Н а десетки хиляди километри от Европа и от България, в дълбините на Югоизточна Азия, се намира държавата Източен Тимор.
Тя е изцяло непозната за българите и онези, които са я посещавали, вероятно са малцина. Повечето от българските туроператорски агенции също не предлагат дестинации и почивки дотам. И една от причините за това е, че при толкова голямо разстояние трудно би могъл да се намери разумният компромис между приемлива цена и качествена услуга за тази цена.
Въпреки това, макар и единици, но има и агенции, които се изкушават да задоволят желанията на по-платежоспособните с клиенти, които биха били готови да дадат малко повече, но да се докоснат до един наистина красив и екзотичен край на света. Тъй като разстоянията, които трябва да се преминат в двете посоки, са доста големи, най-кратката възможна дестинация е 2 седмици. А за оптималното разпределение на времето за почивка и разглеждане на красотите и забележителностите на тази държава са необходими 20 дни и нагоре.
Остров
Източен Тимор е островна държава, разположена на Индонезийския архипелаг. Всъщност островът е разделен на две. В западната част е разположена Индонезия, а в лявата му част – Източен Тимор или Демократична Република Тимор Леще, както е официалното й име. Впрочем нещо доста забавно по отношение на названието на държавата. То произлиза от „Тимор“, която на индонезийски и на малайски означава „изток“, и португалската дума „леще“, която означава също „изток“. Т.е. името на страната може да се преведе още като Източният изток.
Църква в Тутуала
Европа се „запознава“ с остров Индонезия през XVI век, когато португалците без много да се церемонят го колонизират. През 1859 г. Португалия е принудена да отстъпи западната част на Европа на Нидерландия, но запазва източната му част. През Втората световна война островът в продължение на три години е окупиран от японците. След края на войната и разгрома на милитаристична Япония, Нидерландия отново възстановява контрола си върху източната част на острова. На 28 ноември 1975 г. местните жители обявяват независимост и така се ражда държавата Източен Тимор.
Девет дни по-късно обаче страната е окупирана от съседна Индонезия, която я включва в състава на своята държава. Чак четвърт век по-късно, на 30 август 1999 г. след референдум и с подкрепата и намесата на ООН, Източен Тимор се отделя от Индонезия и продължава съществуването си като една самостоятелна държава. Индонезия обаче не се отказва така лесно от бившето си владение и затова още три години страната е в състояние на размирици и гражданска война.
Чак на 20 май 2002 г. Източен Тимор е обявен за независима държава. В периода 2006-2007 г. в страната има временна нестабилност, но след намесата на съседна Австралия размириците все пак са преодолени и днес Източен Тимор е една съвсем спокойна екзотична държава, идеална за развитие на печеливш туризъм. А природните й красоти и забележителности са повече от подходящи за осъществяването на това.
Източен Тимор е една от малките островни държави в света с площ от около 15 хил. кв. км, върху които живеят около милион и половина души население. Релефът е планински, а климатът е горещ и влажен. Това, което трябва да знае всеки, решил да посети държавата, е, че тя често е връхлитана от тропически циклони.
Както вече беше отбелязано, най-трудното е пътуването до Източен Тимор.
Това става с прекачване, като най-често маршрутът е самолетен полет от София до Доха, столицата на Катар, оттам втори полет до Сингапур и накрая тричасов полет от Сингапур до столицата на Източен Тимор, Дили. За да не изтощават туристите, агенциите предпочитат да съчетаят екскурзията до Тимор с такава до Сингапур и така туристите стъпват за пръв път в Тимор чак на петия ден от пътуването си, при това късно вечерта. Всъщност истинската тръпка за гостите на екзотичната индонезийска държава започва на шестия ден и продължава до 12-я ден, когато започва обратното поетапно завръщане с прекачванията към България.
Столицата Дили се намира на северния бряг на остров Тимор, а населението му е едва 150 хил. човека. Той е най-големият икономически, търговски и пристанищен център. Обявен е за столица на Португалски Тимор още през 1769 г. Основните забележителности на Дили са три. Колоната със статуя на Мария от Фатима, героиня от Тиморската съпротива по време на индонезийската окупация.
Колоната на Мария от Фатима в столицата Дили
Втората забележителност е Кристо Рей, представяща Божия син Исус Христос върху глобус на земното кълбо. С височината си от 27 метра това е една от най-високите религиозни статуи в света. Третата забележителност е Пура Гиранатха – най-големият индуистки храм в страната. Тук е мястото да отбележим, че основната част от населението на Източен Тимор – над 90%, изповядва католицизма.
Столица
Столицата Дили очевидно не е основната цел на туристическия воаяж в Източен Тимор. Затова и не му се отделя особено голямо внимание. Няколко часа вечерта след пристигането със самолета. Рано сутринта още на следващия ден туристите се отправят към вътрешността на страната. Първата спирка по пътя на туристите е Баукау, вторият по големина град и център на едноименната провинция. Намира се на 123 км източно от столицата Дили и има около 50 хиляди души население.
Една от забележителностите на Баукау
Програмата предвижда през първата половина на деня туристите да се разходят с лодки по крайбрежието, да наблюдават играта на делфините и полетите на морските птици. А освен това ще могат и сами да се гмурнат и да поплуват в кристално чистите води на океана. След обяд е предвидена една кратка разходка в центъра на града преди отпътуването на групата до следващата точка от туристическия маршрут, град Венилале. Той се намира на значително по-голяма надморска височина и е известен с горещите си минерални извори и с пещерите, които по време на Втората световна война са били използвани от местните жители да се крият от японските окупатори, а след това и по време на индонезийската окупация.
Пещера
От Венилале пътят продължава към следващата туристическа точка Лойхуну. Основната забележителност тук е пещерата Лекирика Мана в планината Буи. Изкачването до нея отнема два часа и половина, а на връщане само час и половина. Всъщност това е един цял комплекс, състоящ се от 14 пещери. Именно тук в планината, сред природата, близо до пещерите туристите могат да се насладят на една от най-прекрасните и вълнуващи нощи, далече от цивилизацията сред девствената екзотична природа на Югоизточна Азия.
Скална рисунка в пещерата Кере-Кере
Рано на следващата сутрин, бодри и отпочинали, туристите са готови да се отправят към град Ком. По пътя те минават покрай водопада Бере и малкото градче Викеке, в което е запазен битът и културата на древния Тимор. С град Викеке е свързана и още една любопитка. В него средната възраст на населението е едва 18 години. На какво се дължи това е трудно да се отговори.
Господари
Следващата задължителна спирка по туристическия маршрут е градчето Тутуала, известно с многото запазени гробници. Живеещите тук местни жители твърдят, че са първите хора, господарите на земята. Тук се намират плажовете с най-фин пясък в света. Едновременно с това обаче през дъждовния сезон тук често стават и сериозни наводнения.
Плажът в Тутуала
Околностите на Тутуала са известни още и с пещерите Кере-Кере, които стават обект на археологически разкопки през 1966-1967 г. При разкопките са открити находки, показващи, че тук е имало живот още преди 30 хиляди години. А в пещерата Джеримелаи, намираща се на върха на острова, има следи от човешки живот от близо 42-45 хил. години. От намерените останки учените установяват, че тогавашните прародители на днешния човек са използвали главно каменни оръдия на труда и никак не са се свенили да включват в менюто си наред с птици и морски твари, още и жаби и плъхове.
Водач
Повечето хора, разбира се, биха предпочели организираното туристическо пътуване в една непозната екзотична държава каквато е Източен Тимор. За онези, които все пак държат да разполагат постоянно със собствен транспорт, за да не се влияят от разписания и часове, това лесно може да се уреди чрез вземане на автомобил под наем. За целта обаче трябва българинът да разполага с международна шофьорско книжка. Осен лек автомобил може да бъде нает дори и 30-местен автобус със или без местен водач.
Важно е да се знае обаче, че движението в страната е ляво, като във Великобритания, и това може да затрудни някои от несвикналите български шофьори. Цената за наемане на лек автомобил е около 35-40 долара на ден, а на автобус около 100 долара. И още нещо, което трябва да се знае. Някои фирми за отдаване на автомобили под наем начисляват допълнителни такси за шофьори на възраст под 25 години, тъй като ги смятат за потенциално по-опасни и предразположени към предизвикване на катастрофи на пътя. Освен това трябва да се знае, че шофьорът ще трябва да плати и 25 долара автомобилна застраховка. Скоростта на движение по главните пътища е до 120 км/ч, а по останалите 90 км/ч.
Нарушенията на ограниченията за скорост се наказват с глоби от 3 до 15 долара. Не са много, но това не означава, че българинът трябва на всяка цена да си ги изпроси с неразумното си шофиране. И още нещо важно. В Източен Тимор има около 30 пътни знака, които не съществуват в другите страни по света, и е хубаво те да бъдат предварително научени, за да няма конфузни ситуации на пътя.
Друго любопитно нещо е, че пътната полиция в Тимор може да спре колата за проверка и ако тя просто е мръсна и прашна. При подобно спиране шофьорът трябва да остане в автомобила, а не да го напуска, тъй като това може да бъде сметнато за потенциална агресия. А в един подобен случай не се знае как ще действа полицейският служител.
Състезания
Някои от традициите в Източен Тимор са доста интересни, но те със сигурност няма как да бъдат представени пред туристите при организирано посещение. Могат да бъдат посетени само при индивидуални туристически визити и то само ако има кой да насочи чужденците къде трябва да отидат. Една от тези атракции е боят с петли, който отдавна се е превърнал в спорт с примеси на хaзарт и носи доста приходи за организаторите.
Занимаващите се с този „спорт“, както самите те го определят, отдавна искат да наложат боя с петли като не просто кърваво приключение, а да го превърнат в национална културна традиция, която да бъде задължителна за представяне пред туристите и да се превърне в солиден източник на приходи. За да изведе това занимание от сивата страна на икономиката, правителството на страната вече го е легализирало с единственото условие занимаващите се с него да плащат полагащите им се данъци в държавната хазна.
Предвижда се дори да бъде построена сграда, в която тези кървави състезания да се провеждат съвсем законно, а не участниците да са принудени да се крият в потайни хамбари. Според запознати понякога залаганията в най-бедните предградия на столицата Дили достигат до четирицифрени суми в американски долари. Добре обучен петел, който е майстор в боевете, може да донесе на стопанина си до няколко десетки хиляди долара на седмица. И в това няма нищо учудващо, тъй като на пернатите бойци понякога им се налага да водят до десет, че и повече кървави срещи на ден, докато бъде определен на-добрият от тях.
Ориз
По отношение на храната и кулинарните традиции трябва да се има предвид, че Източен Тимор не е особено богата страна. Дори точно обратното. И поради това, ако туристите очакват пътуването им да крие гастрономически изкушения, може по-скоро да останат разочаровани. Основната храна в страната е оризът, рибата и месото са скъпи и поради това непосилни за трапезата на средния тиморец. А хлябът има сладникав вкус и повече се използва като деликатес, а не като основна част от храната.
Харем
Доста интересно е положението на жената в източнотиморското общество. Предбрачните интимни и сексуални отношения на младите хора тук се смятат за нещо нормално. Според някои статистики до навършването на 18-годишна възраст тиморските девойки вече могат да имат по две, че дори и по три деца. Това е и причина много момичета да са принудени да напуснат училище, преди да го завършат, поради забременяване. Ако те не успеят да се омъжат до навършване на 25 години, вече влизат в категорията на старите моми.
Училище във Венилале
Според традицията родителите на жениха трябва да заплатят откуп на сватовете под формата на прасета. Колкото повече са дадените прасета, толкова повече булката е случила на богат съпруг. Наред с нормалните семейни отношения в страната са разпространени и едни по-свободни такива, които обаче се отнасят доста повече за мъжете, отколкото за жените. Един платежоспособен мъж може да живее едновременно с няколко жени и да притежава нещо като харем, макар това официално да се води незаконно и да се порицава строго от католическата религия, която е доминираща в страната.
Тютюн
И последното любопитно нещо, на което ще се спрем. За хората, които са непушачи и не харесват тютюневия дим, Източен Тимор определено не е тяхното място. Това е може би страната в цял свят, в която най-много се пуши. Според световната статистика над две трети от мъжете в тази страна пушат редовно. Това правят и над 30% от жените.
Тук не изглежда ненормално да се види 9-10-годишно дете да се разхожда по улицата с димяща цигара в ръка и никой от възрастните да не му прави забележка. Защото за всички това е една напълно нормална гледка. Миризмата на тютюн е просмукана навсякъде: по улиците, в магазините, в транспортните средства и в заведенията. Причината за тази зависимост е ниската цена на цигарите. Тимор е една от най-бедните държави в света и чрез тютюна местните компенсират всичко онова, до което не могат да се докоснат и което не могат да си позволят поради липсата на средства.
Иван Георгиев
