0

Преди около седмица популярният треньор, нутриционист и ментор по отношение на спорта и здравословното хранене Димитър Николов публикува своя статия, която стъпва на солидни научни изследвания, доказателства и метаанализи, които буквално разгромяват модерната мания по инсулина и кръвната захар като „магически“ фактори за напълняване. Николов предостави материала и на „Здраве с „Телеграф“ в желание той да достигне и при възможност да помогне на максимално широк кръг от хора. Представяме го на вашето внимание с минимална редакторска намеса.

„Един абсурден мит продължава да заблуждава цели 90% от докторите, диетолозите, треньорите и здравните специалисти: че наднорменото тегло се дължи на инсулиновите пикове и високата кръвна захар. Звучи удобно, нали? „Просто контролирайте инсулина и пиковете на кръвната захар и килограмите ще се стопят!“ Но това е далеч от реалността“, казва Димитър Николов и е категоричен, че калорийният баланс е ключов фактор за промяна в теглото.

„В основата на промяната в телесното тегло стои калорийният баланс. Ако приемаме повече калории, отколкото изразходваме, теглото ни се увеличава, и обратното – при калориен дефицит теглото намалява. Научни анализи категорично подкрепят този фундаментален принцип. Метаанализ, публикуван в Nutrition Reviews, разглежда данни от множество изследвания и потвърждава, че основната причина за натрупването на тегло е именно излишъкът от калории, а не други фактори като например нивата на кръвната захар или инсулиновите пикове“, аргументира се експертът.

Заблуди

„Една от основните заблуди е, че покачването на кръвната захар автоматично води до натрупване на мазнини. В действителност, когато калорийният прием е под контрол, няма да има значение колко висока е кръвната захар. Тялото се нуждае от излишък на енергия, за да започне да съхранява мазнини, което означава, че калорийният баланс е ключов фактор за контрола върху теглото“, отбелязва Николов и разяснява защо високият или нисък гликемичен индекс (ГИ) няма директно влияние върху теглото.

„Твърденията сочат, че консумацията на храни с висок ГИ води до бързи инсулинови пикове и следователно до натрупване на мазнини. Научните данни обаче НЕ потвърждават тази хипотеза. Проучване, публикувано в BMJ Open, разглежда ефекта на нискогликемичните диети върху контрола на теглото. Резултатите показват, че единственият начин тези диети да имат ефект върху телесното тегло е чрез контрол на калориите, а не чрез самия гликемичен индекс. Това потвърждава, че общият калориен прием, а не гликемичният индекс е водещият фактор за промени в теглото.“

Допълнително изследване, проведено от проф. Доналд Леймън в Arizona State University, подчертава, че няма съществена разлика в теглото при хора, които консумират храни с висок или нисък ГИ, при еднакъв калориен баланс. Това опровергава разпространеното мнение, че ГИ е основният фактор за наддаването на тегло. В обширен преглед на литературата, публикуван от American Council on Science and Health, също се изследва ефектът на високогликемични и нискогликемични диети върху теглото. Заключението е, че няма доказателства за директна връзка между високия ГИ и покачването на тегло, стига общият калориен прием да бъде контролиран. Отново калорийният прием, а не ГИ на храните е ключовият фактор за промените в теглото.

Излишък

„Научните данни показват, че инсулинът стимулира съхранението на мазнини (липогенеза), но това се случва САМО при наличие на калориен излишък. Проучване, публикувано във BMC Medicine, разглежда ролята на инсулина в липогенезата и потвърждава, че инсулинът инхибира разграждането на мазнините (липолиза) само при наличие на висок калориен прием. Това означава, че без калориен излишък нивата на инсулин сами по себе си не предизвикват натрупване на тегло. Контролът на калориите, а не намаляването на нивата на инсулина е решаващ фактор за излишно натрупване на килограми“, отбелязва още Николов в статията си. „Систематичен преглед, публикуван в The Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism, допълнително подкрепя това заключение. Прегледът установява, че повишените нива на инсулин инхибират липолизата, но водят до натрупване на мазнини само при наличие на калориен излишък. Това още веднъж подчертава значението на калорийния баланс за тегловите промени, а не на самия инсулин“, допълва аргументацията си експертът.

Димитър Николов и Христина Караколева са сред водещите експерти у нас в областта на храненето и тренировките.

 Димитър Николов и Христина Караколева са сред водещите експерти у нас в областта на храненето и тренировките.
Личен архив

Диети

„С нарастващата популярност на нисковъглехидратните диети като метод за отслабване често се смята, че ограничаването на въглехидратите автоматично води до намаляване на теглото. Научните доказателства обаче разкриват по-различна картина. Метаанализ, публикуван в BMJ Open, показва, че няма съществена разлика в загубата на тегло между нисковъглехидратните и високовъглехидратните диети, при условие че калорийният прием е еднакъв. Това означава, че не видът на диетата, а контролът върху общия калориен прием е решаващ за промените в теглото. Друг метаанализ, публикуван във Frontiers in Nutrition, също сравнява различни диетични подходи – нисковъглехидратни, нискомазнинни и умереновъглехидратни диети – и установява, че няма значителна разлика в ефективността им за отслабване, ако калорийният прием е еднакъв. Това показва, че различните макронутриентни съотношения не оказват съществен ефект върху загубата на тегло, когато калорийният баланс е контролиран“, отбелязва още Димитър Николов, преди да обърне внимание и на връзката между инсулиновата чувствителност и теглото: „Инсулиновата чувствителност е фактор, който влияе на метаболизма и усвояването на глюкозата, но научните данни показват, че основният компонент за натрупването на мазнини е калорийният излишък. Според метаанализ, публикуван в Nutrition Reviews, при инсулинова резистентност и излишък от калории се наблюдава натрупване на мазнини. Ако обаче калорийният прием бъде контролиран, рискът от натрупване на мазнини намалява значително, независимо от нивото на инсулиновата чувствителност. Проучване, публикувано във BMC Medicine, също изследва връзката между инсулиновата резистентност и промените в теглото. Резултатите показват, че макар инсулиновата чувствителност да играе роля в метаболизма, калорийният излишък е водещият фактор за натрупването на мазнини“.

Трупаме кила и със „защитно похапване“

Димитър Николов анализира и връзката между ниската кръвна захар и покачването на теглото заради компенсаторното хранене. „При хора с диабет тип 1 и при тези, които са на инсулинова терапия, често се наблюдава тенденция към компенсаторно хранене след епизоди на хипогликемия (ниска кръвна захар). Това компенсаторно хранене, известно и като „защитно похапване“, води до излишен калориен прием, който допринася за натрупване на тегло. Според преглед на Obesity Medicine Association именно този процес е ключов, а не самият инсулин. Друг преглед върху факторите, свързани с наддаването на тегло при диабет тип 1, също потвърждава, че компенсаторното хранене след хипогликемия е основна причина за излишния калориен прием и покачването на тегло при пациентите, които се стремят да избегнат нови епизоди на ниска кръвна захар“, отбелязва експертът.