Л ятото у нас по традиция носи непоносими жеги. Народът ни е установил, че най-големи са те през три дни в средата на юли (15-и, 16-и и 17-и), които е нарекъл Горещници. По този повод нека проверим кои живи твари на планетата ни са способни да издържат на екстремни температури с положителен знак. Това определено не е хомосапиенсът. В Книгата с рекордите на Гинес като човека, развил най-висока телесна температура, е посочен Уили Джоунс (САЩ). На 10 юли 1980 г. янкито е приет в болница в Атланта с 46,5 градуса на тялото. Той ги развил след топлинен удар, при само 32 градуса на външната среда. След 24 дена в болницата човекът е изписан.
Сървайвъри
За сравнение животинският свят предлага доста сървайвъри, оцеляващи в адски жеги. Сред птиците рекордьор е африканският водорез. Видът, застрашен от изчезване, успява да преживее истинската пещ на пустинята Чалби, Северна Кения. Водорезът мъти в района на кенийското езеро Туркана, което е най-голямото пустинно непресъхващо езеро. Край бреговете му температурата достига 60 градуса на сушата и 40 на въздуха. Тялото на тази божия твар дотолкова се напича, че за да предпази пиленцата и яйцата си, когато се върне при тях, докато още е в полет, тя топи краката си във водата и се пръска по корема.
Сахара
Лисицата фенек се счита за най-устойчивия на топлина вид от семейство кучета. Родена в пустинята Сахара, тя обикаля Северна Африка от Мароко до Египет, чак на изток до Синайския полуостров. Там може да оцелее при температури на околната среда над 38°C (100°F). Когато температурата на околната среда достигне това ниво, фенекът разсейва излишната телесна топлина чрез дишане с невероятна скорост до 690 вдишвания в минута. Когато преследва плячка, лисицата се спасява от това, че започва да се поти чак след като тялото й достигне 40,9°C. Така ограничава обезводняването.
Почти неуязвими на жегата са и едни микроживотинки, наричани водни мечки и бавноходки (от латинското tardigradus – стъпващ бавно). Тези многоклетъчни безгръбначни с дължина от едва 1 мм са оцелели в открития Космос, а някои дори са преживели директен контакт със слънчевата радиация там. Това чудо е възможно, тъй като издържат до 150 градуса по Целзий.
Сребърната мравка
На земята те се конкурират със захарната сребърна мравка.
За една секунда може да измине разстояние 108 пъти по-голямо от дължината на собственото си тяло. Това й позволява да има най-малък контакт с нагорещения пясък в Сахара, достигащ и до 70 градуса. Така тя буквално прилича на нестинар. Рядко излиза от мравуняка, тъй като тялото й може да се напече до критичните 53 градуса. Ако това се случи и не намери сянка, умира за секунди.
Долината на смъртта
Но и хора успяват да оцеляват дори в най-адските места на планетата, чиито условия в сравнение с България приличат на рай. Долината на смъртта в САЩ се счита за едно от най-топлите места на нашата планета. На 10 юли 1913 г. в тази част на щата Калифорния термометърът е показвал 56,7 градуса. Това се счита за рекорд за официално документирана жега на място.
Любопитен факт е, че индиaнcки племена ca живeли пo тeзи земи още прeди 10 000 гoдини. През 1849 г. златната треска довежда първите европейци. Те дават името на долината поради тежките и трудни условия за оцеляване.
Пустинята Даще Лут в Иран се води абиотична зона, тъй като липсват растителност и животински видове. Твърди се, че дoри млякoтo нe мoжe дa ce рaзвaли, зaщoтo бaктeриитe също нe мoгaт дa oцелеят. През 2005 г. метеорологични спътници засякоха в инфрачервения спектър тук умопомрачителните 70,7 градуса по Целзий. И дo днec тази cтoйнocт остава ненадмината, но официално не е рекорд, тъй като не е документирана на място.
Туарегите се крият в кирпичени къщи
В западната част на Либия до границата с Алжир и Тунис се намира оазисът Гaдaмec, защитен от ЮНЕСКО. Най-високата температура, измерена тук, е 55 градуса по Цeлзий. В Пeрлaта нa Caхaрa живеят около 7000 туареги, които се справят с температурите благодарение на адаптивния си ген, но и на специфичното древно кирпичено строителство. Любопитен факт е, че през 70-те години на миналия век правителството се опитва да изсели хората в нова част на града. През лятото обаче повечето се завръщат в старите си постройки, защото не се напичат толкова от слънцето.
Любомир Старидолски
