Б уря удари и събори Дървото на забравата в центъра на вуду религията в Уида, Бенин.
Това хвърли в мощен смут не само местните шамани, но и всякакви екстрасенси и свещеници по света, свързващи практиките си с религиите и магиите на Западна Африка.
Роби
В Уида е най-свещеното място на вуду религията, която е разпространена в Бенин, Того и други части на Западна Африка, както и на Карибите, Бразилия и различни обширни райони на двете Америки. Това дърво извисява крепка снага от стотици години. То е било голямо и просторно още през XVI век, когато започва търговията с роби. Знаели са го всички и по него са се ориентирали мореплавателите, когато са пристигали на Брега на робите.
Дървото на забравата е било последната спирка на робите, разположено на площада на Уида. След като са ги хванали и подбрали в различни групи, са ги оковавали или връзвали. И са ги карали да правят 9 обиколки на голямото дърво. Вярвало се, че така робите ще изтрият всичките си спомени за родните места, ще отидат отвъд океана с чисто съзнание и ще бъдат покорни на господарите си.
Не само за Бенин, но и за цялата тази част на света това дърво е символ на Черна Африка и робството, което са й налагали френски, английски, холандски, португалски и испански завоеватели. В ново време около дървото е изграден цял комплекс, където се отдава почит на милионите хора, отмъкнати от домовете си и превърнати в роби.
Сега събарянето му от бурята и разцепването на две вся смут, като се предлагат различни тълкувания на това, но повечето са пестеливи. Правителството забрани да се пускат снимки на падналия символ. Местна телевизия бе затворена, след като показа отдалеч корените на падналото дърво. Хората са потресени и не знаят какво да правят, защото за тях това бе символът на живота. Еколози твърдят, че дървото е старо и си е съвсем естествено да падне в един момент дори от малка буря. Повечето обаче вярват, че има мистерия и тя трябва да бъде разрешена по някакъв начин.
Преди Бенин да се обособи като самостоятелна държава след Дахомейското кралство, Дървото на забравата е било обявено за крал за няколко години и са му носели дарове като на монарх.
Срив
Самата буря е била мощна, но дървото е преживяло далеч по-силни. Обилният дъжд е основната причина. Падали са наоколо светкавици, обаче самото дърво не е уцелено от тях. Накрая стихията стихнала и хората в потрес забелязали, че светинята я няма.
Шамани казват, че оттогава усещат сериозен срив в енергията. Правят заклинания, но те не се получават както трябва.
Висшият религиозен сановник на Бенин вудон Оскар Кптенон заяви, че е в шок след падането на вековното гигантско дърво. „Жителите на Уида не могат да повярват, че го няма, някои дори заявяват, че нещо във висшите сили не е наред. Имаме нужда от обяснения на всички нива. Това дърво е претърпяло много бури през столетията, но никога не е отстъпвало“ - заяви още Кптенон.
Някои жреци направо заявиха, че се води война между боговете и това не вещае нищо добро.
„Това не е обикновено падане. Дървото буквално се разцепи на две, разкривайки мъжка и женска част на земята“, каза градски служител пред АФП, чието име френската агенция не цитира. Служителят каза още, че са прегледали и старата дахомейска митология, върху която се изгражда после вуду религията, за да се опитат да открият значението.
„Загубихме един емблематичен символ. Жив свидетел на цялата история на търговията с роби и център на вуду, който падна пред очите ни“, каза в потрес жителят Тогнон Ажови.
Мъж-жена
Разцепването на две на Дървото на забравата и появата едновременно на мъжка и женска част се тълкува като символ на старата дахомейска религия (при вуду нещата са малко по-различни).
За глава на пантеона в тази религия се приема Маву-Лиза, двуполово божество (смятано още и за двойката близнаци Маву и Лиза) без ясно изразени качества, но с развита функционална роля — Маву-Лиза е прародител на другите божества и глава на пантеона. Върховното божество Маву-Лиза предава владението над света и хората на произлезлите от него божества, като всяко от тях има конкретна функция и строго определена област на действие. От своя страна тези богове също оглавяват свои отделни пантеони. Така пантеонът на земните божества е оглавяван от Да Зоджи, този на морето — от Агбе, Хевиозо, който управлява и божествата на гръмотевиците, и т.н. В състава на тези пантеони влизат младши божества, обикновено деца на оглавяващите ги богове. Всеки пантеон си има свой култ, жреци и посветени сановници сред племената.
Та според едно от тълкуванията именно богът на бурите Хевиозо е нападнал висшите божества и свои родители Маву и Лиза, като резултат от това е разцепването на Дървото на забравата.
Други твърдят, че това е за добро и енергията, макар сега да има засечки, по този начин се обновява, давайки възможност на двойката Маву и Лиза да се възроди след време.
Питон
Уидан е важен и като туристически обект на Бенин не само за религията на вуду. Известна на местно ниво и като вудун, религията се покланя на богове и духовете на природните сили, като има силна почит към предците.
Уида е духовната столица на Бенин, дом на много вуду шамани, както и на върховният им жрец, известен като вуду папа, или вудуну. Името на Уида означава „питон“ на местния език и змията е почитана като едно от най-важните божества на вуду. Привържениците на вуду вярват, че питоните няма да хапят хора, ако жреците ги помолят. Но ако човек убие питон дори случайно, той или тя ще умре. Затова пък може да си намали шансовете това да се случи, като донесе тялото на питона в храма, където го поставят в ковчег, дават му подходящо погребение и го погребват в гробището.
Храмът на Питона в Уида се намира от другата страна на пътя на голяма католическа църква, но поклонниците преминават от единия към другия без никакви притеснения и вярват в двете религии. Храмът е дом на около 45 питона, които някои туристи смятат, че постоянно са дрогирани, за да ги поддържат сънени поне в светлата част на деня, когато храмът е отворен. Посетителите могат да си направят снимки с някое от съществата, закачени около врата им.
Фетиши
Вуду талисмани (статуи, части от човешки и животински тела), наречени фетиши, често се комбинират при изграждането на светилища или олтари, използвани за призоваване на определени божества и свързаните с тях сили. Тези светилища често се образуват, като се леят от восък от свещи, палмово масло, пера и кръв от принесени в жертва животни. Поклонниците принасят дарове и жертви на фетишите. Основата на вуду идва от практики, датиращи от над 10 000 години. Вуду шаманите молят от името на обикновените хора божествата да се намесят. Понякога искат дарове и животни, които да принесат в жертва на бога – обикновено става реч за кокошка, коза или овца, рядко за крава. Всяко животно се използва за определена церемония и не може да бъде различен от поискания пол, т.е. не може да донесете петел, ако ви е поискана кокошка, и обратното. Цялото творение се счита за божествено и следователно съдържа силата на божественото. Така се получават и билковите лекарства. Никой предмет обаче не притежава каквато и да е сила, докато не бъде благословен от вуду свещеника. Последователите на вуду наемат жрец веднъж поне на всеки седем години, за да изпълни ритуал за късмет за тях и семейството им.
Дух
Вудун (вуду) означава „дух“ на местните езици фон и еве, на които говорят десетки племена. Божественият създател във вуду (за разлика от старата дахомейска митология) е Маву или Махоу. Тя е възрастна жена, майка, нежна и всеопрощаваща. Тя е богът, който е над всички други богове. Мъжкият двойник на Маву е Легба, смятан за много стар мъдър мъж, който ходи с патерици (но пък има невероятна полова мощ). В статуи и изображения той е представен като огромен фалос или като мъж с изпъкнал фалос. Легба е най-мощното от всички вуду божества. Той е пазител на вратата на духовете, така че само чрез Легба е възможно да се свържете с други богове. Има около 100 други вуду божества, които представляват различни явления. Например има Гоу, бог на войната и ковачите, и Сакпата, бог на болестта, лечението и земята.
Близнаците, джуджетата и албиносите са сред най-почитаните във вуду и ги честват където и да отидат. Появата на близнаци се смята за огромна божествена благословия за едно семейство. В Уида има мястото, където хората, които са загубили близнаци, се събират, за да си спомнят за своя брат или сестра и да благодарят за живота им. Смята се, че ако се съди по броя на присъстващите, много жени лъжат, че са загубили близнаци, такава е честта да имаш две бебета.
Георги П. Димитров
