П алеолитна Венера е условен термин, обозначаващ праисторическа малка пластика на жена, създадена през късния палеолит.
Фигурките са наречени така в чест на римската богиня на красотата и в това има определена доза ирония, защото, меко казано, всички те са далеч от съвременния и дори от античния идеал за женска красота.
Венерата от Савиняно е издълбана от серпентин.Открита е през 1925 г. от близо до Модена.
Пропорции
Те са открити главно в Европа и някои части на Азия - от Пиренеите до езерото Байкал. Първите са открити през 1864 г. на територията на Франция. Значителна част от тях са създадени през периода на Граветианската култура, но ранните екземпляри са създадени през Оринякската култура (например Венерата от Холе Фелс, открита през 2008 г. и датирана по радиовъглеродния метод отпреди около 35 000 години), а късни от Магдаленската култура като Венерата от Монруз, датирана отпреди 11 000 години. Намерени са множество доисторически статуетки на жени, които притежават общи художествени характеристики. Най-много са ромбовидните, стесняващи се към главата и краката и широки в средната част (корема и бедрата). У някои забележимо са подчертани определени анатомични особености на тялото – корем, бедра, бутове, гърди, вулва. Другите части на тялото често са незначителни или липсват, особено ръцете и краката. Главата също е относително малка и без детайли.
Статуетките са правени от мека скала, кости или бивни или изпечена глина. Глинените са едни от най-старите познати образци на керамичното изкуство. Познатите палеолитни Венери се срещат във всякакви размери, но най-вече с височина от 4 до 25 cм.
Леспюжка Венера от слонова кост е открита в пещерата Ридо, Франция.
Версии
Има много интерпретации за значението на палеолитните Венери, което все още не е точно установено. Поради пищните им форми отдавна доминира теорията, че те са имали култово предназначение и са символизирали плодородие, късмет или някаква богиня, най-вероятно Богинята майка. Други предполагат, че става дума за едно чисто реалистично изкуство, свидетелстващо, че нашите древни прадеди са страдали от тежка форма на затлъстяване.
Професор Ричард Джонсън и неговите колеги от Университета на Колорадо обаче хвърлят нов поглед върху изкуството на палеолита в изследване, публикувано в списанието Obesity.
Вестонишка Венера е намерена през 1925 г. в Моравия, днешна Чехия.
Закономерности
"Тези загадъчни фигурки са били създадени от ловците и събирателите по време на ледниковия период, за какво затлъстяване може да се говори въобще?!" - недоумява Джонсън.
Наистина повечето от тези фигурки са направени по време на последния ледников период ."По това време хората се сблъскват с рязко застудяване и разширяващи се ледници, твърдят учените от Колорадо. Те са заплашени от глад, водещ до рязко намаляване на човешката популация, а някъде и до пълното им измиране".
Специалистите са направили замервания върху пропорциите на статуетките, а после са изчислили колко отдалечени са местата, в които са открити, от древните ледници. И тук откриват логическата закономерност. "Колкото ледниците са били по-наблизо, толкова по-пищни са ставали формите на Венерите. Когато е настъпвало затопляне и ледниците са отстъпвали, те отново влизали в „нормата“, отбелязват авторите.
Въз основа на тези данни учените издигат хипотезата, че тези фигурки са символ на преживяването във времената, когато излишните тлъстини са били добра защита от студа и глада. "Тези фигурки са идеалът за жена, способна към забременяване, износване на плода и успешното раждане и изхранване на детето. Излишното тегло осигурява топлоизолация и служи за допълнителен източник на енергия по време на бременността и кърменето“.
Превръщат се в амулети
При мъжките фигури няма такова надебеляване - те са източени и стройни. Именно тази разлика е накрала повечето учени да защитават хипотезата, че излишното тегло при женските такива се явява като символ на плодородието или красотата.
Много от тези Венери са добре запазени. По всяка вероятност те са предавани от майките на дъщерите през много поколения. Девойките, навлизащи в период на полово съзряване или намиращите се в ранна бременност жени, са ги носили като амулети с надеждата да им осигурят желаната маса на тялото, за да имат успешно раждане. Свидетелство за това е, че част от Венерите са открити в селищни могили чак от епохата на неолита (10 000 - 4000 г. пр. Хр.).
Константин Събчев
