„Лесно влизам в ролята на Емил Димитров, защото имаме доста общи неща - и мен много са ме спирали, критикували, завиждали са ми“, сподели пред „Телеграф“ актьорът и режисьор Николай Априлов, който на 18 април ще празнува юбилей – 2х35.
Именно с моноспектакъла си за поп краля той ще чества кръглата си 70-годишнина в „Сити Марк Арт център“.
Като Емил Димитров
„Не съм постигал лесно нещата си, свързани с изкуството, пък и в живота. Доста трудно, всичко с голямо упорство, с напрежение. Не ми е вървяло леко. Зодия Овен съм, овните поначало не им върви леко. С много сила трябва да преодоляват това, към което се стремят“, допълва той.
Има любов
А защо точно Емил Димитров? „Много исках да направя моноспектакъл. Това е венецът на актьорското творчество - сам заставаш срещу публиката. Дълго време си търсих материал, но не можах да открия нещо мен самия да ме заинтригува, да ме впечатли толкова много. Тогава се сетих за спектакъл, който преди доста години се играеше в Театър 199 - „Един Пиаф за себе си“, за живота на голямата френска певица.
Казах си - не мога ли да направя такъв за някого от нашите изпълнители. Емил веднага изскочи в съзнанието. Започнах работа, брат ми събра материали, интервюта, от сина му взехме много неща за детството, за родителите му. Мотото много ми харесва - „Само един живот не е достатъчен“, защото ако човек има сила, енергия, той би могъл да направи още много неща и в един друг живот“, казва Ники. Той играе най-обичания български изпълнител от 6 г. и за тях е видял, че представлението му много се харесва, хората излизат въодушевени.
„Реших този празник, който е знаменателен – 2х35, да бъда на сцената, да имам репетиция, вечерта да имам спектакъл, така да прекарам този празник. Иначе по цял съм на телефона и лаптопа. Тези, които искат да ме поздравяват, да заповядат в „Сити Марк Арт център“. Пеем на живо най-популярните песни на Емил Димитров, а новото на 18 април ще е дуетът му с Богдана Карадочева „Има любов“, която я няма в предишните издания“, издава юбилярят.
Вселена
До 1985 г. той е актьор в сливенския театър, а след като го напуска, се отдава повече на режисурата и на педагогическата работа с деца. Една от любимите роли, които прави в Града на 100-те войводи, е Буланов в „Лес“ на Островски. „Не само че е хубава роля, а знаменателен факт беше, че си партнирах с големия български артист Стефан Гецов в ролята на Нещасливцев.
Имахме 120 представления с тоя спектакъл, много пътувахме. Такива артисти като него не се раждат, те са от друга вселена. Постановката е на проф. Енчо Халачев“, връща лентата назад Априлов. Харесва си ролята и в „Зойкината квартира“ на Булгаков, както и в „Престъпление на острова на козите“ на Уго Бети. „Това е единствената мъжка роля в този спектакъл за един странник, който обикаля Италия, попада в едно стопанство, където живеят майка, дъщеря и прислужница, и той завързва връзка с всяка от тях, накрая те разбират, че е бил и с трите, и решават да си отмъстят, като това коства живота му. Играл съм Владиков в „Хъшове“ на Вазов. Имал съм шанс да играя в „Тартюф“ на Любен Гройс – Валер, не главна роля, но работата с него беше изключителна, незабравимо преживяване, голям ерудит, човек и режисьор“, споделя още Ники.
Женкар
Той признава, че отдавна не го канят като актьор за роли, защото не свързват името му с театъра като такъв. „За да усетя отново удоволствието от това да бъдеш пред публиката, си давам по някоя малка роличка в „Царицата на чардаша“ и „Графиня Марица“.
Царицата на чардаша
Така присъствам на спектаклите и мога да контролирам артистите, че ако ги оставиш самички, си правят каквото искат. В „Царицата на чардаша“ съм княз Леополд фон Липерт-Вайлерсхайм, бащата на Едвин, главния герой. Харесах си ролята и си я разработих. В другите режисури тая роля е никаква, докато аз го направих женкар, който се заплесва по Силва, има афинитет към младите и хубави жени и стана много интересна роля. Докарах я до неподдържаща“, смее се той. В „Графина Марица“ пък излиза на сцената в последното действие като камериер на богатата леля на граф Тасло Терен - Божена Терен.
Като Леополд фон Липерт-Вайлерсхайм
Клас
Заради това, че му е домъчняло да направи централен образ на сцената, си е направил моноспектакъла за Емил Димитров. „Целият ми живот преминава на сцената и мога да се нарека щастлив, защото останах един от малкото от моя клас на Елка Михайлова, които продължават да се занимават с това. Само петима от 26 човека клас - Мая Бабурска от Младежкия театър, Добрина Гецова от Сатиричния, Ивайло Герасков от театър „София“ и Любен Чаталов. Не съм се качвал на сцената в Народния театър, за което съжалявам, а ми се е искало, но в някой друг живот може и да се случи. Не съм комедиен актьор, а мога да направя много хубави драматични роли. Харесвам Едуард Олби, Тенеси Уилям, Оскар Уайлд – все автори с прекрасни роли за мъже“, казва още актьорът.
Ботев
Последната му роля в киното е във филма „Ботев“ на Максим Генчев – на богатия врачански търговец Младен Скачоков. Десет тона пастърма, взети на кредит, осигуряват парите за оръжие на Ботевата чета. Условието е великите войводи Хитов и Тотю да водят четата. Те обаче бягат в Сърбия. Врачанските апостоли Обретенов, Апостолов и Бакалбашийски са пред дилема да вземат своя дял от парите и да се откажат от революцията или да търсят нов войвода.
Една разиграна монета ги отвежда до кръчмата на хъшовете, за да помолят за прошка Христо Ботев. „Много се вълнувах и се бях подготвил страхотно. Бях си научил текста до последната запетая. Но не съм типаж за кино. Мога да изиграя много хубави драматични роли, защото съм натрупал много житейски опит, но не мога да играя в евтини комедии, които завладяха сцената - това е пандемия от евтини комедийки само за да се хили публиката. Не харесвам съвременния театър, че няма индивидуалности, представят се в един колективен образ, в еднакви костюми, движат се на групи, правят композиции по сцената.
Това е режисьорски театър, студен, с много решения, които публиката дори не разбира. Всякакви глупости като ролкови кънки, а накрая се кланят като корейци в една редица прегърнати“, продължава режисьорът.
Като лъвовете
Ето какво разказа той и за единствения си тв филм “Старчето с карираните панталонки“: „Идеята е на една приятелка – Виолета Николова, не зная дали е жива. Тя ми даде този материал, аз го разработих. Снимахме го с моите деца от Двореца на пионерите, беше интересно и забавно. В него играе съпругата на Николай Бинев - Домна Ганева, непрежалимата Люба Алексиева, а главната роля се изпълнява от Гого, който сега е световен финансов експерт в Лондон. Той за първи път пя в „Като лъвовете“ като Павароти и направи големия удар тогава. Интересна съдба има този филм. Правихме го през 1989 г., обаче всяка година се излъчва по 2-3 пъти по БНТ“.
Поставя „Службогонци“ в Лом
След като отпразнува юбилея си, Ники Априлов ще постави мюзикъла „Службогонци“ по Вазов. „От 12-13 г. работя с театрален колектив в Лом, където е първото българско читалище „Постоянство 1878“. До ден-днешен Лом и Шумен спорят къде е бил първият театрален спектакъл.
С колегите от Драматичен театър Кръстьо Пишурка към читалище Постоянство в Лом
През годините направих интересни неща. Сега малко с предубеденост започнах, но става интересно. Доста пъти е поставяна пиесата, но аз правя мюзикълната версия на Парашкев Хаджиев с либрето от Банчо Банов, отприщи ми се фантазията и съм доволен“, издава плановете си режисьорът. От неговите постановки първенството държи „Българи от старо време“ във варненската опера. „Там е играно поне 100 пъти, в Музикалния театър го свалиха на пълен салон след 66-ото представление, а в Стара Загора се игра 80 пъти.
В моите редакции вкарвам много етюди, обръщам внимание на взаимоотношенията на героите. Правя го повече театър, разработвам ситуациите, защото оперната режисура е ясна – влез отляво и излез отдясно. Много залагах на спектакъла „Пеперуди, пеперуди“ с Криси Белчева, Ивайло Захариев и Елена Атанасова в Нов театър. Уникална пиеса на Алдо Николай, но не се игра много, защото в този театър нещо не идва публика. Хубаво място, централно, пък не е театрално“, казва още Априлов.
Лео Богдановски
