Н а 14 април 1925 г. е извършен атентат срещу цар Борис Трети в прохода Арабаконак (от 29 юни 1942 г. - Ботевградски проход), който предизвика широк отзвук в чуждестранните медии.
Два дни по-рано, на 12 април, Цветница, Борис Трети тръгва на лов в Етрополския Балкан, придружен от организаторa на царските ловни излети Петър Котев, ентомологa на царския музей Делчо Илиев, адютантa Неделчо Стаматов и техния шофьор. След края на ловната експедиция групата потегля обратно за София през Арабаконашкия проход. Точно преди прохода колата на царя изпреварва автобус с пътници, когато е нападната от петима въоръжени мъже. Според книгата на Крум Благоев „50-те най-големи атентата в българската история“ това са анархисти и комунисти от Копривщенската чета – Васил Икономов, Нешо Тумангелов, Васил Попов – Героя или Доктора, Антон Ганчев и Нешо Мандалов.
При нападението и започналата престрелка на място загива ловецът Петър Котев, ентомологът Делчо Илиев е тежко ранен и по-късно умира, а адютантът Стаматов отвръща на стрелбата, прикривайки царя. В книгата на Стефан Груев „Корона от тръни“ (баща му Павел Груев е началник на кабинета на Борис Трети) четем, че царят изтичва към автобуса, застава на мястото на шофьора и завива обратно по пътя за Орхание (дн. Ботевград). Там той спира пред казармата, събира взвод от 30 души и се връща на мястото на засадата. Близо до царската кола капитан Стаматов още се отбранява с пушката си, залегнал до труповете на двамата си спътници – Котев и Илиев. Под командата на царя войниците прогонват нападателите, които се оттеглят и се скриват в планината.
Атентатът срещу цар Борис Трети и новината, че той оцелява, предизвикват радост и спонтанни митинги в София до такава степен, че новината за едно убийство, извършено същата вечер, предизвиква по-слаба реакция. Няколко часа след засадата при Арабаконак запасният генерал и член на парламента Коста Георгиев е убит пред църквата „Св. Седмочисленици“ в София. Поради ранга на Георгиев държавното погребение е насрочено на втория ден след убийството, на Велики четвъртък от Страстната седмица. Това е денят 16 април, в който е извършен атентатът в църквата „Света Неделя“.
Новината за нападението срещу цар Борис Трети предизвиква широк отзвук в западната преса, сочат бюлетините на БТА. Ето част от коментарите:
Берлин, 15 април 1925 г. („Цайт“):
Атентатът срещу цар Борис привлича вниманието на общественото мнение върху ветропоказателя на Европа. И събитието, което изглежда обвито според първите съобщения на вестниците с романтизма на балканското разбойничество, не е съвсем без значение, погледнато политически. По всичко изглежда, че имаме нападение от болшевишки чети, които отдавна безпокоят България. Комунистическото движение в страната е свързано с името на бившия министър-председател Стамболийски, чийто насилнически край се явяваше само като частична пречка за комунистите в България... Напоследък в България се появиха много болшевишки емисари. Българската полиция знаеше за 15 април като уречен ден за започване на превратаджийско движение в България. Въпреки че цар Борис бе предупреден да не се излага, той продължаваше да си пътува из страната без охрана. В момента на опасността той показа решителност и смелост, с каквито качества се слави. Цар Борис е не само личност с необикновена интелигентност и подвижен ум, но и с държането си към българския народ, с който го свързват и религиозни връзки, е показал изкусна ръка. Поради храброто му държане през време на покушението цар Борис си е спечелил още повече симпатиите на народа. Дано сполучи да издигне като водач омаломощените си от войната страна и народ към по-щастливи висини!
Белград, 16 април 1925 г. („Белградер Цайтунг“):
През последните месеци България е станала нерадостна страна. Убийство след убийство, смъртни присъди след смъртни присъди, кръв тече на потоци по улиците, най-добрите синове на България стават жертва на своите политически противници и не се вижда краят на това печално зрелище. Напразни са всички усилия на земеделци и комунисти да свалят омразното им правителство, но напразни са и всички драконовски мерки на новия закон за защита на държавата да се тури край на всички кръвопролития, застрелванията и убийствата ще продължават.
Виена, 16 април 1925 г. („Манчестър Гардиън“):
Министър-председателят Цанков очевидно малко прибързано заяви веднага след атентата, че той е дело на земеделско-комунистически конспиратори. Може би виенският български пълномощен министър е по-близо до истината, когато приписва нападението на обикновени разбойници, които не са знаели, че царят е в нападнатия автомобил. Неотдавнашното силно преследване на комунисти и земеделци причини бързо увеличение на престъпността в страната, тъй като преследваните хора често се събират в грабителски чети, за да се отърват от измъчващата ги полиция.
Париж, 16 април 1925 г. („Юманите“):
В понеделник цар Борис, отивайки на лов с автомобил, бил срещнат по пътя към Орхание от дървари. В страната на Цанков и на Белия терор държавният глава е много популярен. Дърварите, като забелязали, че царско знаме се развява на автомобила, го посрещнали с гърмежи. Един ловец и естественикът Илчев са убити. Царят излязъл невредим от тази авантюра. Той е могъл обаче да си даде сметка от тая среща със селяните как го „уважават“ поданиците му. Същият вестник от 13 април пише: Смътното положение в България става толкова по-ясно, че шумните атентати през последните дни привличат още повече вниманието. Ако цар Борис е бил нападнат от шайка хайдути – това показва колко е голяма несигурността в България. От друга страна, числото на политическите убийства расте. Преди няколко дена е бил убит генерал Георгиев. При погребението му в черквата „Св. Неделя“ е станала експлозия, която е взела 150 жертви и ранила 203 души и пр.
Лондон, 17 април 1925 г. („Дейли Хералд“):
Нападението върху цар Борис дойде като голямо щастие за Цанковото правителство. Сега има много малко съмнение, че то е дело на обикновени разбойници, чиято реална цел е била омнибусът София – Орхание... Но правителството, чиито пропагандаторски агенти говорят за комунистическо въстание на 15 април, могат сега гордо да посочат на опита за убийството на царя тъкмо на тази дата като доказателство за тяхната проницателност и за дяволската порочност на комунистите. Освен това, ако те могат да убедят самия цар Борис, че това е комунистически или земеделски заговор, ще бъде твърде полезно. Защото досега царят е упражнявал смекчаващо влияние. Говори се, че прозорливият му заточен баща го е предупредил, че ако той се свърже твърде много с Белия терор, бездруго би загубил короната, когато дойде денят на разправата. Цанков вижда своите шансове. „Необходимите“ документи са намерени близо до мястото на престъплението, доказвайки неговото политическо естество и виновността на комунистическата и земеделската партия. Разбира се, не ще направят впечатление на българското общество, защото заблудата от „заговори“ е малко прекалена, но те могат да направят впечатление и на чуждите дипломати. Цанков вече разчита с увереност върху съчувствената поддръжка на английското правителство. Но той иска финансова помощ също тъй, както и политическо съчувствие. Той смята, че финансовата помощ ще постъпи, ако може да убеди Даунинг Стрийт и Ломбард Стрийт, че той е истинската преграда срещу болшевизма. Между това ние можем да очакваме засилване дейността на партизанските чети на бившите офицери, чиито терористични подвизи в селата са сега главната основа на властта на правителството.
*Автор: Денислав Чакъров
