиона годишно. Част от сумата Бос връщал в касата на нацистите по формата на дарения. Негови са дизайнът и производството на униформите на СС. Висшите мениджъри на Бос са фанатични нацисти. Във фабриките са принудени да работят стотици военнопленници.
След войната Бос е осъден като активен член и помагач на нацистите. Отнемат му правото да гласува. Глобяват го с равностойността на тогавашни 70 хил. долара. Той обжалва и на втора инстанция е признат за обикновен „последовател“. Бос се оттегля привидно и назначава на шефското място своя син.
След войната компанията се извинява за ролята си в нацисткия режим.
На изключителна кариера през войната се радва норвежката оперна прима Кристен Флагстад. Тя влиза под кожата на нацистите на фестивала „Байройт“ през 1933 г. Там тя прави невероятно изпълнение в ролята на Зелинде в любимите на нацистите „Валкирии“ на Вагнер. Кристен става любимка на нацисткия елит. След войната се оттегля в САЩ.
Цензура
Високо в нацистката йерархия в окупираните територии е била обичаната писателка на детски книжки Астрид Линдгрен. През Втората световна война тя е имала ключова роля в кабинета на колаборационистите и е отговаряла за цензурирането на входящи и изходящи текстове. След войната Астрид казва, че не е одобрявала режима на Хитлер, но резултатите от нейната работа се пазят в архивите.
По нацистката идеология е залитнал и носителят на Нобелова награда Кнут Хамсун. Той е бил твърдо убеден че Германия ще спечели Втората световна война. Бил е изключително близък с Адолф Хитлер и с апологета на нацистката пропаганда Йозеф Гьобелс. Хамсун пише, че „германците ни носят светлината“. Сметките му не излизат и Германия губи войната.
Хамсун е сринат от смъртта на Хитлер и пуска некролог, в който нарича фюрера „рицар, загинал за благото на човечеството.“ Арестуват го след края на войната и го изправят пред съда. Хамсун казал, че не подозирал за нацистките зверства. Заради напредналата му възраст му спестяват затвора и го заключват в психиатрия.
Там приключва животът и на писателя Езра Паунд. През 30-те годни той бил един от най-яростните поддръжници на италианския диктатор Бенито Мусолини. Езра имал собствено предаване в радиото, в което ругаел евреите и наричал Хитлер „светец“.
Привърженици
Друг привърженик на Хитлер бил и бащата на Мики Маус Уолт Дисни. Той бил обсебен от идеите на фюрера и дори участвал в основаването на американска националсоциалистическа партия.
Фен на фюрера бил и британският крал Едуард VIII, но неговата любов с американката Уоли Симпсън и последващата абдикация провалили плановете на Хитлер да превземе Великобритания, като сложи на трона свой крал.
Но дали е била възможна и обратната тенденция – някой да вдъхновява Хитлер? Отговорът е положителен. Хитлер е имал в кабинета си голяма снимка на антисемита и негов личен любимец Хенри Форд. Той е единственият американец, който получава Голям кръст за заслуги и Германски орел – най-високите отличия на нацистите. Наградите са за иновациите в автомобилостроенето и въвеждането на поточните линии на производство. Форд получава обвинения на процеса в Нюрнберг след края на войната за връзките си с хитлеристите. Той умира през 1947 г. и обвиненията са забравени.
Фен на нацистите е бил и Карл Линдберг, който осъществява първия полет между Ню Йорк и Париж. Той е човекът до Хитлер по време на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. Линдберг хвърля много усилия в инициатива за постигане на примирие и запазване на германската власт над почти цяла Европа. Призовава САЩ да запазят неутралитет.
